прозѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време прозѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време прозѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време прозѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време прозѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време прозѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време прозѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време прозѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време прозѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време прозѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време прозѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време прозѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение прозѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение прозѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прозѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие прозѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие прозѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прозѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие прозѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прозѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие прозѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие прозѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие прозѝрайки - деепричастие прозѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие прозѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие прозѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие прозѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие прозѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие прозѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие прозѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие прозѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие прозѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие прозѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие прозѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие прозѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие прозѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие прозѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие прозѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие прозѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие прозѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие прозѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 проличавам - разбирам се - прозирам (непрех.) - усещам се - долавям се 2 виждам (разг.) - разбирам - проумявам - прозирам (прех.) - осъзнавам
ПРОЗЍРАМ1, -аш, несв.; прозра̀, -ѐш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прозря̀л, -а, -о, мн. прозрѐли, прич. мин. страд. прозря̀н, -а, -о, мн. прозрѐни, св., прех. 1. Виждам някого или нещо неясно, смътно, обикн. поради слаба светлина или нещо, което пречи на видимостта (мъгла, дим и под.). Гъстият мрак го плашеше, неподвижните стволове, що мътно прозираше около си .., му навейваха студения трепет от привиденията. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 34. С изгряването на слънцето малкото мъгливо море се развълнува .. Чудно, като че ли сме попаднали в някакво море и едва прозираме нагоре света. БР, 1931, кн. 3, 107.See more2. Прен. Осъзнавам, разбирам, проумявам нещо, което няма ясен външен израз или е свързано със същността, с дълбокия или скрития смисъл на нещо. Отецът .. бе потънал в мисли. Добри ги четеше; той бе навикнал да прозира всяка мисъл зад това изсушено лице. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 505. Макар Митхад паша да даваше вид, че турци и българи са за него едно и също .., по-будните българи прозираха, че тия грижи на пашата към българите са сѐ в полза на турската власт. Г. Караиванов, ЮМ, 82. Не може да стане велик учен този, който няма в себе си смирението на премъдрия Сократ: той .. прозрял истината, че знае, че нищо не знае. Ст. Тодоров, ККВВ [еа]. Друг монах в дзенманастир твърдял, че е прозрял същността на вярата в съвършената ѝ чистота. К. Панайотова, УД (превод) [еа]. Когато Симеон заговори за необходимостта от промяна на политическата система, прозрях, че тук се крие нещо много по-дълбоко — идеята за промяна на държавното устройство. Дем., 2001, бр. 128 [еа]. За първи път прозря [Белички] разликата между едно убеждение и възможността да го направиш дело. Д. Фучеджиев, Р, 191. // Непрех. Прониквам в същността на нещо, в онова, което се крие зад външните прояви, зад видимото. Колко глупави са хората, дето бедят старостта .. А ето какво нещо е старостта: винаги да знаеш кое как е; .. да прозираш отвъд думите. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 239. Имах чувството, че това око [на бай Крум] прозира в мислите ми, в тайните ми. И се боях от него. Бл. Димитрова, ПКС, 38.
3. Прен. Прех. и непрех. Предвиждам бъдещето, предусещам появата или бъдещото развитие или прояви на нещо или някого. Да виждаш с очите на сърцето.., да прозираш бъдещето с разбирането на сърцето.., така стремително трябва да вървиш по пътя на издигането. Б. Райнов, ТУ [еа]. Анто прозирал в бъдещето и разказвал за деня, когато България ще се освободи от турско робство, за техниката, която ще позволи на хората да хвърчат по въздуха като птиците. Д, 2004, бр. 247 [еа]. Брехт вижда в него писател пророк, защото с изострената си чувствителност Кафка прозира две десетилетия по-рано изстъпленията на фашизма. В. Константинов, П (превод) [еа]. Романът „Въпреки всичко“ е обобщеният образ на три епохи .. Но пречупени през личните преживявания на един човек, който твърде рано е прозрял краха на една система, в чиято вечност почти никой не се съмняваше. С, 2006, бр. 4788 [еа]. Със старостта идеше и .. онази вътрешна сила, подхранвана от мъдростта, която ѝ помагаше да се примирява с неизбежния край и сякаш да прозира отвъд него. А. Христофоров, А, 324. // Предвиждам последствията, резултатите от нещо, от някакво събитие. Кара Фейзи отдавна прозираше: от цялото размирие ще остане жив само споменът за кръв и огън, нищо друго. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 312. Княз Борис прозира, че общата религия ще сплоти още повече славянската и българската етническа общност. БЕЛ, 2001, кн. 1 [еа]. прозирам се, прозра се страд. За Яхнаджиев важното е да изкара изкуството навън.., извън ателието. „Има бъдеще и много живот в тази концепция, но трудно се прозира от моите колеги.“ С, 2006, бр. 4857 [еа].
ПРОЗЍРАМ СЕ несв.; прозра̀ се св., непрех. 1. Обикн. с предл. п р е з. Виждам се частично, с малка своя част през някаква преграда, през нещо, което пречи; прозирам2. Като в далечен фон се прозират през стволите им [на дърветата] чутовни скали. БР, 1931, кн. 3, 107. Аз още бях занят с подобни мисли, когато през дънерите на боровете весело се прозря една зелена полянка. Ив. Вазов, Съч. XVI, 16. Зелените гори и хубавий цвят по полетата и по дървесата представлявали необикновена хубост ..; помежду гъстите листи на дървесата ся прозирали доста пъстри папагали. Лет., 1873, 128.
2. Виждам се слабо, неясно, смътно поради слаба светлина или нещо, което пречи на видимостта (мъгла, дим и под.); прозирам2. Под тънката завеса на облаците се прозираше нейната [на планетата] гладка повърхност.., прозрачно синя около полюсите. П. Вежинов, СП, 55. Тук-таме като безпътна бяла сянка едва-едва се прозираше снегът. П. Вежинов, ВР, 175.
3. Прен. За чувство, мисъл и др. — забелязвам се, долавям се, проличавам в нещо, в което съм изразен или проявен относително ясно, отчетливо; прозирам2. Пръв наруши мълчанието Кучеглавия. С поглед, в който се прозираше явна подигравка, той .. изгледа го [Милев] още веднъж. Д. Ангелов, ЖС, 505. Ако една предначертана мисъл не е ръководила автора и не се прозира в творението му, това не ще каже, че тя не е съгряна от топлина на живи чувства. К. Величков, Събр. съч. VIII, 137.
ПРОЗЍРАМ2, -аш, несв., непрех. 1. Обикн. с предл. п р е з. Виждам се частично, с малка своя част през някаква преграда, през нещо, което пречи; прозирам се. Макс .. замислено се загледа във върховете на боровете, през които прозираше дълбокото синьо небе. Д. Димов, Т, 81. През зелените храсти прозираше реката. Ст. Загорчинов, ДП, 305. Сега прозорците на хана бяха закрити с капаци, ала през цепките им прозираше светлина. Ст. Дичев, ЗС I, 637. Унесена, с полуспуснати клепки, изпод чиито мигли прозираше тайнствен зеленикав блясък, може би на границата между дрямката и будното състояние, тя [Фани] плуваше в блаженството на отровата. Д. Димов, Съч. І [еа].
2. Виждам се слабо, неясно, смътно поради слаба светлина или нещо, което пречи на видимостта (мъгла, дим и под.); прозирам се. През парцаливите пластове на мъглата едва прозираше мартенското слънце. С. Северняк, ОНК, 34. Смълчаната, окъпана от дъжд планина беше започнала да прозира между облаците. Вл. Полянов, БВП, 12.
3. Прен. За чувство, мисъл и др. — забелязвам се, долавям се, проличавам в нещо, в което съм изразен или проявен относително ясно, отчетливо; прозирам се. В нейната усмивка се четеше такава горчивина и в погледа ѝ прозираше такава дълбока тъга, щото сърцето чак да ти се скъса. Т. Влайков, Съч. II, 243. — Ти пък отде знаеш всичко това .. — запита Каменов, в гласа на когото все още прозираше някакво съмнение. Т. Влайков, Съч. III, 67. Обясненията му не бяха блестящи, но в тях прозираше трогателно желание да просвети другарите си. Д. Димов, Т, 563. В някои от твърденията му [на политолога] прозира желанието за манипулиране на общественото мнение. НЗ, 2000, бр. 26 [еа]. В статията Ви прозира мисълта да ме представите като едно оръжие на Дико Йовев. Бълг., 1902, бр. 452, 3. // Обикн. с предл. з а д, п р е з. За чувство, мисъл и др. — усещам се, долавям се зад, през нещо, което не може да ме скрие, прикрие. Зад техните [на съседите] явни фалби прозираше трудно прикривана завист. Т. Влайков, Съч. III, 195. С привидно овладени реакции, зад които прозира нервност, с тънък инстинкт за самосъхранение, г-н Ралчев .. участва само в сигурни сделки. Дем., 2002, бр. 74 [еа]. По-лесно е да прикриеш радостта, отколкото омразата. Тя сега прозираше и през добре нагласените усмивки, издаваше и двамата. П. Проданов, С, 66. Агамемнон обединява всички гръцки племена, за да върне Елена на троянците и защити честта на брат си. Зад благородството обаче прозират алчните му стремежи — да завладее Троя. П, 2005, бр. 18 [еа]. Трите филма .. се концентрират .. върху атмосферата и напрегнатите отношения, зад които прозират по-дълбоки обществени противоречия. ЛИК, 2007, кн. З [еа].
4. За материя, тъкан и др. — полупрозрачен съм и може да се вижда през мен. Пликът беше от дебела сива хартия, която не прозираше. Й. Попов, БНД, 101. При много тънки тъкани, които прозират, под копчето се поставя друго по-малко копче и двете копчета се зашиват едновременно. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 61-62. Тази коприна е плътна и не прозира. ● Обр. Из лозята бяха пръснати черешови дървета, чиито яснозелени листа блестяха на утринното слънце и като че прозираха. Д. Ангелов, ЖС, 17.
5. За дреха и др. — направен съм, изработен съм от такава материя, тъкан и през мен може да се вижда. Полата е от тънка материя и прозира.