разколеба̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време разколеба̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време разколеба̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време разколеба̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време разколеба̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време разколеба̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време разколеба̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разколеба̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разколеба̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разколеба̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разколеба̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разколеба̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разколеба̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разколеба̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разколеба̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разколеба̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разколеба̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разколеба̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разколеба̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разколеба̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разколеба̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разколеба̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разколеба̀вайки - деепричастие разколеба̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разколеба̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разколеба̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разколеба̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разколеба̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разколеба̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разколеба̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разколеба̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разколеба̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разколеба̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разколеба̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разколеба̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разколеба̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разколеба̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разколеба̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разколеба̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разколеба̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разколеба̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗКОЛЕБА̀ВАМ, -аш, несв.; разколеба̀я, -а̀еш,
мин. св. разколеба̀х, св., прех. 1. Ставам причина някой да се колебае, да се откаже от намеренията си. Зная, че за мнозина моите намерения изглеждат лудешки. Може би те имат право. Но това не може да ме разколебае. Подир два дена аз тръгвам. Елин Пелин, ЯБЛ, 41. Думите на Наума направиха силно, неотразимо впечатление на братовчеда му. Те сякаш за миг го разколебаха. Д. Спространов, ОП, 208. Мнозина са били примамвани от желанието да се заемат с тази задача, но трудностите са ги разколебавали. Лит. ХI кл, 154.See more2. Ставам причина някой да изгуби увереността си, да се съмнява, да се колебае за нещо. Тя приближи, поздрави ме — почти хладно и насмалко да ме отмине. Постъпката ѝ още повече ме разколеба, но аз направих усилие — и я спрях. Г. Райчев, Избр. съч. II, 116. Това щеше да внесе смут в душите им, да ги разколебае тъкмо сега, когато трябваше да бъдат активни и уверени в себе си. Д. Димов, Т, 238. Доводите му не бяха съвсем убедителни и ти се опита да го разколебаеш — но може ли някой да разколебае Бенковски? Можеше, разбира се, но този път ти липсваше собствена вътрешна увереност. Н. Никифоров, ПВ, 85. Ти пи от чашата горчива, / смирен, без ропот, без молба, / и с кротостта си мълчалива / и Господа разколеба! Т. Траянов, Съч. III, 103.
3. Ставам причина нещо (вяра, убеждение, решение и под.) да стане несигурно, колебливо. Само Кибаров има отговор за всички тия въпроси, които мене ме разкъсват. Които разколебават моята вяра. Д. Талев, ГЧ, 162. Да се отрича плагиатството — това е една опасна ерес. .. Подобни съждения разколебават вярата на читателя в пророческата мисия на писателя. Б. Шивачев, Съч. I, 92. — Не съм пъзльо като тебе. Високият замълча унизително. Страхът го накара да не разколебава решението на другаря си. Д. Димов, Т, 249. Нищо не разколеба желязната му воля. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 170. Бях твърде голям, за да ме водят, но новата обстановка разколеба самочувствието ми. Р. Сугарев, СС, 6. Търкаля се тая пуста пара .., промъква се коварно в съвестта и я разколебава, стъпва дори върху сърцата на влюбените и изсмуква до капчица любовта им. Св. Минков, РТК, 172-173. Аз — младшият — бях в редколегията, а майор Донев — старшият — не бе. Това сериозно разколебаваше йерархическото начало на държавата. Ст. Сивриев, ЗСБ, 218. разколебавам се, разколебая се страд. Все пак маслините и портокалите не се забравят и вярата в щедростта на морето не се разколебава. Й. Йовков, Разк. II, 38.
РАЗКОЛЕБА̀ВАМ СЕ несв.; разколеба̀я се св., непрех. 1. Изпитвам колебание и се отказвам от намеренията си. Понякога той забързваше, но отново намаляваше крачките си. Виждаше се ясно, че той ту се решаваше на нещо, ту се разколебаваше. Й. Йовков, Ж 1945, 251-252. На няколко пъти той [щъркелът] се готвеше да размаха крила, но в последния миг се разколебаваше и продължаваше да пристъпя от крак на крак по самия връх на двуетажното здание. Ем. Станев, ЯГ, 97.
2. Загубвам увереността си, преставам да смятам, че е правилно да направя нещо. Разколеба се в своето решение. Т. Влайков, Съч. III, 230. Костов го взе, но после се разколеба. Д. Димов, Т, 330. Димитър се замисли. Христовите думи го накараха да се разколебае за малко, но скоро се съвзе и отговори: — След харман ще се отделя. К. Петканов, Х, 94. Спря се на по-младия бряст, приближи до него и погледна към върха. Забеляза гнездо и се разколеба. Дърво, на което има гнездо, не бива да се сече. К. Петканов, ОБ, 56. Жените се разколебаха, не знаеха какво да правят. Д. Талев, И, 430. Мнозина от състезателите показаха видимо желание за активна игра. Но едни от тях се разколебаваха да доведат докрай започнатото нападение. НС, 1955, бр. 92, 6. Дори и баща ми, живял усилните турски времена с вярата си във върховната правда, почна навремени да се разколебава в нея. Ст. Чилингиров, ХНН, 149.
3. За вяра, убеждение и под. — отслабвам, ставам несигурен, колеблив. Колкото повече избледняваше споменът за ония погледи в салончето и се разколебаваше неговата увереност, че Христина го харесва, толкова по-голямо ставаше нетърпението му да се срещне с нея. Ем. Станев, ИК I и II, 158-159. През април добруджанци научиха грозната новина, но продължиха да се бият със същата устойчивост и ревност. Техният войнишки морал не се беше разколебал. А. Каралийчев, ПГ, 168.