противополо̀жност - единствено число, нечленувано противоположността̀ - единствено число, членувано противополо̀жности - множествено число, нечленувано противополо̀жностите - множествено число, членувано
1 антитеза - противоположност - противопоставяне 2 противоположност - антипод (книж.)3 крайност - противоположност - полюс (прен.)See more
ПРОТИВОПОЛО̀ЖНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на противоположен (във 2 знач.). Противоположността в интересите на двете основни класи — робовладелци и роби, определяла и противоположното съдържание на техните морални възгледи. Мор. пр VIII кл, 7. Противоположността между двете неприятелски войски .. не беше само в рода на оръжието. Й. Йовков, Разк. II, 222. Противоположност на мненията. Противоположност между идеи. Противоположност между физически и умствен труд.
2. Човек, предмет или явление с напълно различни качества по отношение на друг човек, предмет или явление. Борчо и Боряна са две пълни противоположности. Борчо е незлоблив, общителен и весел. .. Боряна .. не обича обществото, не обича да я смущават, дори като че ли не обича достатъчно смеха. Н. Стефанова, ОС, 59. Тя [Стара планина] е съвършена противоположност на грамадната и тежка маса на Витоша. Ив. Вазов, Съч. VIII, 160. Киргизия е страна на големи природни противоположности. В нея има и пустиня, и полутропични области, и северна тундра, и вечни ледове. Л. Мелнишки, ПП, 56. Редица песни, в които се излагат на присмех чудати противоположности, несъобразности и несмислици, съставят наред с хумористични някои приказки, пословици и гатанки нашия народен хумор. Б. Ангелов, ЛС, 36. — Безумната любов [на Богатин и Аника] се е превърнала в своята противоположност, по силата на една вечно действуваща фаталност. Ив. Карановски, Разк. I, 176. Сяка една лъжа и сяко криво обяснение е противоположност и враг на знанието и на напредъкът. Знан. I, 1875, бр. 10, 155.
3. Филос. Философска категория, изразяваща всяка една от взаимоизключващи се помежду си страни (в тяхното относително единство и борба) като степен на развитие на диалектическото противоречие. Единство и борба между (на) противоположностите.
◊ В противоположност на (с). За разлика от, в противовес на, противно на (нещо или някого). Кукуш, в противоположност на повечето македонски градове, може да се нарече чисто български. П. Яворов, Съч. II, 172. В противуположност на индусите и на египтяните, персите не въздигали почти нито идоли, нито храмове. Н. Михайловски, РВИ (превод), 43.
– Друга (остар.) форма: п р о т и в у п о л ò ж н о с т.