провидѐние - единствено число, нечленувано провидѐнието - единствено число, членувано провидѐния - множествено число, нечленувано провидѐнията - множествено число, членувано
1 бог - господ - създател - творец - провидение - всевишният - всемогъщият (книж.)2 провидение - промисъл (книж.)
ПРОВИДЀНИЕ ср. Книж. 1. Само ед. Според някои религии — висш разум, сила, която ръководи и направлява света; промисъл1. Да се преклоним пред волята на всевишното провидение и нека молим Създателя да се смили над царството. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 181. Неволен скитник по чужбина, комуто провидението не е съдило да се върне .., той до последните си дни е живял само с детинските си впечатления за .. тоя тъй скъп за него роден край. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 109. Беше време да се махне това [римското] прогнило общество от сцената .. Провидението възложи тая мисия на християнството и на варварите. К. Величков, ПССъч. III, 25. От радиото в кръчмата на Гърка немската радиостанция „Донау“ съобщи на български език .. за мисията на германската нация, призвана от бога и провидението да спаси света от чудовищния болшевизъм. Г. Алексиев, РН, 15. Суеверните бабички се прекръстили: — Мари-и, провидението го закриля тоя самовилняк. Кр. Григоров, Р, 36. Така в една от тези морски експедиции младий Коломб на малко остана да изгуби живота си, ако божието провидение не бе го запазило за по-големи и полезни работи. П. Кисимов, ОА I (превод), 4. — Вижте, чада мои! Колко провидение и каква премудрост ся намерва в божиите дела. Е. Вадскидович, ПП (превод), 23. Птиците трябва да научат и нас, както са учили първите Христови ученици, да ся уповаваме на милостивото и благоволително провидение на Отца и да ся не грижим безмерно за бъдащето. ИЗ 1874-1881, 1882, 220.
2. Само ед. Рел. Според християнската религия — най-висшето същество — Бог. — Вие наричате това нещо провидение, ние го наричаме Аллах. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 154. // Прен. Разш. Спасител. — Какво стрино? — попита момъкът, който виждаше в тая непозната жена своя майка, свой спасител, свое провидение. Ив. Вазов, Съч. ХI, 14. Той се чувствуваше под покровителството на Османа, който сега бе неговото провидение тука. Ив. Вазов, Съч. ХII, 120.
3. Само ед. Справедливо действие свише, като следствие, награда или възмездие за делата, постъпките на човека. „Няма ли на този свят възмездие, провидение или някаква висша справедливост, която поне веднъж да се опълчи срещу Гогата?!“ Л. Янев, СЗ, 12.
4. Само ед. Предначертан жизнен път; участ, съдба. Ако не стана фаталист, .., удивяваше го [Грашев] чудовищната несправедливост на това, което наричаха провидение или съдба, или закономерност. Д. Фучеджиев, Р, 210-211. Много странно... И самият той не можел да си обясни. След толкова продължително изгнание .. Е, ако и тук няма пръст самото провидение, самата съдба! Д. Калфов, Избр. разк., 227.
5. Обикн. мн. Остар. Предвиждане, предсказание. Дано провиденията, които си наредил да ми внесат стойността бъдат точни, защото аз градя сума сметки и планове на това и ще ти бъда крайно признателен. Ив. Вазов, НПис., 44. Ако и всичката тая безкрайна земя Нова Британия ся смята да е на Англия, обаче племената на дето я населяват самородните са свободни, като си държат по-многото варварството, провиденията и щенията им кам дивий живот. Ив. Богоров, КГ, 280.
6. Остар. Привидение. Две провидения [на Мунчо и Колчо, които предупреждават за бедата, която грози Огнянов]. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 142.
◊ Пръст<а> на провидението. Разг. Намеса на Бог, на Висшия разум. Новото в нейната [на темата] разработка е онова настроение и наивно схващане на народа, който вижда пръста на провидението в запустението на къщата, от която е излязла тази нечестивица [момата]. Б. Ангелов, ЛС, 251.