произна̀сям - първо лице, единствено число, сегашно време произна̀сяш - второ лице, единствено число, сегашно време произна̀ся - трето лице, единствено число, минало свършено време произна̀сяме - първо лице, множествено число, сегашно време произна̀сяте - второ лице, множествено число, сегашно време произна̀сят - трето лице, множествено число, сегашно време произна̀сях - първо лице, единствено число, минало несвършено време произна̀сяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време произна̀сяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време произна̀сяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време произна̀сяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време произна̀сяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение произна̀сяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение произна̀сящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие произна̀сящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие произна̀сящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие произна̀сяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие произна̀сящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие произна̀сящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие произна̀сящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие произна̀сящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие произна̀сящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие произна̀сяйки - деепричастие произна̀сял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие произна̀сялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие произна̀сялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие произна̀сяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие произна̀сялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие произна̀сяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие произна̀сялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие произна̀сяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие произна̀сялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие произна̀сян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие произна̀сяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие произна̀сяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие произна̀сяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие произна̀сяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие произна̀сяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие произна̀сяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие произна̀сяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие произна̀сяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРОИЗНА̀СЯМ, -яш, несв.; произнеса̀, -ѐш,
мин. св. произнѐсох, прич. мин. св. деят. произнѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. Образувам с говорните си органи определен звук или съчетание от звукове; артикулирам, изговарям. Те [младите авлиги] ми напомняха деца, които още не могат да произнасят „р“. E. Станев, ЯГ, 88. Магу не отговори. Той се заблъска по бедрата с дългите си ръце и само повтаряше: — Ао, ао!... И тия звукове, които произнасяше, наподобяваха виенето на куче. Елин Пелин, ЯБЛ, 143. Той посещаваше специалист, който го научи да произнася съгласните „р“ и „л“.See more2. С обст. поясн. Изговарям звук, съчетание от звукове или думи по определен начин; изричам, казвам. Дервишинът .. пак беше коленичил и .. произнасяше високо и безбройно число пъти някакво възклицание. Ив. Вазов, Съч. XII, 117. Тя произнасяше някак детски гальовно буквата „р“. Сп. Кралевски, ВО, 64. Навсякъде се появиха хора.., които говореха на разни езици, но произнасяха ясно и отчетливо думата „хляб“. П. Спасов, ХлХ, 38. Стефан произнесе последните слова провлечено и високо, като се усмихваше. Хр. Смирненски, Съч. III, 169. // Изговарям дума с труден за мен изговор; казвам, изричам. Отчето каза, че не могат да ми произнесат името и затуй ще ме наричат Анджин, което значи „лоцман“. Ж. Георгиева, Ш (превод) [еа]. Какви трудни думи имало — .. диалектика, политинформация .. Думи, които той [Голям Борован] не може да разбере и които, ако успее правилно да ги произнесе, след пет минути ги забравя. Д. Ангелов, ЖС, 248. Хасбулатов неочаквано заговорва за „велика и неделима“ Русия, за „съборността“ (макар че така и не се е научил правилно да произнася тази дума) на руския народ. Хр. Троански, КС (превод) [еа].
3. Книж. Изразявам гласно, с думи свои разсъждения, размишления и под.; казвам, изричам. Тогава изстъпва на трибуната Славейков и произнася знаменитата онази реч против Сената, в която енергията на словото .. добива за пръв път най-бляскав израз. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 104. Редно беше като домакин на трапезата да произнеса наздравица. Ще кажа две думи. А. Гуляшки, ЗВ, 77. Сърцата ни се свиха в тревога. Какво ли е станало? Но още никой не бе произнесъл тревожния въпрос. М. Гръбчева, ВИН, 213. Той отдавна не бе произнасял такава дълга тирада. Споменът го развълнува, той се зачерви. М. Грубешлиева, ПП, 205.
4. Юрид. В съчет. със същ. п р и с ъ д а и под. За съд — обявявам присъда или съдебно решение; произнасям се. Веднага след като приключи с неговия [на Димитър Общи] разпит .., съдът произнесе присъдата. Ив. Унджиев, ВЛ, 334. Военно-апелативният съд обяви, че ще произнесе своето решение в законовия 30-дневен срок. Банк., 2008, бр. 4 [еа]. За да смаже реакцията, Робеспиер прокарал закон, по силата на който революционият съд произнасял само смъртни наказания. Ист. Х кл, 27-28. произнасям се, произнеса се страд. На всеки с що-годе езикова култура му е ясно, че няма съвременен европейски език .., на който латинско „С“ да се произнася като „Ц“. Сега, 1999, бр. 192 [еа]. Навън из затвора се чу шум и неговото име [на Соколски] се произнесе няколко пъти. З. Стоянов, ЗБВ III, 252. Произнесоха се речи и шумно ура непрекъснато кънтеше над главите на тълпата. Ив. Хаджимарчев, ОК, 306. Толкова много бяха докараните в затвора селяни, че делата им се разглеждаха набързо и се произнасяха жестоки присъди. Д. Марчевски, ДВ, 206.
ПРОИЗНА̀СЯМ СЕ несв.; произнеса̀ се св., непрех. 1. Книж. Изразявам (устно или писмено) своето мнение или становище по определен въпрос. Ако трябва да се произнесем кои от повестите на Каравелова имат по-висока литературна стойност, то без колебание ще дадем първенство на нравоописателните. К. Величков, Събр. съч. VIII, 51. Великият държавник [Гладстон], чиито лични симпатии бяха .. в полза на конституцията, избягна да се произнесе върху преврата. С. Радев, ССБ I, 282. — Вие лесно се произнасяте за другите, а какво ще кажете за вас си? Защо сте скарани с родния си баща? Б. Обретенов, С, 90. Наред с животрептущите държавни въпроси на 17-й февруари българските избиратели ще има да се произнесат и по въпроса за разврата и корупцията. Бълг., 1902, бр. 447, 2.
2. За държавен орган, комисия и др. — обявявам своето решение по определен въпрос. Министерството на околната среда и водите трябва да се произнесе чрез своя експертен съвет дали проектът отговаря на изискванията на българското законодателство. С, 2008, бр. 5400 [еа]. Очаква се до месец Комисията за защита на конкуренцията да извърши оценка .. и да се произнесе с решение. Кап., 2008, бр. 10 [еа].
3. Юрид. За съд — обявявам присъда или съдебно решение; произнасям. Той [политикът] заяви, че една от оправдателните му присъди е обжалвана и ще изчака съдът да се произнесе. Банк., 2008, бр. 8 [еа]. Игуменът се е обърнал за защита пред висшето правителство и опустошението на гората е спряно, доде се произнесе съдилището. Ив. Вазов, Съч. XV, 20.
– Друга (остар.) форма: п р о и з н о̀ с я м.