ранѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано ранѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ранѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ранѐна - единствено число, женски род, нечленувано ранѐната - единствено число, женски род, членувано ранѐно - единствено число, среден род, нечленувано ранѐното - единствено число, среден род, членувано ранѐни - множествено число, нечленувано ранѐните - множествено число, членувано
РА̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. За определен период от време (сезон, месец, част от денонощието или от човешкия живот) — който е в своето начало, който сега започва. Противоп. късен. Цялата долина от ранна пролет до късна есен, .., се огласяше от хлопки. Д. Фучеджиев, Р, 156. Когато гълъб .. ви събуди в ранни зори с гукането си — не го кълнете. А. Дончев, СРСК [еа]. В най-ранна младост се опитваше [Джони] да прави фигури на работници. М. Грубешлиева, ПП, 263. От ранна вечер до полунощ там [в гостилницата] влазяха и излазяха хора, събираха се шумни компании. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 124. В ранния април на 1925 година съдбата скроява знаменателен номер на революционното движение в България, .. Спектакълът започва на 4 април с една публикация на в. „Зора“. Култ., 2004, бр. 37 [еа]. // Със следв. съгл. или несъгл. опред. Който се отнася до началото на означения от определението период. Противоп. късен. Беше ранен юнски ден. .. навлязохме в градините .. Отвред се чуваха задевките на берачките. Розите вече цъфтяха. Ст. Станчев, ПЯС, 23. Повечето магазини са отворени в ранните сутрешни часове, късно вечер и в почивните дни. // Обикн. мн. За години — който се отнася до началото на човешкия живот, до детството, юношеството и младостта. Противоп. късен. Неочаквано до него долита ангелската песен срещу Великден, той се пренася в чистия възторг от празника през ранните си години, спомня си и дълбоката вяра и радостните игри от някога. М. Арнаудов, Г, 67. В тези си ранни години, когато светът е все още .. непонятен, детето е „в плен“ на своята фантазия. Е. Каранфилов, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. В някои от стиховете му [на Р. Жинзифов] личи истински лирически талант и естествена душевна топлина. Как тежко, другари, как тежко / в тая далечна чужбина, / кога младо, зелено, крехко, / овянват в ранна година. М. Москов, ИБЛ [еа].
2. Който се отнася до началото на нещо, който е в началото на поредица от нещо. Противоп. късен. Цялото ранно творчество на Петко Тодоров може да се тълкува като толстоистки опит .., за изобличаване на нравите и обичаите, всред които е израснал писателят. Г. Константинов, ПР, 178. Този начин на редуване тухлени пояси с камъни е много характерен за ранното византийско строителство (ІV-VІ в.). Ст. Михайлов, БС, 19. Беседата съдържа като приложение ранния труд на Галилей за центровете на тежестите на твърди тела. М. Калинков, ГГ, 107. В манастирската библиотека [на Рилския манастир] се пазят повече от 12 000 тома. .. Тук се пазят: ранен препис от „Завета“ на Иван Рилски. НТМ, 1961, кн. 10, 23. Влиянието на семейството е най-ранното от сичките влияния, на които детето е подвъргнато. Лет., 1871, 185. От Министерството на здравеопазването .. предлагат .. да се наблегне на конкретни мерки и дейности: за превенция и ранна диагностика на социалнозначимите заболявания. // Който се проявява, действа в началото на нещо. Противоп. късен. Буда и неговите ранни последователи не отричат човека изобщо и индивида като конкретно явление, но искат да докажат неговия условен характер. Ст. Чолаков, ДК [еа]. // Със същ. собств. За представител на културата, изкуството — чиито произведения принадлежат към такова начало. Противоп. късен. Последните истински романтици в нашата поезия са .. Чинтулов, Ботев, ранният, ама най-ранният Вазов. Вл. Трендафилов, ПСЛА [еа]. Първата книга на Ел. Багряна, „Вечната и святата“, е наистина книга за любовта .. Ранната Багряна е огледало, в което се отразяват специфичните начини, по които една епоха мисли себе си в категории на отношението към жената и женското. М. Кирова, КП [еа].
3. За час и под. — който се отнася до времето рано сутрин. Противоп. късен. По тихите улици в тоя ранен час не срещнахме нито един минувач. М. Марчевски, ТС, 20. Първите слънчеви лъчи прорязват утринния здрач. .. В този ранен час спят всички. К, 1973, кн. 3, 25. В ранна доба. // Който се проявява, действа, функционира и под. в тази част на деня, в това време. Противоп. късен. Късната лятна нощ минуваше. На изток небето побеляваше. Някои ранни птички се заобаждаха. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 96. Рано сутринта, .., спряхме на кея в Абаца. .., вдигнах куфарите си и до часа за влака скитах из това хубаво курортно градче с палми по брега, с луксозни магазини, които още не бяха отворени, с .. хубави австрийски момичета прислужници в ранните кафенета. К. Константинов, ППГ, 224. Сутрешното кафе в леглото се беше превърнало в неизменен ритуал в ежедневието ѝ. Даже при пътуванията с ранни самолети и влакове тя навиваше будилника час преди необходимото ѝ време, за да не се лиши от него. Д. Петрунова, ЖП, 65-66.
4. Който се появява, става или се извършва в началото на определеното, характерното, типичното за него време. Противоп. късен. Когато разсадиха тютюна, младата тютюнджийка първа .. излезе да го копае. На въпросите на своите съседи защо бърза, Кериме отвърна като опитен тютюнджия: — Ранната копан струва колкото едно поливане. Н. Каралиева, Н, 149. Като излезе Вардарски отново на улицата, в тъмнината пръскаше студен дъжд .. и докато стигна учителят до жилището си, всичко наоколо се покри с мек и влажен, ранен сняг. Д. Талев, ПК, 156. Паднаха ранни дъждове, .., повлякоха се мъгли. А. Гуляшки, ЗР, 391. — Минзухарчета ли са? Аз поклатих глава и му показах вазата, в която бях натопил букетчето от ранни пролетни цветя, набрани при разходката. П. Бобев, ЗП, 95. Ранно засаждане на тютюна.
5. За историческо явление — който е в своето начало, преди да се е развил и достигнал разцвет. Противоп. късен. Дринов, .., излага как дейците от ранното ни Възраждане възприели наготово руската азбука с нейните 34 букви. М. Арнаудов, БКД, 214. През една къса напречна улица се отива до тесен площад, от който на възбог се издига величествена сграда — творба на ранната готика. М. Кремен, РЯ, 80. През ранния феодализъм (IX—X в.) от селското стопанство се отделят и обособяват някои занаяти като ковачество, грънчарство, тъкачество, шивачество и др. Н. Колев, БЕ, 131-132. // За представител на такова историческо явление — чието съществуване, проява, дейност или творчество принадлежат към този начален етап, период на даденото историческо явление. Противоп. късен. Основни сфери на икономиката са приватизирани без никакъв закон и правила, направо са подарени от държавата, .. Техните нови собственици, които са главно от неруски произход, едва ли ще покажат национален патриотизъм дори в някакъв микроскопичен мащаб, какъвто беше характерен за ранните руски капиталисти от ХVІІІ и ХІХ в. Д. Филипов, СС [еа]. Портретът и особено фигуралната композиция, които все още намират място в творчеството на ранните .. импресионисти като Мане, Реноар или Дега постепенно биват изтикани назад или съвсем изхвърлени из употреба от художници като Писаро, Сисле и Моне. Изк., 1950, кн. 3, 211-212.
6. Който става, проявява се преди определеното или обичайното за извършването му време. Противоп. късен. Да запали газеничето не идеше: баща му може да види ранното осветление и за проклетия да надникне. Г. Караславов, Избр. съч. І, 276. През април, поради по-ранното стопяване на снега в равнината, температурата достига до + 3,3°. П. Делирадев, В, 103. Около Никулден падна сняг. Хванали бяха ранни студове. Г. Райчев, ЗК, 184. // За час и под. — който се отнася до времето преди обичайното, определеното за нещо. Противоп. късен. Малко преди да залезе слънце, в един час, който за всички други би бил твърде ранен, Сали Яшар прекратяваше отведнъж всяка работа и затваряше работилницата си. Й. Йовков, ПК, 6. // Който се появява, става преди обичайното, условно прието за граница време; преждевременен. Противоп. късен. През целия път детето приказваше за едно, за друго на учителката си и Дона се учудваше на неговата схватливост и ранна зрелост. Д. Талев, И, 630. Той си спомня .., за бедняшкото си следване в чужбина — ..; за ранния си брак като студент. З. Сребров, Избр. разк., 193. На лицето, доста изпито и бледно, личи ранната умора. Й. Йовков, А, 155. Няма съмнение, че в изтощението, предизвикано в нежния му [на Рафаело] организъм от извънмерно усилена деятелност, трябва да се търси първата и главна причина за ранната му смърт. К. Величков, ПССъч. ІІІ, 173. Да си обуздаем дребните .. пороци — пушенето и пиенето, значи да си спестим ранната атеросклероза. Н. Стефанова, ПД, 65.
7. За плод, зеленчук, цвете и под. — който узрява или цъфти преди определеното, обичайното за този сорт, вид време. Противоп. късен. Веднъж се връщахме с баба .. — трябва да е било през август, защото ранното грозде вече червенееше. .. вървяхме покрай някакво лозе. И аз, .., гледам — досами пътеката узряло грозде. К. Кънчев, ПР І [еа]. Гърбасана донесе вино, студено агнешко печено, салата от краставички и ранни червени домати. Д. Ангелов, ЖС, 34. И тоя ден беше слънчев и ведър, а снегът се бе отдръпнал вече високо по планинските стръмнини. Тук-там по припеците, край голите още храсти, се синееха по влажната земя между посивялата ланшна трева и прогнила шума ранни теменужки. Д. Талев, Съч. ІХ [еа]. // За сорт — който дава такъв плод, цвят. Противоп. късен. Едни сортове [зеле] узряват рано, други — значително по-късно. Според тоя белег различаваме ранни .. и късни сортове зеле. Бтн V и VІ кл (превод), 98. // За животно — който се появява, ражда преди другите, по-рано от другите. Срещнатият в гората овчар ги снабди с доилка прясно сирене, закла и изпече едно от ранните агнета. П. Маджаров, СЗ [еа].
8. Обикн. в сравн. степен. Който е станал или се проявява, съществува преди, по-рано от нещо друго от същия вид; предишен, минал. Като мислех за разните кратки и евтини разходки, които бих могъл да сторя, с неодолима сила ми се натрапи в ума видението на Костенецкия водопад, .., залюбен вече от мене през две по-ранни посещения. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 17. — Тръгнали сте с експреса, макар че има по-ранни влакове. Защо? — Обичам да пътувам бързо и удобно. Пл, 2001, кн. 9-10 [еа].
9. Древен. От голямо значение е отглеждането и на чая. Още от ранни времена представата за чая се е свързвала неразделно с Китай — родината на чайния храст. Л. Мелнишки, ПП, 36. Пътят е може би най-човешкото, изнамерено от ранните хора. Извикала го пряко необходимостта да общуват, любопитството на маймуната Човек. В. Мутафчиева, БС, 186.
РАНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от раня1 като прил. 1. За човек или животно — който има рана (в 1 знач.) в резултат на външно въздействие, инцидент. Спасов лежеше в болницата, .. Около му пъшкаха петдесетина легла с ранени войници. .. Върволици доктори, фелдшери и сестри милосердни мълчаливо забикаляха страдалците и превързваха раните им. Ив. Вазов, Събр. съч. ІХ, 1976 [еа]. Подпоручик Карамански и още двама други ранени офицери докараха три талиги да ги завозят до болницата в завзетия градец. Т. Харманджиев, КВ, 77. — Знахарката ли идва, даскале? — с усилие попита той. С баба Тушана се бяха уговорили тя сама да идва тук, да не изпраща момичето. Не е работа на момиче да превързва ранен хайдутин. Д. Мантов, ХК, 113. Юрталана се забави. Пък може и на Делча да се струваше така, защото талигата с раненото момче беше заминала за града и той трябваше да я догонва. Г. Караславов, С, 29. Тя [булката] без страх върви да отърве мъжа си; измича един нож от ранените татари. Ил. Блъсков, ИС, 87. Едва сега се сетиха за ранения кон. Той лежеше върху една черна локва кръв и тежко дишаше. На гърдите му имаше рана. Кочияшът го отпрегна, помилва го и го остави на пътя. Д. Габе, МГ, 61-62. Ранената сърна продължаваше да ме гледа все така кротко, безпомощно и сълзите ѝ се ронеха, капеха — също като у човек. Д. Калфов, Избр. разк., 36.
2. За част от тялото или орган на човек или животно — който е с рана (в 1 знач.) в резултат на външно въздействие, инцидент; наранен. Ботушът на ранения крак е разрязан до под глезена, дето е раната. Л. Стоянов, Х, 149. Аз започнах отново да забивам клечки, като държах ранения си пръст, върху превръзката на който се аленееше избликнала кръв, опънат, и вадех шилото от подметката с двете си шепи. Ст. Чилингиров, ХНН, 79. Младо момиче, .., погледна часовника на ранената си ръка, останал здрав. М. Грубешлиева, ПИУ, 294. Откакто го заловиха турците с ранена глава край стените на конака, Вардарски често се връщаше в мислите си към своя изминал живот. Д. Талев, ПК 1980 [еа]. Изведнъж всред настъпилата тъмнина избликнаха пламъци. Гореше газта на строшената лампа. — Пожар! — изпищя Павлин и отскубна раненото си рамо от ръцете на Стамата. Ст. Дичев, ЗС II, 623-624. С бойно братство, с кръвна дружба / закърмени сме до смърт, / но сложи ръка си близо / до ранената му гръд! Кр. Белев, ПЗБ, 31.
3. Прен. За дърво или стъбло, клон — който има рана (в 1 знач.), нараняване, който е с увредена цялост (обикн. на кората и под.) в резултат на механично въздействие, повреждане; наранен. От ранената вишня се стича, / капе чиста, златиста смола. Мл. Исаев, ЯД, 61. Аз съм беззащитен като тях, / като ранените безлистни клони. Н. Лилиев, Ст 1932, 93.
4. Прен. За човек — който е получил рана (във 2 знач.), който е тежко обиден, засегнат, огорчен. Понеже нищо не остава вечна тайна, нещата стигат до класическа развръзка, .. Мъжът, виновен и сърдит, напуска едното от двете си легла. Ранената съпруга замисля отмъщение. Любовницата се разкъсва между надеждата и страха за бъдещето. Тема, 2002, бр. 6 [еа]. ● За душа, сърце. Тая вечер Зюмбюла се опита да бъде нежна с него [Цветан], но всичките ѝ думи като отрова падаха на ранената му душа. Ив. Карановски, Разк. І, 48. Но чуйш ли как пее гората? / Чуваш ли как плачат сюрмаси? / За тоз глас ми копней душата, / и там тегли сърце ранено, / там, де е сѐ с кръви облено! Хр. Ботев, Съч. 1950, 16. Те пеят... И дива е тяхната песен, / че рани разяждат ранени сърца. П. К. Яворов, Съч. І, 59. // За чувство и под. — засегнат, уязвен, накърнен, наранен. Ромеите идеха! .. Те идеха — измамниците, прелюбодейците, лъжесвидетелите! Ранената гордост и лютият гняв пометоха .. чувството за безсмислието на всяко усилие. А. Дончев, СВС, 578. Ранено честолюбие.
5. Като същ. ранен(ия<т>) м., ранена(та) ж., мн. ранени(те). Човек, който има рана (в 1 знач.) в резултат на външно въздействие, инцидент. Върху окървавени носилки и платнища .. лежаха десетина ранени. К. Петканов, МЗК, 100. Не му завиждаше за обоза. .. Ще возиш нататък храни и амуниция, а на връщане ще охкат до тебе ранените. В. Геновска, СГ, 323. Всички в селото научиха как е станало нападението, как Нико фелдшерът превързал ранения. Г. Караславов, Тат., 161. Учителят стреля и тя [дъщерята на Сарандовица] пада .. Калмука .. грабнал на ръце ранената и я понесъл .. към хана. Й. Йовков, ВАХ, 26. Няколко къщи се срутили, вследствие на което има един убит и няколко ранени. БД, 1909, бр. 31, 3.