редѝца - единствено число, нечленувано редѝцата - единствено число, членувано редѝци - множествено число, нечленувано редѝците - множествено число, членувано
- 1. редица
- - Строявам/строя в две редици
See more- - Стягаме/стегнем редиците си
РЕДЍЦА ж. 1. Множество от лица, животни, птици, автомобили и под., застанали, подредили се или придвижващи се в линия един до друг или един след друг; ред. —
Отлично, бойци! — поздравяваше ги високо командирът. От стегнатите редици долиташе на отсечени вълни дружният отговор. П. Вежинов, ЗЧР, 233. Като навлязоха навътре в полето, ловците оставиха пътя, излязоха всички напред в една редица, .., и тръгнаха направо. Й. Йовков, АМГ, 167. Едно след друго сънените лисичета тупкаха върху тревата и скачаха. Наредиха се в права редица. А. Каралийчев, ТР, 34. Росица много обичаше да гледа през деня многобройните редици на жеравите, ятата на лебедите и на пеликаните. П. Славински, МСК, 96. Дядо Костадин се покачи на пътния бряг, спря се, обгърна с поглед дългата редица коли и се сбогува. К. Петканов, СВ, 11. // Поредица от предмети, разположени, подредени в линия; ред, верига, низ. Насреща се издигаше къщата като крепост — с високи стени и редици прозорци на двата ката. Д. Талев, ПК, 427. Изнесохме вещите на двора и ги подредихме в редица.See more2. Група, множество от еднородни или сходни предмети, събития, явления, които възникват, появяват се обикн. едни след други; поредица, ред. Навярно през тези няколко мига в ума ми са блеснали безкрайна редица мисли — мигновени, светкавични. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 20. В 1775 год. Лавоазие извършил редица проучвания върху горенето. Хим. VІІ кл, 1950, 7. В редица писма той се канеше да му изложи своите разбирания за обществен дълг, за политическа дейност, за морал и съвест. Г. Караславов, ОХ, 235. Редица български и чужди списания ежедневно ни уверяват, че билките са най-безвредното и едновременно най-ефективно лечение за всички нас. Кеш, 2002, бр. 8 [еа]. Последва оживена дискусия, в рамките на която бяха поставени редица проблеми на компютърната лингвистика. Култ., 2003, бр. 37 [еа].
3. Множество лица, които се изявяват на някакво поприще, вземат участие в някаква дейност, последователи са на някаква идея и под. По стъпките му [на Паисий] тръгват редица ученици и последователи, които не само преписват, но и преработват, допълнят и разпространяват между народа Славянобългарската история. Б. Пенев, НБВ, 59. Нямаше дееспособен младеж или мъж вън от редиците на защитниците. И ето — всички бяха дошли доброволно, без увещания и натяквания. Г. Караиванов, П, 23. Наградени бяха с парични награди и грамоти и редица индивидуални изпълнители и художествени ръководители на ансамблите. ВН, 1958, бр. 1997, 1.
4. Мат. Множество от величини, естествени числа и под., разположени в определена последователност. Числова редица.
5. Само мн. Диал. Плитки на женска коса. Когато си разплетеше редиците, вранината ù коса падаше чак до петите. Ст. Ботьов, К (превод), 192. Нямате ли деликатен израст, мънички крака, коса с дълги редици. Ч, 1875, бр. 1, 41.
◊ Строявам / строя в две редици някого. Разг. Смъмрям някого и го заставям да изпълнява волята ми или това, което му е задължение, което трябва. О, той е много строг, набързо ни строи в две редици. Δ Ще я строя в две редици, като не ме слуша и не внимава в час. Стягам / стегна редиците на нещо. Засилвам дисциплината в някакво формирование, правя да стане по-активно, да действа по-решително. Големите задачи, които трябва да изпълним, каза Хасов, и големите събития, които ще дойдат, налагат да стегнем редиците на нашата партия. Г. Караславов, ОХ ІІ, 623. Седмица вече сераскерът — главният на войската — беше отвъд Балкана. .. Тук трябваше да стегнем редиците на похода. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 111.