простота̀ - единствено число, нечленувано простота̀та - единствено число, членувано
- 1. простота
- - Свещена простота
ПРОСТОТА̀, мн. няма, ж. 1. Положително качество или проява на човек с чиста и добра душевност; искреност, непринуденост, безискуственост, простодушие, простосърдечие.