развѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време развѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време развѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време развѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време развѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време развѝват - трето лице, множествено число, сегашно време развѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време развѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време развѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време развѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време развѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време развѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение развѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение развѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие развѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие развѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие развѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие развѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие развѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие развѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие развѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие развѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие развѝвайки - деепричастие развѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие развѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие развѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие развѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие развѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие развѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие развѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие развѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие развѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие развѝван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие развѝвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие развѝваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие развѝвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие развѝваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие развѝвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие развѝваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие развѝвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие развѝваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
See more
See more
РАЗВЍВАМ, -аш, несв.; развѝя, -ѝеш, мин. св. развѝх, прич. мин. страд. развѝт, св., прех. 1. Движа нещо навито, намотано, усукано в обратна посока на навиването, намотаването, усукването, като го хващам в свободния му край; отвивам, размотавам, разсуквам. Противоп. навивам1. Миленко обичаше да го [бащата] наблюдава .. Обичаше и ловкостта му, с която развиваше конец от .. макара. Ил. Волен, МДС, 58. Накара го да свали потурите, да развие червения пояс. А. Каралийчев, ТР, 174. Раксин .. извади от пазвата си един навит свитък и .. взе да го развива. От него висна златен печат, прокаран през златна връв. Ст. Загорчинов, ДП, 379. Колкото и да не разбираше от предене, Иван забеляза, че тъкмо три пъти тя навива и развива една и съща жичка. Г. Караславов, Тат., 228. // Отвинтвам, развинтвам нещо; отвивам. Противоп. завинтвам, завивам2. Той разви докрай кранчето на чешмата и подложи главата си под силната струя вода. Д. Кисьов, Щ, 399. Най-напред разви капачката на мембраната, извади нещо от джоба си и почна да завинтва. Ст. Поптонев, НСС, 206.
2. Махам опаковката, обвивката на нещо или разтварям, разгръщам това, в което нещо е загънато, увито; отвивам. Противоп. завивам2, увивам, загъвам. Аз подадох малкия подарък, .. Момиченцето разви пакетчето и заподскача радостно. П. Незнакомов, СбСт, 112. Извади от джеба си една кърпа, в която бе увито нещо. Като я разви, той изтърси от нея на масата цял куп малки смачкани книжки. Елин Пелин, Съч. IV, 62. Посрещаше .. гостенките, които се редеха една след друга. Всяка сядаше и почти веднага развиваше пакета с ръкоделието си. М. Грубешлиева, ПП, 26. Есента, когато Къминс се завърна вкъщи .., донесе цял пакет с подаръци .. изваждаше и развиваше подаръците пред очите на Ян и Мелиса. Л. Николаев и др., ЗЧ (превод) [еа]. // Откривам нещо увито, като махам опаковката, обвивката му. Касабов .., взе .. един карамел, разви го бавно и го сложи в устата си. Ст. Дичев, ЗС I, 405. Сур взе развития бонбон, погледна го. — Та казваш, че са отровни? .. Дай да видим другия. — Започна да развива и втория бонбон. М. Халачева, ДС (превод) [еа]. Развивам купен продукт.
3. Разг. Махам, отмахвам завивката от някого, нещо; отвивам, откривам1. Противоп. завивам2. Не ме развивай, студено ми е. Л. Андрейчин и др., БТР, 1976, 796. // Разповивам. Противоп. повивам1. — Тя развива и повива детето, и пеленките тя му пере. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 268. Да му кладе лепо име / на детето Костадине, / на чупата Енгелина; / да ѝ повивам, да ѝ развивам / пелените — чиста свита, / повойчето — дробна сирма. Нар. пес., СбНУ VI, 15.
4. За растение, дърво, гора и под. — пускам пъпки, листа, клонки и под. Отец Игнатий вървеше все между буйно вретенилите ниви, готови утре да развият клас. Елин Пелин, Съч. II, 84. Ей и синчеца, .., / из шубраци надникна, / .., / едвам-що пъпчици развил. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 57. Горо льо, горо зелена, / .. / развивай листе широки, / изкарай клони високи, / направи сянка дебела. Нар. пес., СбНУ XXVI, 160. Израсло дърво, .., / пущило клоне, .., / развило лиске. Нар. пес., СбВСтТ, 159. // За вятър, топлина, пролет и под. — правя гора и под. да се разлисти, да се появят и растат пъпки, клонки. Южнякът, .. разтопява преспите и развива пъпките в листа. Н. Хайтов, ПГ, 40. Вечер лъха презморският вятър, / който всичките пъпки разви. Е. Багряна, ВС, 27. Дуйни ми, .., бел ветър, / разтопи бели снегове, / разви ми гора зелена. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 145.
5. Спомагам или въздействам за проявяване или задълбочаване, усъвършенстване на дадени качества, способности. Милица, .. надарена с богато въображение, което романите още по̀ развиваха, си представяше вече .. картината на наводнението. Ив. Вазов, Съч. IX, 132. Детето, .. усвоява първите елементи на езика и чрез това развива и паметта и ума. Н. Бончев, Съч. I, 73. Събеседването развива както мисълта, така и езика на войниците. НА, 1955, бр. 2252, 2. Образованите народи почват още от деца в училищата да упражняват и развиват чрез гимнастика и методическо учение физическите си сили и умствените си способности. Ч, 1871, бр. 23, 714. // Спомагам или въздействам някой да прояви или да задълбочи, да усъвършенства качествата си, способностите си.. Учителят им, за да ги развива, пита ги защо един премерил 20 арш., друг — 25, а други — 15. Сичките ученици, собрани накуп, и мислят; кой ще се усети да докаже тъй, който е премерил 15 аршина, неговият аршин е най-голям. Р. Каролев, РЗМ, 20. Иванчо бил Смилов ученик, .. Смил успял да развие своят ученик дотолкова, щото той твърде скоро станал за него апостол Петър. Л. Каравелов, Съч. IV, 137. Четенето на книги, посещението на изложби, театри, концерти и кина ме обогатява и развива.
6. Допринасям за напредъка, за развитието на нещо (обществена или творческа дейност и под.), спомагам то да се издигне на по-висока степен, етап. Нашата орисница е такава .. Да веселим хората .. Да развиваме изкуството в България. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 53. Министрът на търговията .. имал така също намерение да изгради друго едно още по-голямо училище, да доведе в него множество учители, които да развият търговията на восток. Хр. Ботев, Съч. 1929, 263. — Тези Св. Седмочисленици приготвиха и много деятели, които .. са са трудили да развият българската писменост. Т. Шишков, ИБН, 180. // Обогатявам и задълбочавам нещо. Тук [в Карлово] той [Райно Попович] изяснява и развива идеалите, на които служи предано до края на живота си. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. В изследванията си на литературата от предосвобожденската епоха Пенев стига до сериозни резултати, които ние можем да използуваме, .. и да ги развиваме по-нататък. С, 1955, кн. 9, 119.
7. В съчет. със съществителни за действие, дейност, проява. Предприемам, осъществявам действието, дейността, посочени от съществителното. — Немците развиват офанзива, която има за цел да бъде унищожена Първа българска армия. В. Нешков, Н, 146. Ернрот се бе възползувал от тая свобода на действие, за да развие голяма деятелност. Той стегна армията, усили учението в нея, подигна духа ѝ. С. Радев, ССБ I, 263. Използувайки изпреварващите и посрещащи контраудари, те [боксьорите на САЩ] развиваха бурна контраатака. Ем. Жечев, Б, 14. Г-н Генчо Марков развиваше една плодна художествена дейност като режисьор в театър Одеон. Т, 1941, бр. 217, 4.
8. Прен. Придобивам или проявявам някакво качество, свойство, заболяване и др. — Честолюбив съм, да. Ако на тебе, .., ти доверя всичко това, ще кажеш, че развивам параноидни реакции. С вашите диагнози карате човек да си икономисва признанията. Н. Стефанова, ПД, 71. Когато неговите учители му казаха, че в просвещението ще изчерпи сила, за да стръсне от гърба си духовното и политическо иго, този народ разви такава експанзивна енергия за разпространение на просвещението, щото в един поразително кратък период нашите градове и села се украсиха с училища, читалища. Ал. Константинов, Съч., 77-78. Лесно се запалва [земното масло], като дава много сажди и развива неприятна миризма. Геол. IX кл, 49-50. Много по-често пълните хора развиват сърдечен инфаркт, артрози, разширени вени, хемороиди и пр. ЖД, 1967, кн. 11, 18.
9. Прен. Излагам подробно, представям, разяснявам, осветлявам нещо (тема, теза, теория, въпрос и под.). Пред занемелия салон той се впусна да развива по-отблизо идеите на Мацини. Ст. Дичев, ЗС II, 369. Караше някой ученик да разкаже нещо из руската история, .. Той сам грабваше предмета от ученика и го развиваше красноречиво пред зяпналите в устата му настоятели. Ив. Вазов, Съч. X, 163. Той разви — с .. твърде изискана реч — някаква историческа теза. А. Страшимиров, Съч. V, 191. Той издава своята „Хамбургска драматургия“, дето най-ясно посочва недъзите на немската и френската драма, развива новото си схващане за трагедията. БР, 1931, кн. 6, 186. // Представям, излагам, тълкувам писмено дадена научна тема, въпрос според определени изисквания; разработвам. Старият прекара дългите празнични дни в занимания с малката Славейка. Те развиваха теми по литература. Г. Караславов, Избр. съч. I, 75. // В съчет. със същ. т е о р и я, и д е я и др. Заемам определена позиция, изразявам определено схващане, имам определено виждане за нещо. — Време е нужно. — И любов към домакинството. — Това е относителна работа. — Знам, ти и по-рано развиваше такива теории. К. Калчев, СТ, 84. На никой европеец дори не му е минавало през ума да смята неговия свинар или коняр за равен, защото бил дух божий. Но тия хора [руснаците] развиваха подобни идеи. Ем. Станев, ИК I и II, 233.
10. За двигател — имам възможност, мощност да достигна до определена, обикн. висока, скорост. — Как се казва лодката? .. Колко километра развива в час? П. Незнакомов, МА, 53. Те [дизеловите локомотиви] имат мощност 4000 конски сили и развиват скорост до 140 км в час. К, 1963, кн. 9, 37. // За водач на превозно средство — правя двигателя да достигне определена скорост. Шофьорът може да развива по маршрута такава скорост, каквато пожелае. П, 1959, бр. 70, 3.
11. Спец. Разгръщам, представям нещо в даден вид. Ако тряба да развием произведението само до три десетични, т. е. до хилядни, излишно е всичкото изчисление, което е надесно от чертата. К. Кърджиев, А, 125. // Разгръщам, разширявам и обогатявам нещо. Сложните предложения .. ся съставляват, за да допълнят, да обяснят, да развият една коя да е част на простото предложение. Ив. Момчилов, ПСЕ, 106.
12. Остар. и диал. Разполагам в ширина; разгъвам, разгръщам. Отляво и отдясно на стотнята бяха вече развили лагерите си други отреди от щурмовата конница. А. Гуляшки, ЗВ, 163. Широко буките са трепетни над тях / развили клоне. П. П. Славейков, КП ч. III, 16. Съберал Вълко, .. / негова верна дружина / .. на планината, / развил е бели чадъри. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 38. Никола стадо развива / по Богданово ливаде. Нар. пес., СбНУ II, 75.
13. Остар. и диал. В съчет. със същ. з н а м е и под. Развявам, разгъвам. Ще бъдем честити да развием лъвското знаме под българското небе. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 69. Който носи мъжко сърце / и българско име, / да препаше тънка сабя, / знаме да развие! СбДЧ, 188. — Кольо льо, Кольо баш байрактар, / развивай, Кольо, байрак, / да събереш, Кольо, отбереш / дор седемдесе юнака. Нар. пес., СбНУ XXVI, 142. Байрак е развил, сватба че праве. Нар. пес., СбНУ VIII, 232. развивам се, развия се I. Страд. от развивам. Когато темата е вече определена, тя тряба да се развие, сир. тряба да са разкрият сичките мисли, които са заключават в темата. Т. Шишков, ТС, 118. Дваж ище [дете] да се развива, / триж ище да се повива. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 188. II. Възвр. от развивам в З знач. Иванчо току се обръща ту на лявата, ту на дясната си страна, завива се, развива се, въздиша. Ал. Константинов, Съч., 297. Мама .. се поразмърдваше, проверяваше дали не съм се развил и пак се унасяше в сладката предутринна дрямка. К. Калчев, ПИЖ, 85.
РАЗВЍВАМ СЕ несв.; развѝя се св., непрех. 1. За нещо навито или за опаковка — освобождавам се в единия край от заетото извито, свито положение и заемам обичайната си изправена форма по цялата си дължина или площ; отвивам се. Владин .. бързаше навреме да стигне. Черните му върви се развиха, завърза ги .. и пак забърза. К. Петканов, Х, 220. Турчинът свали чалмата си, за да ѝ запаше края, който се бе развил. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 206. Има .. ролка, като на магнетофон, .. на лентата малко ѝ трябва да започне да се развива. Г. Мишев, НЖ, 16-17. Пакетът падна и се разви и от него се показа кукла. // За нещо с определена форма (кълбо и под.), образувано след навиване на гъвкав предмет — преставам да съществувам, след като навитият предмет заеме изправено положение; размотавам се, разсуквам се. Дългобрадият старец .. бръкна в торбата си и изкара едно .. кълбо, намотано от .. дълъг конец. Хвана края на конеца, а кълбото се търкулна надолу. Кълбото започна да се развива. А. Каралийчев, ТР, 72. Ирина плачеше .. Рулото на косата ѝ се беше развило и падаше в безпорядък върху шията. Д. Димов, Т, 23. // За нещо увито, опаковано — освобождавам се от опаковката си, оставам без опаковка. Изпуснах чантата и книгите в пакета се развиха и разпиляха. // За таралеж, змия и под. — изпъвам се, разгъвам се, след като съм бил свит на кълбо. Когато таралежът е свит на кълбо и в носа му се духне тютюнев пушек, той веднага се развива. П. Петков, СП, 9.
2. За живо същество, организъм, растение — раста, видоизменям се в резултат на жизнени процеси. Бебетата се развиваха много добре. Те бяха пълнички, здравички. Г. Караславов, Избр. съч. II, 208. Славеите, .. се развиваха и разцъфтяваха под хладната роса. Ц. Гинчев, ГК, 249. Крушката се съвзе. .. Всеки ден със затоплянето на времето дръвчето се развиваше все по-бързо. П. Бобев, ЗП, 33-34. Ако се отглеждат растения в съд с разтвор, съдържащ всички необходими соли, растението се развива нормално, цъфти и дава плод. Но ако се изключи от този разтвор макар само една необходима сол (безразлично коя), то растението няма да се развие. Бтн V и VI кл (превод), 37. // Достигам полова зрелост. Целия род жаби живее изключително само от живинки, .. Само още доде не са се развили, хранят са с някои изгнили корени. Лет., 1876, 57. // Появявам се, израствам, пораствам. От пъпката, която се намира между семеделите, се развива след това стъблото с истинските листа. Бтн V и VI кл (превод), 21. // За дърво, гора — разлиствам се. Не всички дървета там бяха се развили. Салкъмите още си стояха тъй, както през зимата, с черни безлистни клоне. Й. Йовков, ПГ, 131. Нима планината няма да се наметне със светла зеленина, гората и храстите да се развият? Н. Кирилов, ПД, 102. — Гледам гората, че вече се е развила. Д. Яръмов, БП, 47.
3. За човек и негово качество — претърпявам, обикн. положително, развитие, растеж, напредък, усъвършенствам се в интелектуална, нравствена, физическа и др. насока. Децата си той оставяше да се развиват свободно. И макар че беше много строг, никога не ги биеше. Г. Караславов, Т, 63. Пак в истата тая [за френската литература] студия .. д-р Кръстев, като назовава Стояна Михайловски „поет на мисълта“, напомнюва, че той бил отрасъл и се развивал изключително под влиянието на френската литература. Худ., 1906-1907, кн. 4-5, 21. Тя остана. Реши, че в никой малък театър няма да се развие нейният талант. Л. Александрова, ИЕЩ, 8. За да имаме здраво тяло, трябва еще от първата младост упражнение да правим, .., защото с упражнението са развиват и усовършенствуват всичките части на снагата. К. Кесаров, ЧНУ, 54.
4. За общество, явление и др. — напредвам, променям се, като обикн. се усъвършенствам или увеличавам. В селцето вършееха сума години със старовремските вършачки, но нали човечеството се развива, усъвършенствува се, все нови и нови работи измисля. Й. Радичков, СР, 101. През първите години на игото градът [София] продължава да се развива, но по-късно, със залеза на Османската империя, почва да линее. Л. Мелнишки, ПП, 8. Крепостта се развива и прераства в град. ПЗ, 1981, кн. 10, 24. За по-дълго спряхме в селото Винга, населено почти изключително с българи от Чипровци, .. Езикът им е архаичен, не се е развивал заедно с нашия български език. Г. Белев, КР, 59. Нашият сегашен театър не се е развивал при обстоятелства, при каквито са се развивали народните театри. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 124. // Обикн. с предл. в. Преминавам от едно състояние, качество и под. в друго, обикн. по-висше, по-сложно и др. — Бачо Киро гледа на просвещението като на средство за осъзнаване .. на селските маси .. и като на тяхна подготовка за борба. У него просветителят се развива в революционер. Г. Бакалов, Избр. пр, 260. Пушенето въздействува наркотично .. и поради това то се е развило в навик. ВН, 1958, бр. 2033, 4.
5. За явление, състояние, заболяване и др. — възниквам, появявам се, започвам да се проявявам, като постепенно се усилвам. Между нас се разви голямо приятелство. ЖД, 1967, кн. 6, 15. Кърджалийските движения са съдействали твърде много да се развият бунтовнишки чувства у българите. Б. Пенев, НБВ, 37. През лятото в града се развиваха епидемии, върлуваше едрата шарка, имаше случаи на скарлатина и дифтертит. Ем. Станев, ТЦ, 81. След пладне над .. Югозападна България се разви значителна облачност и на отделни места падна краткотраен дъжд. ОФ, 1950, бр. 1810, 3. ● Остар. От това се разви разговор или по-добре препирня, в която ефендиите искаха да ми докажат, че съм престъпник, пък аз — че не съм такъв престъпник, за какъвто ме те мислят. Св. Миларов, СЦТ, 36. Да оставяте да ся сгорява огънят, .., и да може да излиза газът, който ся е развил от горение. Ч, 1870, бр. 5, 160.
6. С обст. поясн. За събитие, дейност, процес и др. — протичам, ставам по някакъв начин или някъде. Докладвах на генерала и той ми каза да изчакаме още няколко дни, да оставим събитията сами да се развият. Й. Демирев и др., ОС, 72. — Що става, братя? — запита той. И когато научи как са се развили преговорите, .. добави: — .. Браво! Г. Караиванов, П, 31. Сражението започна след пладне. Започна и се разви отначало тъй, както много други. Й. Йовков, Разк. II, 212. „Призракът със златните крила“ е роман из живота на комарджиите. Действието се развива в Монте Карло. Б. Шивачев, Съч. I, 132-133.
7. За хора, групирани с някаква цел — разполагам се на обширно пространство, след като съм заемал по-малко; разгръщам се. Черните купчини на войниците се разпиляха, развиваха се във ветрило и се прилепиха към земята. Й. Йовков, Разк. II, 234. Хорото почна на шега, а пък тъй се разви, че заключи в обръча си цялата поляна. К. Петканов, ЗлЗ, 241. Два пътя водеха от този град .. Първият, совсем горист, водяше през места, в които многочислена конница не можаше .. да ся развие ..; вторият караше през страна равна. Г. Кръстевич, ИБ, 366. — Милане, .., / погленни [погледни] .. / какво се хоро развило, / до наште порти допряло. Нар. пес., СбНУ IV, 18.
8. Разг. За ръка — боля в ставата на китката поради претоварване, пренапрягане; развинтвам се. — Двойката на Киро и Дунавския да товари! — каза Гоци. Дунавския тръгна към камиона, но Киро не мръдна от мястото си. — Да отиде друг, все аз ли! — каза той. — Ръката ми се е развила! Кл. Цачев, В, 51. — Стоене кардаш .., / Не можем веки да носим: / ръцете ни са развиха. Нар. пес., СбНУ XV, 25. // Диал. За ръка — бивам навехнат или се счупвам. Хем го [момъка] момата не рачи .. / — Ще излезе мома .., / па ти я фани за ръка, .. / ръката ѝ се развила, / гривнята ѝ се счупила, / мома си .., говори: / — Имам си братя троица, .. / един ще ръка направи. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 156.
9. Диал. За знаме — развявам се, вея се. — Байрако сини-зелени, / сега за девет години / как са развиваш, повиваш. / Къде щеш да са развееш? Нар. пес., СбНУ XXXIX, 39.
10. Диал. За женско животно — разгонвам се; разпасвам се, разбесувам се, размърлям се, развождам се. Старата Татарка каза, че свинята се е развила и че ще требе да се води на нерез. Й. Радичков, ББ, 125. Кравата ся е развила. Н. Геров, РБЯ V, 13.
11. Диал. Извивам се, извъртам се, завъртам се. Като си зачу потеря, / та ми се назад повърна, / Босол жив да улови. / Ка са разви млад Босол, / извади сабя .., / напред потеря изсече. Нар. пес., СбБрМ, 330. Развия са насам-натам. Н. Геров, РБЯ V, 13. // За дърво и под. — прегъвам се, превивам се. Ела са .. развива, / мома са с майкя прощава. Нар. пес., СбНУ XLIV, 1936-1939. Кога ойдеш при мой драги доле, / .., / секо клонче да ти се развие. Нар. пес., СбНУ XLIX, 228.
12. Остар. За гледка и под. — откривам се, разгръщам се. Едвам се спуснах малко надолу и видях, че мъглата остана над главата ми, а пред мене се разви чудесна картина на Бричеборските гори, на Царев връх, на разкошната долина на Рила и манастира! Ив. Вазов, Съч. ХV, 83. Тях не ги вълнува тая гледка, която се развива около нас, чудна, необозрима. К. Величков, ПССъч. I, 50. Така стъпваше Султана през улиците, .., догдето публиката, .., гледаше опулено необикновената .. гледка, която се развиваше отпреде ѝ. Св. Миларов, СЦТ, 86.
◊ Развива ми се / развие ми се пъпът. Диал. Получавам силни болки в корема, като мястото на пъпа се издува (получавам пъпна херния), обикн. от претоварване, пресилване. —