рѐвност - единствено число, нечленувано ревността̀ - единствено число, членувано
РЀВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Състояние или проява, свързани с мъчително чувство на съмнение и недоверие в любовта и верността на любим човек; ревнивост.
Какво търсеше това момиче тук? .. Тя [Мария] си спомни, че го бе виждала преди няколко месеца в един бар и подозираше смътно да не е бивша любовница на Борис. Обзеха я ревност и гняв. Д. Димов, Т, 192. Понякога му се искаше направо да ѝ каже всичко, ала не се решаваше .. Не знаеше докъде е отишла в дружбата си с оня. Ревността кълвеше като ястреб сърцето му, измъчваха го подозрения. Ем. Станев, ИК I и II, 12. Той [докторът] си спомни всичко лошо, което бе изживял с нея .. И страшните сцени на ревност, които тя му устройваше всеки път, когато в кабинета му застояваше млада пациентка. М. Грубешлиева, ПП, 169. Да не иска аз сега да тичам подир него [Евгени]? Нека си въобразява, че съм се влюбила .. А и тоя може да си има друга... Остра ревност я бодна в сърцето. Д. Ангелов, ЖС, 210. Знаеш ли ти, .., какво нещо е любовната ревност? Ах, чедо мое, това е страшно, ужасно чувство. В. Друмев, И, 16. Например, на, за любовта ще кажем: / Какво страдание ни носи тя! / .. / За мнимо щастие каква отплата, / от ревност, скръб, илюзии — лъжи! Ем. Попдимитров, СР, 107. Пристъп на ревност. Престъпление от ревност. // Чувство за пренебрегнатост, липса на внимание от страна на близък човек, проявяващ предпочитание към другиго. Нощното приключение на най-малката му сестра засегна чувството му за морал и за чест, за ред, честолюбието и братската му ревност. Д. Талев, ЖС, 318.See more2. Завист, ревнивост. Неговата страст към земята не преставаше. Злобата към брат му, ревността зарад нивата, .., усилиха още повече тая страст. Елин Пелин, Съч. III, 151. Като слушаше, че Трайко здраво вече се е заловил за работа, .., у него се будеше едно недоволство, а и някаква ревност. Т. Влайков, Съч. III, 248-249.
3. Остар. Силно желание, стремеж. Висок, черен мъж беше, обзет от ревност да служи на божествената правда. Ем. Станев, А, 182. Услишавше убо, че он [Атил] иде на Италия, вси тамо хванаха да треперят, когато уните [хуните] горяха от ревност да ся ударят с них. Г. Кръстевич, ИБ, 389.
4. Остар. Голямо усърдие, старание, постоянство; ревнивост. Малкий Симеон с голяма ревност и прилежание ся учеше, та всякога успешно напредуваше в учението си. Д. Войников, КБИ, 83. Като похваляваме негова милост [г-н Богоров] за ревността му към чистотата на българский язик, ний си позволяваме да му кажем, че в ревността си не тряба да прекалява. Ч, 1872, бр. 17, 796. Книгите, вестниците и периодическите списания са най-главните учители на народите. Оние народи, които са познале тая истина, .. насърчават способните писатели да работят с по-голяма ревност на литературното поле. Знан., 1875, бр. 19, 304. На последно време ний видяхме Славянските благотворителни комитети да поддържат сърбската война против турчина с извънредна ревност и с чудна енергия. СПл, 1876, бр. 25, 99.