прия̀тност - единствено число, нечленувано приятността̀ - единствено число, членувано прия̀тности - множествено число, нечленувано прия̀тностите - множествено число, членувано
ПРИЯ̀ТНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Обикн. ед. Отвл. същ. от приятен; леко удоволствие, задоволство, радост, драгост, наслада.
Колчо си караше своя занаят. Той работеше твърде усилено .. И спореше му. Защото с лекост и с приятност работеше сега. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 270. Слаб полъх дойде откъм корията, докосна се до слепите очи на Ладинка и тя примига от приятност. К. Петканов, Х, 229.See more2. Обикн. мн. Рядко. Предмет, занимания, действия и под., които предизвикват приятни усещания, чувства. Той захванал да намира приятности, тишина и спокойствие даже и в своеволието на жена си. Л. Каравелов, Съч. VII, 18.