разбра̀но -
1 разбираемо - ясно - отчетливо - разбрано 2 достъпно - понятно - разбираемо - ясно - разбрано - популярно
РАЗБРА̀НО нареч. 1. Достъпно, разбираемо (в 1 знач.).
Момчил рече да се разсърди, ала махна с ръка. — Я ти остави тия търновски превземки, ами говори просто и разбрано! Ст. Загорчинов, ДП, 468. Брат ми почна да чете. .. Сякаш чувах гласа на чичо Веселин, който разказваше така сладко, топло и разбрано. СбЦГМГ, 416. Говори той просто, разбрано: / — Родината смело да браним, / живота си да ѝ дадем / по примера скъп на Младен. Ас. Босев, СЦС, 121.See more2. Ясно, отчетливо. — След мене, след мене! — тихо, но разбрано каза Ивайло с лице към хората си. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 210. — Тези ли са ония „те“, за които спомена при срещането ни? — запита Теодосий. — Те — едва разбрано продума Добророман и гласът му отново затрепера не от страх, .., а от погнуса и омерзение. Ст. Загорчинов, ДП, 388. И отведнъж до мене долетяха далечни, но ясни звуци на музика... Аз отворих съвсем очи и се вслушах напрегнато, но звуците идеха още по-разбрано. Различавах дори отделните инструменти. Г. Райчев, Избр. съч. І, 70.
3. С разбирателство; разбиращо, сговорчиво. Отначало се разговаряха кротко, разбрано, но по едно време се дигна висока глъчка. К. Петканов, ЗлЗ, 138. Той се държи разбрано.
4. Като частица. а) В отговор — за изразяване на разбиране, възприемане, съгласие с нещо; понятно, добре, ясно. — Иди си. Ще те потърсим. — Разбрано — каза работникът. А. Гуляшки. МТС, 33. — След храна хората да останат тука. — Разбрано, господин кондуктор. Д. Добревски, БКА, 133. — Следете да не се обличат новите дрехи, докато войниците не се изкъпят и не подменят бельото си. — Разбрано, господин поручик, — тракна с токовете си пъргавият подофицер. П. Вежинов, ВР, 201-202. — Аха, разбрано. Ти мислиш значи да си играеш с нас. Мислиш се за хитрец. Б. Райнов, ДВ, 214. б) Във въпрос — за подчертаване, че се изисква положителен отговор и категорично съгласие. — Само слушай, давам ги на тебе, а не на съдържателя, разбрано? Б. Райнов, ДВ, 155. „Който сега, казва, мръдне даже веждата си, веднага ще замине на оня свят. Разбрано ли е, питам?“ Пълна тишина, сякаш сме се наговорили. П. Незнакомов, Избр. пр І [еа].