раха̀т -
1 безбурност (прен.; поет.) - безгрижие - безгрижност - спокойствие - безметежност - идиличност (книж.) - безпроблемност - рахат (разг.) - рахатлък (разг.)
- 1. рахат
- - Гледай си рахата
See more- - Гледам си рахата
- - Тръгам рахат како псите на Василица
РАХА̀Т, мн. няма, м. Разг. 1. Спокойствие, безгрижие, блаженство; рахатлък. — Осемдесет години теглих и страдах като куче, та сега ли рахат ще видя? Елин Пелин, Съч. І, 31. Какво им е дотрябвало да си развалят рахата? В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 14. Божичко, дай на това чедо някой добър късмет, та и то да види рахат и добруване. Т. Влайков, Съч. ІІ, 13. Такъв рахат ти и у баща си не мож намери. П. Р. Славейков, БП ІІ, 156. Защо да кажем на доброто зло, ..; рахатът ни е добър. Ил. Блъсков, ЗК, 40. // С предл. н а. На спокойствие, на мира. Ще кажа, че ме е обрал Лянката, и ще ме оставят на рахат. Й. Йовков, ЖС, 111. Христо, освен нея самата като нападаше, не ѝ оставяше на рахат и кученцето. З. Стоянов, ХБ, 215. Най-сетне се умори да ме бие и ме остави на рахат. И. Петров, НЛ, 122. — Ох, света майко Богородичке, наистина тука на рахат ще бъда! — извика от радост дядо Матейко. Елин Пелин, Съч. І, 36.
2. С гл. с ъ м. Спокоен съм, не се безпокоя за нещо, за което ще се погрижи някой друг. Да знаете, че ще пукне топчето, .. та да не се плашат жените и дечурлигата, ами рахат да си бъдат. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 124. — Бъди рахат, Марина, ще мълча. П. Стъпов, ЖСН, 36. — Бъди рахат! Няма да се изложим. А. Станоев, П, 89. — Бъди рахат за цветята, още в неделя ще ги посадя. М. Марчевски, П, 271. Сега съм рахат. Със спечелените довоенни парички .. закупувам фураж и го продавам на каракачанина Ситко. Д. Вълев, 3, 19. Тинка, като ѝ се стовари цяла къща, ще не ще, на всичко ще се научи. Па и кака Венковица ще бъде по-рахат. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 277.
3. Като нареч. Спокойно, добре. Каквото ни е дал аллах, наше си е и сега ние рахат ще живеем. Д. Талев, ПК, 291. — Добре, утре като доде съдът и каже, че и таз нива е ваша, ще ви дам и нея. .. всичко ще ви дам, оставете ме само да умра рахат. Й. Йовков, ЧКГ, 133. Иди си спи рахат. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 31. Рахат ли се окъпахте, добре ли изтриха гърба ви теляците? Ст. Мокрев, ЗИ, 82. — Свърши ли човек някоя работа, после му е рахат на душата. Кр. Григоров, Н, 89. Завчас ще слезем долу, там има един гьол и хубава вода; там ще си отпочинем рахат — охолничко. Ил. Блъсков, ИС, 106. Гяурите се караха .. Пък и падишахът можеше да спи така по-рахат. Д. Талев, ЖС, 302.
◊ Рахат локум. Остар. Локум. Тук се продават турски костюми, оръжия, монети, марки, чибуци, килими, халва, рахат локум, шербети, баклава, кадаиф и какво не щеш! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 48. В Мариновото кафене винаги го черпеха с кафе, а понякога му поднасяха рахат локум или сусамки. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 467.
~ Гледай си рахата. Разг. Не се тревожи, не се безпокой за нещо, за което ще се погрижи някой друг. — Сватби ли? Как може в такова време сватби? А нивите стоят незасети! — И аз тъй викам... Ама ти си гледай рахата. Като им лепна по една глобица, ще ме помнят до трето коляно. РД, 1950, бр. 301, 2. Гледам си рахата. Разг. Живея спокойно, безгрижно, с удоволствие. Не бивало да я караме на работа, .. Като че кой знае на какви тежки работи сме я накарале! .. аз ще си върша всичко, а пък тя нека си гледа рахата! Т. Влайков, Съч. І, 1925, 239. Реджеб се огледа — работен народ. — Такива са, ходжа ефенди, всичките работят. А ние правоверните, ходжа ефенди, рахатя си гледаме. Д. Талев, ПК 1980 [еа].
— От ар. през тур. rahat.