ра̀чешки - множествено число, нечленувано ра̀чешкия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ра̀чешкият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ра̀чешка - единствено число, женски род, нечленувано ра̀чешката - единствено число, женски род, членувано ра̀чешко - единствено число, среден род, нечленувано ра̀чешкото - единствено число, среден род, членувано ра̀чешките - множествено число, членувано
РА̀ЧЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на или от рак1 (в 1 знач.); рачи.
Океанските вълни връхлитаха срещу брега с грохот .. А когато се отдръпваха в шуртящи потоци и водопадчета, те оставяха из пукнатините и вдлъбнатините натрошени раковини, празни рачешки брони и омотани водорасли. П. Бобев, ТО [еа]. Един огромен мъж с яркожълти бермуди хвърляше рачешки щипки през масата и те дрънкаха в една метална купа. А. Христова, УВА (превод) [еа].See more2. Който е като на рак1 (в 1 знач.); рачи. Върна се още от вратата, като видя Златановата жена зад тезгяха. Нейното присъствие беше равно на присъствието на Златан — на оня с жабешките очи и рачешките мустаци. Т. Монов, СН, 203-204. Ето че спря и след малко му домъкна с възбудено лице някакъв огромен бръмбар, който настървено го заплашваше с яките си рачешки щипци. П. Вежинов, НСБ, 107. До него стоеше висока, тънка англичанка с изпъкнали рачешки очи. Л. Минкова, Разк. (превод) [еа].
3. Който е присъщ на рак1 (в 1 знач.). Оливия се измъкна от залата .. заднешком със странна рачешка походка. С. Манолова, ОДВ (превод) [еа].
4. Който се приготвя от раци. Бих ви научил как се вари в опушено котле рачешка чорба. СбХ, 136.
5. Прен. Който не напредва, не се развива, върви назад. Прекатурна се редът и деятелността на Народното представителство стана рачешка. Пряп., 1903, бр. 14, 2.
6. Прен. Бавен. Мудност, .., рачешки темпове — ето кое характеризира придвижването на този немаловажен за столичани въпрос. РД, 1950, бр. 199, 3. Докато бе напредвал в разследването с рачешка скорост, .., Ерик Жоано бе отишъл в института и бе научил нещо важно. Р. Ташева, ПР (превод) [еа].
РА̀ЧЕШКИ нареч. 1. Като рак1, подобно на рак1 (в 1 знач.); рачешката. Лицето му бе рачешки червено, а овлажнелите му мустаци бяха увиснали и придаваха на лицето му нещо клоунско. В. Геновска, СГ, 411. Дик продължи да отстъпва по рачешки — заднишком, към най-близката врата на хотела. Д. Иванов и др., Избр. пр III [еа].
2. Назад; рачешката. — Работите у нас не вървят — каза той [Лазар]. — Как не! Вървят, ама рачешки! — обади се Стамат. А. Гуляшки, СВ, 86. Казваха, че заради този Пеци са ѝ начели навремето касата в София, че оттогава ѝ е тръгнало рачешки. Г. Стоев, КЛ, 33.