пролу̀ка - единствено число, нечленувано пролу̀ката - единствено число, членувано пролу̀ки - множествено число, нечленувано пролу̀ките - множествено число, членувано
ПРОЛУ̀КА ж. 1. Тесен отвор, процеп, цепнатина в нещо или между отделни недостатъчно плътно наредени неща (дъски, керемиди и др.); междина, прорез. Коридорчетата край килиите са теснички, дъските отдолу са наредени с малки пролуки, за да може да се вижда всичко и навсякъде. Г. Караславов, Избр. съч. III, 222. През пролуките на плета видяхме женска фигура да изчезва между цъфналите овошки на градината. Н. Попфилипов, РЛ, 75. Един слънчев лъч, намерил пролука през листата, затрептя върху лъскавата цев на пушката. Гр. Угаров, ПСЗ, 97.