разнообра̀зност - единствено число, нечленувано разнообразността̀ - единствено число, членувано
РАЗНООБРА̀ЗНОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от разнообразен; разнообразие, многообразие, многообразност, пъстрота. Противоп. еднообразие. Когато повървите няколко време по улицата .., пренасяте се в света, който някога е живял тук. Той възкръсва във въображението ви .. с всичката трогателна разнообразност на живота. К. Величков, ПССъч. III, 51. В песните на тоя бард се огледва животът на народа, както ясно .. се оглеждат, с всичката си дивна разнообразност, ландшафтите в бистрите вълни на възпятата от него Тиса. П. П. Славейков, Събр. съч. VІІ, 136. Той [П. П. Славейков] иска да ви застави да се любувате на формата .. Запазва стилова разнообразност. М. Арнаудов, ЖТИ V [еа]. Нито един реален стих не осъществява схемата в нейната теоретична чистота — появяват се редица отклонения, които формират различни видове ритмически организации. По този начин се създава разнообразност на звученето. Ал. Панов, ТЛ [еа]. В Индия има голямо разнообразие в наречията; причината за това е разнообразността на населението. С. Бобчев, ПОС, 233.See more