разорѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано разорѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член разорѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член разорѐна - единствено число, женски род, нечленувано разорѐната - единствено число, женски род, членувано разорѐно - единствено число, среден род, нечленувано разорѐното - единствено число, среден род, членувано разорѐни - множествено число, нечленувано разорѐните - множествено число, членувано
РАЗОРЀН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от разоря като прил. 1. Който се намира във финансова несъстоятелност, в платежна неспособност. Разрастването на градските центрове се обуславя преди всичко от големия приток на разорени селяни, които масово търсели поминък. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Идваха имотни довчера, но вече разорени люде, които тъпкаха с нозе своята гордост, удряха глави о твърдия под пред Чауша, проклинаха лекомислието си или своята зла съдба. Д. Талев, СК, 43. — Искаш ли да спечелиш пари, много пари? — Не, не искам! — викна разореният търговец. Ст. Дичев, ЗС II, 272.See more2. Обикн. за селище, област, страна — който е в пълна разруха, запустение, упадък в резултат на разграбване и обезлюдяване; западнал. Той не знаеше как ще го посрещнат сега по разорените села людете, които бе подтиквал да дигнат ръка срещу голямата турска сила и които бяха останали излъгани във всичките си надежди за освобождение. Д. Талев, И, 619-620. Нийде не се чуваше петел да пее отдалече: ни в градът, ни в разорените околнини не бе остал ни един. Н. Бончев, ТБ (превод), 47.