про̀шка - единствено число, нечленувано про̀шката - единствено число, членувано про̀шки - множествено число, нечленувано про̀шките - множествено число, членувано
ПРО̀ШКА1 ж. 1. Извинение на нечие прегрешение, вина; прощаване, опрощаване. Изпсувах човека за нищо и за никакво; а сега отивам да са мира и да искам прошка! Л. Каравелов, Съч. ІІ, 53. Еньо ще се изповяда и ще иска прошка от него. Иван ще му прости. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 165-166. — Та затуй ти казвам: ела си. Прошка ще му дадеш и пак ще заживеете като преди. И. Петров, НЛ, 241. Аз трябваше да ви съставя акт, но нейсе, от мене да мине. Има грешка — има прошка. Й. Йовков, ПГ, 126. За да намерим мир в душата си, е нужно да прощаваме с любов на другите. Да поискаме прошка не е слабост, а проява на духовна сила. Дем., 2001, бр. 45 [еа]. Щом дойде на себе си Карол, падна на бащините си крака и поиска прошка. П. Р. Славейков, СК, 39. // Църк. Цялостно, пълно освобождаване от отговорност и извинение за извършени от някого грехове, прегрешения в отговор на покаянието му; опрощаване. Той вярваше, че ще измоли от светата божия майка прошка за своя грях пред нея, за осквернението на иконата ѝ. Д. Талев, С ІІ, 254. Игуменът коленичи и той и с умилителен глас почва да чете дълги, дълги молитви за разкаяние и за прошка. Т. Влайков, Пр І, 173. Мислите му се раздвижиха .. и го пренесоха в дълбините на неизкупим грях. Той забрави, че е в Божия храм, че стои за прошка пред иконата на Спасителя. К. Петканов, ОБ, 116. Да отвориш очите им, за да се обърнат .. към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие между осветените. Библ. [еа]. Тогази от бедствията като се свести [Манасия] поиска смирено от Бога прошка за беззаконията си и я получи. Н. Михайловски, ССИ (превод), 82. Начнала ся учена препирня за продавание за пари прошка на греховете. ВИ, 133.
2. Народен обичай от българската християнска традиция в деня на Сирни заговезни пред началото на Великденските пости роднини и близки хора да си поднесат извинения и да си простят един другиму волните и неволни обиди, грешки и под. Интересен обичай, свързан със стария патриархален бит, е обичаят за прошка при заговяване. Ив. Хаджийски, БДНН І, 52. Сирната седмица месо не се яде. Тя е полупостна. На сирната неделя .. по-младите отиват при по-старите си роднини на прошка. Г. Баждаров, ГБ [еа]. Роднините се съветват, сдружават се за работа или за търговия, .., ходят си на прошка на Великите заговезни. Н, 1883, кн. 2, 181. Пошла е Радка да иде / у чичови си на госте, / я при баща си на прошка. Нар. пес., СбВСтТ, 824.
3. Диал. При раздяла завинаги (с покойник, осъден и под.) — сбогом, сбогуване. Прощават се с мъртвия, като му казват: „Халал“ .. Вие му казвате прошка, ние му казваме халал .. Ето това е прошката при нас — алал да му е. А. Пашова и др., ИБП [еа]. Поклонили се мълчешката и взели последна прошка. З. Стоянов, ХБ, 384. Десети юли. Мрачен беше сводът. / За сетня прошка бе дошъл деня. Н. Фурнаджиев, ВД, 23. Вържете и го поведете / .. / към Цариградските зандани! — / Стефан си паша продума: / — Пашо ле, пашо шуменски, / стори ми изин, пашо ле, / да взема прошка, пашо ле, / с мойта булка хубава, / с мойто мъжко детенце. Нар. пес., М. Дамянов, ЮСС [еа].
4. Диал. В съчет. с гл. в з е м а м, д а в а м. Позволение, разрешение (да се направи нещо). Един учител доста умно отговори на един ученик, който, кога да земе прошка да си излезе, рекъл. Й. Груев, СП (превод), 62. Тогай Марко на еврейче дума: / .. / язе имам една стара майкя, / дай ми прошка, дома да ида, / и на майкя ръка да цалувам, / .. / и ще утре Солун да се върна. Нар. пес., СбНУ XLIV, 36. — Синко, Стоене, Стоене, / прошка ти, синко, не давам / керванджи баши да станеш. Нар. пес., СбНУ ІІІ, 82.
5. Диал. Позволяване на млада булка да говори и да върши къщна работа пред свекър, свекърва, кум или кума. У южните славяни невестата говее (не говори) до онова време, дорде не добие прошка от свекърът си, от деверите си и от кумът си. Знан., 1875, бр. 20-21, 312.
6. Диал. Позволение, разрешение на съпруг (съпруга) или годеник (годеница) за развод или раздяла. — Либе Йорданке, Йорданке, / даваш ли прошка от сърце, / за друга да се оженим? Нар. пес., СбНУ XLI, 395. Отговори Гюрица войвода: / .. / Там е война, нищо се не знае — / .. / Ако седим четвърта година — / прошка давам, либе, ожени се! Нар. пес., СбНУ XLIV, 68. Мойто либе болно лежи, / ни умира, ни оздравя, / нито мене прошка дава, / да залибя друго либе. Нар. пес., СбВСтТ, 676. Болен лежи болен Георги, / болен лежи девет годин — / ни оздравя, ни умира, / па на либе прошка дава, / да са жени, да са доми, / дор е млада и зелена. Нар. пес., СбНУ XLIV, 442.
– Други (остар.) форми: п р о̀ ч к а, п р о̀ щ к а.
ПРО̀ШКА2 ж. Диал. Тясна дъска, летва за ограда.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.