раздѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време раздѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време раздѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време раздѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време раздѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време раздѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време раздѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време раздѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време раздѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време раздѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време раздѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време раздѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение раздѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение раздѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие раздѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие раздѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие раздѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие раздѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие раздѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие раздѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие раздѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие раздѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие раздѝрайки - деепричастие раздѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие раздѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие раздѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие раздѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие раздѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие раздѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие раздѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие раздѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие раздѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие раздѝран - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие раздѝрания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие раздѝраният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие раздѝрана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие раздѝраната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие раздѝрано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие раздѝраното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие раздѝрани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие раздѝраните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗДЍРАМ, -аш, несв.; раздера̀, -ѐш,
мин. св. раздра̀х, св., прех. 1. Правя нещо на парчета, на късове, като го дера, дърпам, късам; разкъсвам, съдирам, продирам, прокъсвам. Димитър изважда от раницата си една долна риза, оглежда я и след това започва да я раздира на парчета. Й. Йовков, Разк. І, 72. Търти да бяга с всички сили към лагера, без да гледа, че трънаците и шубраците раздираха дрехите му. Д. Ангелов, ЖС, 353. Без да бърза, той раздра широката риза и разкри гърдите и стомаха си чак до пояса. Изпод ризата зейна огромна рана. Й. Радичков, СК [еа]. Посипа с пепел главата си, раздра шарената си дреха. Библ. [еа].See more2. Наранявам, нарушавам целостта на своето или чуждо тяло, като го дера, драскам, дращя. Като раздра кожата му с ноктите на другата си ръка, изхриптя диво: — Пусни ме, гангстер! Д. Димов, Съч. І [еа]. Котешка лапа бавно впиваше нокти в ствола на дървото и раздираше кората му. В. Настрадинова, НМ [еа]. Тигърът измени тактиката си и заби в мечешката лапа зъбите си. .. Той раздираше с острите си нокти тялото на мечката. К, 1964, кн. 1, 28. // Наранявам, причинявам болка в гърлото, като викам, крещя, рева. Никого няма да заболи, ако раздерем от викане празните си гърла. Д. Димов, Т, 231.
3. Прен. За светкавица и др. — нарушавам рязко тъмнината, като проблясвам; разкъсвам, продирам, прокъсвам. Сводът се тресеше от непрекъснати гръмотевици, огнени светкавици раздираха нощта. Л. Стоянов, Б, 140. Светкавици раздраха небето. Плиснаха дъждове. А. Каралийчев, НТИ [еа]. Отведнъж мека и хубава светлина раздра непрогледната тъмнина наоколо. Елин Пелин, Съч. V, 1978 [еа].
4. Прен. За силен звук — нарушавам рязко спокойствието, тишината; разкъсвам, продирам, прокъсвам, разцепвам, процепвам, прорязвам. Тракторът бумтеше и раздираше нощната тишина. Кр. Григоров, Н, 31. Кучетата се късаха от лай и раздираха нощта. К. Петканов, СВ, 88. Призори изведнъж страшен рев раздра тишината. К. Константинов, ПТ [еа]. Три дълги откоса почти едновременно раздраха тежкия влажен въздух. И настъпи тишина. К, 1985, кн. 3, 25. Крясъци, писъци и викове внезапно раздират атмосферата около църквата. Г. Марков, ЗРБ [еа]. // Прен. За звук — пронизвам, причинявам силно неприятно усещане у някого. Гърмежите цепеха въздуха и раздираха ушите. Ив. Вазов, Съч. VІ, 104. Дращенето по камъните раздираше ушите и сърцето му. А. Дончев, СВС, 688.
5. Прен. За болка — пронизвам силно тялото на някого; разкъсвам. Милена сключи ръце, идеше ѝ да писне, та цяло село да събуди, но остра болка раздра гърдите ѝ. К. Петканов, Х, 43. Болката ставаше страшна, раздираше гърдите му и той искаше да вие. Д. Фучеджиев, Р, 18. Обич ли бе тая болка, която раздираше сега гърдите ѝ? Не. Тя само го жалеше. В. Геновска, СГ, 473. Пол пое въздух и усети болката да раздира цялото му тяло. К. Костов, ТР (превод) [еа].
6. Прен. Причинявам силна пронизваща болка на някого; разкъсвам. Започна да страда от задух, раздираше го суха кашлица. Гр. Угаров, ПСЗ, 120. Старата тютюнджийска кашлица раздра гърдите му. Г. Караславов, Т 1956 [еа]. Риданията раздираха гърлото и гърдите му. С. Миланова, ОК (превод) [еа].
7. Прен. За мъчително чувство — пронизвам силно, причинявам силна душевна болка, страдание на някого; късам, разкъсвам. Нещо страшно раздра душата му, което никога не бе изпитвал, нещо остро и неприятно, което не знаеше, че хората наричат срам. П. Вежинов, БГ [еа]. Чувствувам, че ще си отидат, че ги виждам за последен път. И ме раздира страшна мъка. С. Славчев, ШР [еа]. Нещо в мен бушуваше и ме раздираше. Не болка, по-скоро бе пареща тежест и кипеж. М. Абаджиев, Ф, 258. Въпреки болката и страданието, които раздират майчиното ѝ сърце, тя е готова да понесе това и да влее у сина си сила. БЕЛ, 2002, кн. 4-5 [еа]. // Прен. Ставам причина някой да изпитва силна душевна болка, страдание; късам, разкъсвам. Нейната тежка въздишка раздра сърцето на Жеков. Д. Петрунова, ОП [еа].
8. Прен. За спор, противоречие и др. — ставам причина за неразбирателство, вълнения в общество, държава; разкъсвам. Грабежи, ежедневни убийства и тем подобни крамоли раздират страната. Д. Дойнов, КРВ [еа]. Вътрешни спорове раздират много африкански страни. Кап., 2008, бр. 9 [еа]. раздирам се, раздера се страд. Куршуменият фон на небето се раздира от огнекървави зигзаги. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 189.
РАЗДЍРАМ СЕ несв.; раздера̀ се св., непрех. 1. За платно, хартия и под. — скъсвам се, прокъсвам се на едно или повече места поради тежест, опъване, дърпане; разкъсвам се. Той побягна с мощни скокове и почти веднага нахълта в някакъв бодлив гъсталак. .. Прогнилият плат на дрехите пращеше и се раздираше. Л. Николов, К [еа].
2. За облаци, мъгла — разделям се на части при движение или заради вятър; разкъсвам се. Доста дълго гледахме как облаците се късаха и раздираха. Ив. Вазов, Съч. ХV, 147.
3. Прен. За сърце, душа и др. — изпитвам силна болка, мъка, страдание; разкъсвам се. Тя още плаче. Сърцето ми се раздира. Ив. Вазов, Р, 10. Тя, сиротата крещеше; моето сърце се раздираше. Ил. Блъсков, ИС, 30. Сърцето ми се раздира на части, като мисля колко зло сме сторили. В. Друмев, ВФ, 53. Чувствителното сърце на княза се раздираше при зрелището на толкова мъчения. С. Радев, ССБ І [еа].
4. За глас — ставам дрезгав, дебел и нисък, глух; преграквам, продирам се, пресипвам1. Смее се високо и гласът му се раздира и звучи като контрабас. Й. Йовков, Разк. І, 15.
◊ Раздирам / раздера котката <на прага>. Разг. Предизвиквам страх у някого, показвам, че ще командвам и няма да търпя да ми се възразява. Види се да е имало обичай младоженците да раздират котка най-напред пред невестите, за да се покажат зли пред бъдещите си съжителки. БНТв ХІІ, 138.