прогрѐс - единствено число, нечленувано прогрѐса - единствено число, членувано - непълен член прогрѐсът - единствено число, членувано - пълен член
1 възход - напредък - подем - разцвет - преуспяване - процъфтяване - прогрес - растеж (прен.) - просперитет (книж.)
ПРОГРЀС, мн. няма, м. 1. Филос. Възходящо развитие на обществото като непрекъснато усъвършенстване на оръдията и условията на труд, издигане на неговото културно равнище и качеството на живот.
А също така защо някои цивилизации загиват много рано — египетската, древногръцката, римската, а други, като китайската, активно съществува в течение вече на четири хилядолетия и е била непрекъснато в авангарда на човешкия прогрес. Д. Филипов, СС [еа]. — Допреди едно-две десетилетия .. начело на прогреса стояха изкуствата, литературата, разни писатели, художници, философи. Сега начело на прогреса стои и ще стои науката. А. Гуляшки, ДМС, 107.See more2. Движение по възходяща линия, изразено в постепено усъвършенстване в процеса на нещо; напредък. Противоп. регрес. Днес ясно изразен биологичният прогрес се наблюдава при много насекоми, птици, бозайници. Биол. IX кл, 1981, 31. На мястото на свръхцентрализацията трябваше да дойде онова „нещо“, което да задвижи добрата стара държавна собственост в посока към прогреса. Б. Дуранкев, НКСВ [еа].
3. Преход към по-успешно, по-благоприятно, по-положително състояние на някого или нещо; развитие, развой. В неговото поведение има прогрес.