ПРИТЕСНЍТЕЛНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество, характерно за притеснителен човек, който се вълнува, смущава лесно и от много неща. — За всички други този стремеж на Матей да не бъде напрегнат ще се прибавя към притеснителността, която той носи. М. Радев, СР, 60.
2. Напрегнатост, неудобство.