рѐбром -
- 1. ребром
- - Поставям/поставя въпроса ребром
РЀБРОМ нареч. 1. Настрани, напречно, с ребрата, хълбока напред.
Обърна се ребром към огледалото, за да се види и откъм гърба. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 373. — Графът е готов! — подметна Дора арматуристката, минавайки ребром през тесен проход между леглата. Бл. Димитрова, ПКС, 23. Генералът застана ребром към тях — правеше това винаги, когато се ядоса. Й. Радичков, ГП, 17. Бенко натисна с лакът дръжката на вратата и като внимаваше да не блъсне с нея Петручио, влезе ребром в някакъв магазин. Ал. Бабек, МЕ, 152.See more2. Странично, по тясната и дълга страна на предмета. Слънцето като през гигантска лупа жареше ребром долчинката, отрязана от околния свят, само с тесен проход към планината. Д. Вълев, 3, 226. При свода на източното правоъгълно помещение .. поставените ребром тухли образуват вписани една в друга правоъгълни форми. Ст. Михайлов, БС, 174.
3. Прен. Направо, директно, без заобикалки. — А какво си правил във Франца, в Париж? Политика, разбира се... — поставя председателят въпроса ребром. Хр. Бръзицов, НЦ, 66. Революцията в главите беше незабелязано свършен факт. Въпросът „как да се почне“ през 93-а година стоеше ребром поставен. П. К. Яворов, Съч. II, 180. Най-после го попитах ребром да не би да е французин, а той отговори, че не бил. Б. Миндов, УРА (превод) [еа].