пробу̀ждам - първо лице, единствено число, сегашно време пробу̀ждаш - второ лице, единствено число, сегашно време пробу̀жда - трето лице, единствено число, минало свършено време пробу̀ждаме - първо лице, множествено число, сегашно време пробу̀ждате - второ лице, множествено число, сегашно време пробу̀ждат - трето лице, множествено число, сегашно време пробу̀ждах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пробу̀ждахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пробу̀ждахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пробу̀ждаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пробу̀ждаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пробу̀ждай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пробу̀ждайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пробу̀ждащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пробу̀ждащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пробу̀ждащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пробу̀ждаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пробу̀ждащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пробу̀ждащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пробу̀ждащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пробу̀ждащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пробу̀ждащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пробу̀ждайки - деепричастие пробу̀ждал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пробу̀ждалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пробу̀ждалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пробу̀ждала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пробу̀ждалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пробу̀ждало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пробу̀ждалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пробу̀ждали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пробу̀ждалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пробу̀ждан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пробу̀ждания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пробу̀жданият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пробу̀ждана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пробу̀жданата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пробу̀ждано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пробу̀жданото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пробу̀ждани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пробу̀жданите - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРОБУ̀ЖДАМ, -аш, несв.; пробу̀дя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Прекъсвам съня на някого, правя някой да престане да спи, да стане буден; разбуждам, събуждам. За да го пробуди, хващаше го за рамото и го раздрусваше. Й. Йовков, ВАХ, 165. Ала питието бе размътило свестта на базилевса — и той не сети нищо. И когато го сритаха с крак, за да го пробудят, той се възправи в полусън. Н. Райнов, ВДБ, 151. // За звук, шум, глас и под. — ставам причина някой да се събуди; събуждам, разбуждам. Чуруликанията на пойните птици сред това усамотено място начаса го пробудиха и той отвори очи. А. Гуляшки, ДМС, 83. Лай на кучета пробуди селото. ● Обр. Петлите пробудиха сънното утро, / отърсиха ранни лъчи от крилете и събраха по ъглите всички кокошки. М. Минков, ПК [еа]. Слънцето пробуди севера суров. Мл. Исаев, ТП, 23. Виковете на ловците пробудиха цялата гора.See more2. Прен. Подтиквам към деятелност, активност, извеждам от състояние на покой, апатия, бездействие и под. някого или нещо. Тя не приема подарките, избягва срещите на Цонча. А той .. страда ужасно, колчем жестоките малки присмехулници .. му наумят за нея и го пробудят от тихата .. апатия, в която умът му и сърцето му вкушават сладостна забрава. Ив. Вазов, Съч. VIII, 123. Никой .. не биваше да узнае нейната [на Николина] тайна. Тя беше се уловила за тази мисъл и .. мълчеше .. Само около Димитровден се случиха някои неща, които пробудиха вцепененото ѝ сърце. Г. Райчев, ЗК, 80. Около кревата стоеше Сойер с чаша херес в ръце, която по предписанието на доктор Пильсбюри, трябаше да изпия тозчас .., за да пробудя заспалата си физическа деятелност. ССГ (превод), 203. Това е и мене пробудило да напиша една книжка, която образованието на верноподанния на Ваше Величество български народ подпомага. Е. Васкидович, ПП (превод), б. с. // Прен. С думите си, делата си, с примера си подтиквам, ставам причина някой да осъзнае, да разбере нещо или да преодолее нещо. Пряката задача на Паисия е да пробуди у българския народ съзнание за свой език, своя, българска земя. Б. Пенев, НБВ, 50.
3. Прен. Ставам причина да се породи, да възникне у някого нещо — желание, намерение, мисъл, чувство и под.; провокирам, събуждам. У тях именно исках аз да пробудя по-голяма заинтересованост към общите работи. Т. Влайков, Съч. III, 48. Стрина Венковица я изпрати уж с примирена душа. Ала думите ѝ пробудиха у нея недобри мисли. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 217. Страшното сътресение беше пробудило всичката му скрита сила. Й. Йовков, ВАХ, 26. Слабият треперлив гласец, който идеше изпод пъстрата покривка върху новороденото, не можеше да пробуди в него бащинско чувство. Д. Талев, И, 502. — Та виждаш ме, милостивецо — година лежа, фърлен в тази пропаст .. Но страшната изповед пробуди в мене горчиво съжаление към клетника — и аз с несвое усилие се покатерих, та наточих вода в една черупка. Н. Райнов, КЦ, 115. // За песен, музика, литературна творба и под. — предизвиквам появата в съзнанието, в душата на някого нещо забравено, преживяно преди; възкресявам, съживявам. Тая песен пробуди у него мили спомени. Т. Влайков, Съч. III, 29. Легендата за крилатия войвода проникна в сърцето на младия овчар. А вече от дълго се носеше тя из македонските поля и планини, утешаваше, пробуждаше надежди. Д. Талев, СК, 117. Старата Глаушица я удари право в сърцето, пробуди всичките ѝ страхове, цялата тревога и мъка около безплодието ѝ [на Ния]. Д. Талев, ПК, 167. Николай .. оживяваше нашата тиха разходка с много спомени, които той пробуждаше и споделяше с мене. А. Каралийчев, С, 231. пробуждам се, пробудя се страд.
ПРОБУ̀ЖДАМ СЕ несв.; пробу̀дя се св., непрех. 1. Прекъсвам съня си, преставам да спя и ставам буден; събуждам се, разбуждам се. Драга Женичка, Тая нощ се пробудих от един сън, изпълнен с блянове за тебе и виждам, че няма вече да заспя. Ив. Вазов, ПЕМ, 133-134. Аз го сбутвам. Той се пробужда. Л. Стоянов, Х, 87. ● Обр. Неговата душа се пробужда от веселия вик на децата. Елин Пелин, Съч. II, 9. Русия се беше пробудила от тежкия кошмар на режима на цар Николай I, беше си отворила очите за новите веяния, които идеха от Запад. Д. Габе, МГ, 100. // За животно, насекомо и др. — излизам от състоянието на сън или на покой; събуждам се, разбуждам се. Щом слагаха над тях черничевите клоне, гъсениците се пробуждаха, вдигаха лакомо черни глъвички, пълзяха по лъскавите сочни листа. Г. Райчев, ЗК, 92. И градушка сякаш удари, па прах се дигна, .., пробудиха се всички селски псета. А. Страшимиров, ЕД, 43. — Щом влезе в дома на Аце Кутрев, дочу Лазар тихо бръмчене, сякаш идеше изпод земята; край оградата нататък се виждаха цели редици кошери, които се бяха пробудили. Д. Талев, ПК, 450-451. Пеех и дразнех с вика си птиците, които се пробуждаха и скачаха из клоните. Елин Пелин, Съч. II, 124.
2. Прен. За растение, семе на растение, растителност, природа и др. — излизам от състоянието на покой (обикн. през зимата), започвам да раста и се разлиствам, раззеленявам; разбуждам се, събуждам се. Слънцето току-що е изгряло и природата се пробужда с веселата мълва на своята жизнерадост. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 14. Много интересен е фактът, че семената, които изискват яровизация, .. се пробуждат добре и без въздействието на студа. Д. Георгиев и др., ХР, 47.
3. Прен. За чувство, мисъл, желание, намерение, копнеж и др. — появявам се, обикн. изведнъж, ненадейно в някого, в съзнанието, душата, сърцето на някого; оживявам, пораждам се. Нямах приятели! Само Ангелари правеше донякъде изключение .. Истинско приятелство се пробуди в сърцето ми след тази стрелба. А. Гуляшки, ДМС, 191. Нощта е страшна за нас: тогава се пробужда омразата и завива като гладен вълк. Л. Стоянов, Х, 26. — Той е, Лазе, наместникът, той е пратил турчина — ..; в него [Андреа] се пробуждаше кръвта на баща му Климе Бенков. Д. Талев, ЖС, 438. Между балканското население най-дълго са се пазили спомените за предишната независимост и в него най-рано се пробужда желание за политическа свобода. Б. Пенев, НБВ, 7. — Глас ли пък има, Цвето, твоя драгинко — промълви стрина Николица, .. ясен спомен се беше пробудил в душата на старата жена. А. Страшимиров, ЕД, 27. Не се пробуждай, спи в гърди ми, / погинала любов! Ц. Церковски, Съч. I, 244. // За потиснато, забравено или пренебрегвано, омаловажавано чувство, преживяване — появявам се пак, отново, обикн. ненадейно, неочаквано, изведнъж; възраждам се, възобновявам се, възкръсвам, съживявам се. — А де се дяна Марийка?... — каза Огнянов, у когото се пробуди изново безпокойството. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 207. Помогна ѝ да съблече роклята и когато тя се изправи полугола и засрамена, страстта към това младо девствено тяло се пробуди. Ем. Станев, ТЦ, 79.
4. Прен. Осъзнавам нещо (състоянието, положението си) напълно, докрай или разбирам, узнавам и осмислям нещо важно, съществено за мене; събуждам се, осъзнавам се. Но тоя народ вече се пробужда. Той не може повече да търпи. Т. Влайков, Съч. III, 62. Ще кажа и това, че вече и тук, в Преспа, жената се пробужда и скоро ще заеме своето място, за да стане свободен и независим човек. Д. Талев, ПК, 492. Някои се пробуждаха .., бунтуваха се против себе си, горестно въздишаха за проспаната младост. М. Марчевски, П, 188. Едва през първата половина на ХIХ век, когато условията на нашия духовен живот значително се променят, започват да се пробуждат българските граждани. Б. Пенев, НБВ, 12. // Прен. Обикн. с предл. о т. Преодолявам състояние на унесеност, апатия, отчаяние и под. и се връщам към реалността. Внезапно думите, които бях чул преди малко, се върнаха в паметта ми, накараха ме да се пробудя от отчаянието си. Ст. Дичев, Р, 40.
◊ С топ не можеш да пробудиш някого. Употребява се, когато някой спи много дълбоко, непробудно. Гостилничарят спеше върху масите с разперени ръце мъртъв сън: с топ не можеш го пробуди. А. Каралийчев, С, 184.