развра̀т - единствено число, нечленувано развра̀та - единствено число, членувано - непълен член развра̀тът - единствено число, членувано - пълен член
1 поквара - деморализирация (книж.) - разврат (прен.)2 разврат - безпътство - разпътство (книж.) - блудство (книж.) - разгул (книж.)
РАЗВРА̀Т, мн. няма, м. 1. Полова разпуснатост, безразборни и многобройни полови контакти.
Достигаха в село тъмни слухове, че се пропил, .., живял с държанка и го ударил на разврат. Елин Пелин, Съч. III, 20. Оставете хотела, ами вечерта, .. се явиха и няколко „девици“, пресипнали и обезобразени от пиянство и разврат. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 70. Разпуснатостта .., разслабването на семейните връзки и развратът, .., плашат с размерите си. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 162. Отначало се мъчеше да сподави мъката си в оргии и разврат. М. Марчевски, П, 97. Вечно пиян, вечно жаден за сладострастие и разврат, вечно готов да прави различни злодейства; .., тоя изрод е представлявал замечателен екземпляр из развалената човеческа природа. Л. Каравелов, Съч. V, 22-23.See more2. Поквара (в 1 знач.), разложение на нравите в обществото, аморалност в поведението и взаимоотношенията между хората. Днес ние сме повикани да основем една нова партия, която .. да поведе смела борба против разврата и тиранията. Т. Влайков, Съч. III, 69. Йеромонах Никодим не беше светец. Все пак, преди да се подстриже, в Париж яде четири години парите на баща си. Но дори този град не можа да го поквари с цивилизования си разврат. Напротив — засили висотата на духовните му щения, дълбочината на отношението му към хората и вярата. П. Делчев, ТР [еа]. Сичко, щото са противеше на неговата воля, сичко, щото беше противно на тоя разврат, когото Мидхат искаше да воведе в своят вилает и с тоя разврат да убие сяка енергия, която би са появила между българите, той бесеше. Л. Каравелов, Съч. IV, 70-71. Невиждан политически разврат .. окончателно деградирал политическата система. С, 2006, бр. 4767 [еа]. Защо този век нищожен велик го вий зовете? / Дали че в него няма ни робство, ни разврат? Ив. Вазов, Съч. I, 58.