пробля̀сък - единствено число, нечленувано пробля̀съка - бройна форма пробля̀съкът - единствено число, членувано - пълен член пробля̀съци - множествено число, нечленувано пробля̀съците - множествено число, членувано
ПРОБЛЯ̀СЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Внезапен и краткотраен блясък, светване, внезапно осветяване; проблясване, просветване.
На изток, ниско по тъмното небе, се подаваха първите проблясъци на деня. Кр. Велков, СБ, 125. Нощта беше все тъй облачна и мрачна, с редки проблясъци на отвъддунавските светкавици. Ст. Марков, ДБ, 241.See more2. Отразени лъчи, отразена светлина от нещо с гладка, огледална, лъскава повърхност (огледало, стъкло, метал); отблясък. Малката уличка бе стихнала, слънцето се бе издигнало досто високо и по дългите низи мъниста, по разните стъкълца и тенекиени кутийки в дюкяна на Йок весело трептяха разноцветни проблясъци. Д. Талев, СК, 17. Не може празникът да ни отмине — / не става дума за проблясъка / на чашата / запратена в тавана. Р. Леонидов, ОСС [еа].
3. Прен. Обикн. с предл. н а. Внезапна, обикн. неочаквана, изненадваща, кратка или периодична поява, проява на някакво качество, поведение, чувство и под. След редките юношески проблясъци на чистота животът протича в лъжа и жажда за материална корист. Г. Цанев, СИБЛ, 255. И като се виждаше у него проблясък на умственост; още малко и можеше да кажеш, че бае Иван си влязва в реда на ума си и говори, ако не като умен, а то поне като мислещ или по-право като обикновен човек. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 43. В моята душа се появиха някакви проблясъци на опомняне. Н. Каралиева, Н, 21.
4. Като нареч. Обикн. мн. с предл. н а. Понякога, не винаги, от време на време. А най-интригуваща е усмивката [на момичето] — непредвидена, менлива, на проблясъци. Бл. Димитрова, ПКС, 87.
– Друга (остар.) форма: п р о б л ѐ с к.