проста̀шки - множествено число, нечленувано проста̀шкия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член проста̀шкият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член проста̀шка - единствено число, женски род, нечленувано проста̀шката - единствено число, женски род, членувано проста̀шко - единствено число, среден род, нечленувано проста̀шкото - единствено число, среден род, членувано проста̀шките - множествено число, членувано
ПРОСТА̀ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до простак, свойствен е на простак, на простаци. —
Ало, приятелче, как си? — културно подхвърлям през рамо. — Благодаря и мерси — догонва ме просташкият му отговор. В. Робов, ПВ, 112. От острия поглед и пълните му стиснати бърни лъхаше непоклатима упоритост, която на Ирина се стори просташка и груба. Д. Димов, Т, 100. Транков .. привлече .. пеперудиното сърце на Тотка с лъскавината на своята външност и обноски, лустро върху една дребна и просташка душа. Ив. Вазов, Съч. ХI, 137. Изведнъж усетих как у мене се заражда (вероятно подтиквано от алкохола) просташко любопитство да надзърна в чуждия паспорт. Ив. Остриков, СБ, 43. Просташко лукавство. Просташка завист. Просташки смях. Просташки клюки. // За думи, реч — който е характерен и се употребява от прости хора или от определени социални групи; простонароден, жаргонен. — Ти какво си се опуйчила? — Защо пък опуйчила, все с такива просташки думи си служиш .. — Е, сбърках, Райне. Трябваше да кажа: защо нямаш настроение. Ем. Станев, ИК I и II, 38. Тя е научила просташки думи — поркат, мъжища — и говори като устата селянка. Ем. Станев, ИК III и IV, 369-370. Сред просташкия си и груб говор, той вмъкваше речи чужди. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 190. — Как се казваш, мари? — Пена Димитрова. — Божичкооо, какви просташки имена! Хр. Радевски, Избр. пр III, 236.See more2. Който има лоши естетически качества и обикн. се харесва на хора с нисък естетически вкус; безвкусен. На един стобор нанизани редове просташки картини; наваляк любопитни — .. — зяпат пред тях в нямо удивление. Ив. Вазов, Съч. Х, 17. — Нямаше гамени с просташки палта на райета и с ухилени уста, пълни с безсрамни думи. Б. Райнов, ДВ, 69. Не можеше да се каже, че тази стая и въобще вилата бяха достойни за един Лихтенфелд... Просташкият гардероб, леглото и нощното шкафче приличаха на мебелите в евтин хотел. Д. Димов, Т, 148. Просташки виц. Просташки остроумия.
3. Който се състои от простаци. Преди половин век ние бехме една просташка маса, която няколко „луди глава“ едвам убедиха да се нарича българин. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 25. Стоянов беше окончателно млъкнал. Той мълчеше в службата, мълчеше по кръчмите, мълчеше по разни просташки сбирки. В. Пламенов, ГШ, 16. Нъ лоши хора .. възбунили просташката сган в Париз с лоши гласове, че уж кралят мерил да развали Париз. ВИ, 176.
ПРОСТА̀ШКИ нареч. Като простак; просташката, грубо, дебелашки. По главната улица .. някаква жена просташки хлопаше с налъми по плочника. Ем. Станев, ИК III и IV, 312. Сложи два пръста в устата си и свирна продължително и просташки като най-обикновен каруцар. П. Вежинов, ЗНН, 98. Той беше много пиян, просташки ухажваше Анис, дори не усети кога влезе Григори Лаза. Сл. Чернишев, ЛО, 75. Винаги на ратаите си и на простите хора от село Кукена се стремеше да говори колкото може по-просто, дори просташки. П. Славински, ПЗ, 149. // Глупаво, неразумно. — Вълчо Иванов .. бил удушен и после изхвърлен на улицата .. Ако една власт .. иска да убие някого, тя няма да постъпи така просташки. Н. Христозов, ПДБИ, 26.