пълновла̀стие - единствено число, нечленувано пълновла̀стието - единствено число, членувано
ПЪЛНОВЛА̀СТИЕ, мн. няма,
ср. Книж. Пълна, неограничена власт над всички и над всичко; всевластие. Пленник на тоя възторг, той [Димчо Дебелянов] се втурва с пурпурни доспехи в живота — за да го обгърне и покори, да въдвори там своето пълновластие. ЛФ, 2002, бр. 20 [еа]. Докато „Сватантра“ се обявяваше за пълновластие на едрия капитал, „Джана сангх“ бе за пълна свобода в действията на частния капитал. Т. Кюранов, АП, 88. Когато страстта взима пълновластие и разумът е оставен настрана, заседанията на Народното събрание стигат безизходно положение, затова народните представители трябва да слушат първо разума, а страстта да турят настрана. Д, 2004, бр.247 [еа]. ● Обр. Там с гордо пълновластие нощта / от всички зли покраища в света / на пир извика вихрите метежни. Д. Дебелянов, С 1936, 61.See more