прото̀чвам - първо лице, единствено число, сегашно време прото̀чваш - второ лице, единствено число, сегашно време прото̀чва - трето лице, единствено число, минало свършено време прото̀чваме - първо лице, множествено число, сегашно време прото̀чвате - второ лице, множествено число, сегашно време прото̀чват - трето лице, множествено число, сегашно време прото̀чвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време прото̀чвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време прото̀чвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време прото̀чваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време прото̀чваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време прото̀чвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение прото̀чвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение прото̀чващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прото̀чващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие прото̀чващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие прото̀чваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прото̀чващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие прото̀чващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прото̀чващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие прото̀чващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие прото̀чващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие прото̀чвайки - деепричастие прото̀чвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие прото̀чвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие прото̀чвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие прото̀чвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие прото̀чвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие прото̀чвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие прото̀чвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие прото̀чвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие прото̀чвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие прото̀чван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие прото̀чвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие прото̀чваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие прото̀чвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие прото̀чваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие прото̀чвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие прото̀чваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие прото̀чвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие прото̀чваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРОТО̀ЧВАМ1, -аш, несв.; прото̀ча, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Преточвам, претакам някаква течност; точа1. Тъкмо сега се точи, както сме проточвали всяка година по това време, точи се вино самоток. Р, 1926, бр. 250, 1. Един ден Гошкин Генко слязъл в мазето уж да проточи виното.See more2. Изпускам, отделям на дълга струя някаква течност, пара, дим и под. Насред градината овощна, / ../ запалените сухи клони / проточиха в небето дим. П. Алипиев, Л [еа]. Сега си тръгвам .. / Доволен като идиот, проточил .. / стръмната си лига. В. Станков, ВЗ [еа].
3. Извършвам, правя нещо бавно и продължително във времето; протакам, разтакавам. Нашите литературни спорове страдат от някои съществени недостатъци .. Проточваме ги с месеци и дори години. ЛФ, 1958, бр. 47, 2. Когато той [шефът] ръководеше събрание, чувствуваше дълг да го проточи до безкрайност. Бл. Димитрова, ПКС, 73. Направих всичко възможно да проточа максимално обучението си и до миналата пролет се водех официално студент. Кап., 2007, бр. 10 [еа]. Проточвам преговори. Проточвам съдебен процес.
4. Изговарям, произнасям или изпявам нещо бавно и провлечено, с удължаване; провлачвам. Христос възкресе! .. Свещеникът повтаря думите на великото тържество, псалтът проточва напева. А. Каменова, ХГ, 223. — Да-а-а — проточва отецът. — По лош път си тръгнала, жено. Много грехове си натрупала. Ц. Лачева, СА, 86. — Не–е — проточи глас Бранков. — Не ме залъгвай с нови камиони. М. Марчевски, П, 200. Дяволето застана с гръб към тях, разпери ръце и шеговито, но властно проточи... — Строй сеее. Ат. Мандаджиев, ОШ, 21. — Ти знаеше ли? — Знаех... — Тъй значи... Само аз не съм знаел. — проточи Лозара и се повдигна от стъпалото. Л. Михайлова, Ж, 89. проточвам се, проточа се страд. Дните на Мозер като дружбашки лидер са наистина преброени. Но защо да се проточва агонията, когато всичко може да свърши много по-бързо и по по-достоен начин. НЗ, 2002, бр. 25 [еа].
ПРОТО̀ЧВАМ СЕ несв.; прото̀ча се св., непрех. 1. За течност — тека, потичам отнякъде, по нещо бавно; протичам. Това корито беше кажи-речи пресъхнало. Само тук-там се виждаше някоя мръсна локва, от която се проточваше тъничка струйка вода надолу по речното русло. В. Радков, Избр. пр VIII (превод) [еа]. После започна да дои. Дебелите струи мляко се проточиха от пръстите ѝ надолу. Ст. Марков, ДБ, 65. Бай Пешо .. изтри с ръкав лигата, която беше се проточила от ъгъла на дебелите му устни, и стана. Г. Караславов, Избр. съч. II, 225. Когато Бойчо се изправи, две струйки сълзи бяха се проточили по бузите му. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. От устата на експерта се бе проточила струя съсирена кръв, а върху килима, .., лежеше пистолет. Д. Димов, Т, 674. Студена капка се проточи по шията ми. Д. Габе, Н, 19. В това време старата жена .. въздъхна тяжко и изпусти две едри сълзи, които ся проточиха по бледното ѝ лице. В. Друмев, НФ, 94.
2. За дим, прах или под. — издигам се и се разнасям на дълга струя; простирам се. Откъм селото се проточи дим към небето. К. Петканов, ОБ, 198. А конят все бягаше колкото сила има, кабриолетът трещеше, .. Отзад по пътя се проточи грамадна опашка от прах. Й. Йовков, ЧКГ, 19. Лек облак прах се дигна изпод конските копита, развя се встрани от конната дружина .., проточи се наназад. Д. Талев, С II, 223.
3. Придвижвам се като се влача; провличам се. Бавно, предпазливо, със зловещо, но тънко шипене от партера на една банка се проточи мазна, лъскава усойница и спря пред площада. Г. Караславов, Избр. съч. II, 386. По грешник един, тутакси под нази, / змия грамадна се проточи с яд / и, по тялото му като полази, / захапа го за шията. К. Величков, Ад (превод), 203.
4. Само мн. и З л. ед. За множество хора, животни или др. — движим се, преминаваме един след друг бавно, като образуваме колона, върволица; източвам се, навървям се, наточвам се. По мръсните и хлъзгави улици на големия град се проточва тази необичайна за турската столица процесия. Т. Жечев, БВ, 323. И от фронта .. се проточват на колони и групи разбунтувани войници. Хр. Смирненски, Съч. III, 195. И когато зачервеното и натежало слънце капне зад гъстите гори, .., натоварените коли се проточват и припевно сладко заскърцват към село. Ил. Волен, ДД, 54-55. Някои тръгнаха след нас да разберат що става. Проточи се цяло шествие нагоре по височината към културния дом. Бл. Димитрова, ПКС, 291. Скоро царската дружина се проточи на дълга върволица сред облаци прах. Ст. Загорчинов, ДП, 497. По улицата откъм гарата се бяха проточили няколко волски и конски каруци, пълни с въглища. Кр. Григоров, Р, 90. Комитите се проточиха в редица край стените на къщите и плетищата и бързо напуснаха селото. Д. Талев, И, 29.
5. За явление, дейност, процес — трая, протичам прекалено, прекомерно дълго време, отнемам твърде много време; протакам се. Посещението се проточва, разговорът скача от тема на тема. Др. Асенов, ТКНП, 28. Една година се случи лоша зима, проточи се — няма край. Й. Йовков, ЧКГ, 228. Денят се проточи дълъг, еднообразен, изпълнен само с една мисъл: какво ще стане? М. Гръбчева, ВИН, 238. — Много се проточи войната — протегна куция си крак Герги. Ст. Мокрев, ЗИ, 217. // Прен. Само мн. В съчет. със същ. за време. Изминавам бавно, за дълго време. Настъпи лятната ваканция. Проточиха се дългите горещи дни. К. Калчев, УЧС, 3. Чак когато се проточиха седмици, а от тях [момчетата] нямаше никаква вест, .. чак тогава Милан се стресна. Г. Караславов, Т, 76. Проточиха се безкрайни минути в мъчително напрежение за двамата другари. М. Марчевски, ГБ, 133. // Бавя се, забавям се, отлагам се, отсрочвам се. — Кога ще заминаваш за село? — Чакам отпуската. — Ами че хайде де!... Много се проточи! К. Калчев, СР, 135. Щяха уж да ни дават квартира, но работата нещо се проточи, после се запече и накрая нищо не излезе. Д. Цончев, ЧС, 32.
6. За песен, звук, глас и под. — звуча провлечено, разнасям се забавено, бавно, провлечено. Когато дойдеше припевът .. от целия салон се проточваше томително завършекът на този куплет. П. Славински, ПЗ, 35. Откъм пътя се проточи гласът на махленския овчар: — Изкарвайте овцете, бре-е-е-й! Ст. Марков, ДБ, 83. Изпод пръстите му се проточиха тъжни и сладки звуци. Отметна глава назад, опря се на стената и засвири като опиянен. И. Петров, НЛ, 228. Той дигна ръка, .. и викна: — Да живее свободна Македония! .. — Ураа! Да живей! — дигна се общ вик по целия площад. — Е-хее! — проточи се по околните височини глух, далечен ек. Д. Талев, И, 521. Сричката, на която е ударението, гласът ще се проточи по-силно и по-напрягнато. Д. Манчев, БЕ I, 7.
ПРОТО̀ЧВАМ2, -аш, несв.; прото̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям или правя нещо, обикн. дълго, да се разпростре на дължина, да виси или да лежи в изопнато положение; простирам, разпростирам, опъвам. Събраха се малко и голямо, та излязоха из село като на сватба. Проточиха едно въже през пътя. М. Кънчев, В, 193-194. Проточиха каучукови въжа към тунела, забиха електрическите каменопробивачи в кремъка, напълниха пробоите с взрив. А. Каралийчев, НЗ, 16. Един неделен ден намирам дяда Гатя край Искъра — .. проточил над водата и петметровия си рибарски прът — не мърда. Д. Калфов, КР, 18. Стоян и сега нямаше ни бял косъм на главата, .., ала някак понатежа и наедря, проточи дълги руси мустаки. Д. Талев, ЖС, 107. ● Обр. Погледът ми се спира върху синееща се Стара планина, проточила мощна снага доде ми очи стигат. Т. Влайков, Пр I, 14. От това място, току над града, изведнъж се видя голямата река, проточила водите си като светла сиво–синя лента край обраслите с върби брегове. П. Спасов, ХлХ, 66. // Разполагам на дължина, разпростирам сянка, светлина и под., някъде или върху нещо; хвърлям, простирам. Окаченият на тавана свински бут .. проточваше сянката си по стената. Ем. Станев, ИК I и II, 183. Фарът на Херсонес проточваше дълги светли ивици. Д. Добревски, БКН, 94. Слънцето бе увиснало вече над хоризонта и далечната пъдарница проточваше сянка над полето. К. Константинов, СЧЗ, 94. Вече към залез, майското слънце крадливо проточи през един от прозорците все още ярък лъч. Д. Талев, ПК, 69.
2. Придвижвам, издавам нещо, обикн. част от тялото, напред или нагоре; протягам, изпъвам, източвам2, опъвам. Калфата обърна усмихнато лице, проточи .. ръката си, взе подметката, обгледа я хубаво и я подаде на баща ми. Ст. Чилингиров, ХНН, 21. Николай се провря през прозореца, седна на една греда до Трънката и проточи крака надолу. П. Проданов, С, 11. — Да не си излаял, че и двамата отиваме — заканих му се аз. Той [кучето] дигна глава, докосна ме с влажната си муцуна по страната и проточи език. Ст. Дичев, Р, 52. Тогава зърното набъбваше и набъбваше, докато един ден спука кожестата си дрешка, вкорени се и проточи нагоре острото си листенце. П. Бобев, ГЕ, 101. — Аз станах християнка! .. За да ме увери, тя [Мейра] измъкна изпод покривалото си малко тенекиено кръстче, проточи го към очите ми и го държа така, докато не кимнах, че и вярвам. Ст. Дичев, Р, 90. Големият плод се търкулна по стръмнината и се спря до краката на слона, а той моментално проточи хобота си, хвана плода .. и децата повече не го видяха! О. Тодоров, СН (превод) [еа]. Насреща сяно [сено] гореше, / вов сяно пищат змийчета — / Георги си гега проточи / та си змийчета извади. Нар. пес., СбНУ XLVI, 75. // В съчет. със същ. у с т н и. Разтягам устни встрани в гримаса като израз на някакво чувство. Аго се засмя. Гърлесто, като се мръщеше и проточваше устните си, той повтори думите на Петра. Й. Йовков, АМГ, 15. — Пантуше, .. ти ли предаде на турците Ицо Наумов и Алексо Пачев? .. — Е, що — проточи той устни презрително: — Аз ги наредих тия копилета. Д. Талев, И, 186. проточвам се, проточа се страд.
ПРОТО̀ЧВАМ СЕ несв.; прото̀ча се св., непрех. 1. За тънки и дълги предмети — разпростирам се, разполагам се по дължина. От заставата .. жиците се проточваха покрай старите къщи, откъм морето, зад зиданите стени. Ст. Стратиев, ПП, 74. През жилетката му се проточваше от единия джоб до другия тежък златен ланец с часовник. П. Славински, МСК, 50. — Остави вестниците настрана! — махна с ръка Раковски и тръгна из стаята. Лилавото одеяло се проточи от раменете му и безшумно се смъкна на пода. Касабов посегна и го сложи на стола. Ст. Дичев, ЗС I, 377. — Отговаряй! Или ей сега ще ти са проточат червата из стаята, викаха със запенени уста двама мюлтюземджии. З. Стоянов, ЗБВ III, 14. // Разпростирам се по дължина в посока надолу; провесвам се. Из комина паднаха още няколко камъчета, после тъмното гърло пожълтя от бледа светлина и се проточи въже. Х. Русев, ПЗ, 149. На прозорците се проточваха завеси от избеляло кадифе, превързани встрани с кордони. П. Славински, ПЩ, 494. С явна неохота дрехарят сне трето палто, .., което се проточи под коленете на малкия. Чудомир, Избр. пр, 179.
2. За път, река, бразда и др. — разполагам се, лежа на значителна дължина; източвам се, опъвам се. Пред него се проточваше пътят, кафяв, разрушен и разкъсван от неравния терен на долината. Кр. Велков, СБ, 19. От градината се проточва един широк и дълъг булевард .., който се пресича с прави и извънредно чисти тихи улички. Ал. Константинов, БПр, 67. Но щом прекосиха долината, горе шосето се проточи в безкрайната равнина, сред тъжните стърнища и пасища с обгоряла трева и трънаци. П. Славински, ПЗ, 281. Над пътя се проточил, додето ти виждат очите, горделивия стар Балкан, със своите плешиви върхове. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28. Тука покрай стобора се проточила цяла леха здравец. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. По тия места .. днес се е проточил обширният Пернишки каменовъглен басейн, а черната земна гръд е прорязана от безброй тунелоподобни галерии и шахти. К, 1962, бр. 5 [еа].
3. За светлина, сянка или под. — разпространявам се някъде или върху нещо на значителна дължина. Невидима искра запалва .. две ясни звездици. .. От искрите се проточват дълги лъчи. Хр. Одисеев, ТН, 34. Слънцето пече в гърба ни, пред нас се проточват дългите ни сенки. Л. Стоянов, Х, 82. Из мрачевината блещукат светулки. Пламват малки огънчета, напред се проточват светли жички и угасват. Ст. Марков, ДБ, 194-195. Вечер листата на старото дърво затрептяваха като пеперуди, сянката му се проточваше през мегдана и стигаше до бялата стена, под която седеше дядо Руси. Й. Йовков, СЛ, 77. Под нас върху мократа улица са се проточили ивици светлина. Ал. Гетман и др., СБ, 256. Сянката на мама порасна и от стената се проточи досред потона. Д. Габе, Н, 12. Луната изгря и по тавана се проточиха неясни полусенки. Х. Русев, ПЗ, 12. Църквата е „закрепена засега“, така че ще може да презимува. По стените са се проточили дълбоки черни пукнатини. Кеш, 2002, бр. 41 [еа].
4. Обикн. за част на тялото — придвижвам се, подавам се напред в някаква посока или към някого; протягам се. — Пия за здравето на почтения ни гост, урра-а-а! — извика от другия край един екзалтиран даскал и накара да се проточат двадесет и пет ръце към почетния гост. Ал. Константинов, Съч., 267. — Съгласни сме. — Всичкият ошаф за гемиджиите — чуха се други гласове. Проточиха се много ръце, зазвънтяха чиниите и една след друга почнаха да ги изсипват в баката. Д. Спространов, С, 34. Най-дълго се проточваха главите на българите. Ст. Чилингиров, ХНН, 162. Дълга кокалеста ръка се подаде от гърлото на пещта, разпериха се пръсти и сини нокти се проточиха. Д. Габе, Н, 64.
5. За човек — израствам на височина; източвам се. А тетка разправя: — Помага в къщи, колкото може [Анчето]. .. Пък и слабичко е. Израсна на бой. Проточи се. В. Бончева, АП, 135. На другия ден стрина Първа приказва с баба Стана: — Стрино, ете, тоя, нашият Лило, .. проточил се е като върлина! М. Георгиев, Избр. разк., 58. // За лице — ставам или изглеждам по-продълговат, по-източен; източвам се2, издължавам се. Той и без това не беше здрав, но сега отслабна още повече, лицето му повехна и се проточи и само очите му неспокойно и трескаво горяха. Й. Йовков, ПК, 138. В мъртвата тишина на стаята прозвучаха две срички от детска уста: „Па-па?!“. Очите на детето се разшириха, лицето се проточи: то не беше подготвено, види се! А. Страшимиров, Съч. V, 214. // За растение — израствам високо. Я виж клас! — Проточил се е цели два боя високо... едри, пълни зърна! Д. Немиров, Б, 106.