раболѐпен - единствено число, мъжки род, нечленувано раболѐпния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член раболѐпният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член раболѐпна - единствено число, женски род, нечленувано раболѐпната - единствено число, женски род, членувано раболѐпно - единствено число, среден род, нечленувано раболѐпното - единствено число, среден род, членувано раболѐпни - множествено число, нечленувано раболѐпните - множествено число, членувано
1 мазен (прен.; разг.) - подмазвачески - подлизурски - угоднически - раболепен (книж.) - сервилен (книж.) - лакейнически (книж.) - безгръбначен (прен.; пренебр.) - блюдолизнически (книж.) - мазнишки (разг.)
РАБОЛЀПЕН, -пна, -пно, мн. -пни,
прил. Книж. Неодобр. 1. За човек — който проявява раболепие; сервилен. Те [богатите] имаха мощни коли, внимателни шофьори и раболепни слуги, които почтително отваряха вратите на колите и прегъваха ниско гръб, докато завиваха краката на джентълмените и на техните леди с пухкави шотландски одеяла. Б. Йосифова, БЧМ, 68. Директорът, майсторите, чиновниците от канцеларията приличаха на жалки пигмеи, послушни и раболепни изпълнители на заповедите, които Борис щеше да дава от централата в София. Д. Димов, Т, 64. Багаинът също изгуби присъствие на духа — винаги така става с неподготвения за висока служба: груб, когато среща слаби, и раболепен, когато среща силни. Й. Вълчев, СКН, 533. Левият фланг .. изтърси едно: „А пък вий сте предатели!“ Десният фланг: „Шарлатани!“ .. Левият: „Раболепни лакеи!“ Ал. Константинов, Съч., 134.See more2. Който е изпълнен с раболепие, изразява раболепие; сервилен, лакейски, угоднически. Макар че безсмисленият страх от уволнение тук изчезва, защото граф Марузин благоволеше към него, той пак си пазеше своите раболепни приеми. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 52. Стига само да добиете име на неотразим победител и те [жените] са в ръцете ви. На всяка стъпка вие ще срещате безсилни създания, чийто раболепен поглед ще моли само за ласка или удар. Г. Райчев, Избр. съч. I, 14. Имаше четвърта формула — да приема раболепните ласкателства на професионални музиканти и да си дава вид, че е пианистка от класа. Д. Димов, Т, 42. Двамата мълчаха, без да я [Лиляна] поглеждат, сякаш изобщо не съществуваше за тях, освен когато им потрябва мастика. Тя ги сравни с десетките мъже, които са я обикаляли и които е прогонвала за раболепното им отношение към нея. Т. Монов, СН, 37. Срещу независимия дух на западноевропейските рицари, .., във Византия имаме раболепните чувства на населението. РН, 1910, кн. 8-9, 214. Попитаха Али ефенди каква е вината на тоя [арестуван] българин. — Иска да премине без паспорт, ефендим — отговори нископоклонният чиновник, като направи раболепно темане чак от земята. З. Стоянов, ЗБВ I, 92.