простоду̀шен - единствено число, мъжки род, нечленувано простоду̀шния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член простоду̀шният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член простоду̀шна - единствено число, женски род, нечленувано простоду̀шната - единствено число, женски род, членувано простоду̀шно - единствено число, среден род, нечленувано простоду̀шното - единствено число, среден род, членувано простоду̀шни - множествено число, нечленувано простоду̀шните - множествено число, членувано
1 наивен - простодушен
ПРОСТОДУ̀ШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който има чиста и добра душевност и се държи естествено, непринудено, без престореност или лукавство; прост (в 8 знач.), искрен, простосърдечен, чистосърдечен, добродушен.
Бай Цанко .. беше простодушен, с весел нрав и родолюбив човечец. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 175. Простодушните селяни се кръстеха като на черковна служба. Л. Стоянов, Б, 90. Трудолюбието .. и естествената и непринудена доброта и веселост на тези простодушни хора ги сближава. Лит. ХI кл, 96. Живко беше най-простодушният и най-невинен човек от ония, които бяха грабнали пушките си да се бият. Й. Йовков, Разк. II, 80. Сърцето златно / на простодушний български войник / покрусено е. К. Христов, ЧБ, 325. Едничкото ѝ утешение бяха дечицата ѝ ..: хубави, гиздави .., хрисими като агънца, простодушни като гълъбчета. Ил. Блъсков, ПБ I, 86-87.See more2. Който е глупав, несъобразителен или наивен, лековерен, доверчив; прост (в 11 знач.). Младен забележи, че общинският писар .. майсторски е уплел и увързал простодушния кмет. Т. Влайков, Съч. III, 82. Като по-добра и простодушна, всички я [Николина] подритваха — тикаха я на най-груба и тежка работа. Г. Райчев, ЗК, 90-91. Това [да се налага] правеше най-вече за себе си, да чувствува сам своята сила и надмощие, а простодушният Самуилов син не винаги схващаше тия негови скрити домогвания. Д. Талев, С II, 135. Някои простодушни бащи питат: „Е може ли граматиката да копае лозе?“. П. Р. Славейков, СК, 62.
3. Който изразява простодушие; простосърдечен, чистосърдечен, добродушен. Тая историческа физиономия се усмихна дружески и нечистите пръсти на ръката му почукаха на прозореца. Изпърво се стреснах, но гледам — физиономия добряшка, простодушна. Елин Пелин, Съч. IV, 173. Мислите на пълномощния министър бяха прекъснати от влизането на строен, добре развит млад човек с открито, хубаво, малко простодушно лице на спортист. П. Незнакомов, ХР, 163. Ловният надзирател се усмихна и мечешкото му лице се омекоти от простодушна и детски хитра усмивка. Ем. Станев, ПЕГ, 7. Простодушен поглед.
4. Който е проява, резултат на простодушие. — Какво има? Защо сте дошли? — Ех, да ви се порадваме — каза с простодушна откровеност единия джелепин. Л. Стоянов, Б, 66. Христакиев се намръщи, засегнат от простодушната дързост на това хлапе. Ем. Станев, ИК III, 79. О! Тя би желала да иде в България. Енчев ѝ хвали чудесните планини, долината на розите и простодушните нрави. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 147. Нема тоя елегантен, тоя тъй изискано облечен човек .. е могъл .. да създава творби из селския бит, проникнати с такъв лек и простодушен хумор! Т. Влайков, СбЦГМГ, 83.