рѐмък - единствено число, нечленувано рѐмъка - бройна форма рѐмъкът - единствено число, членувано - пълен член рѐмъци - множествено число, нечленувано рѐмъците - множествено число, членувано
РЀМЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Дълга, здрава лента, ивица от обработена кожа, прикрепена към пушка, сабя, чанта, раница, музикален инструмент и др., която служи за носене на съответния предмет през рамо.
Лепо .. вървеше бодро и наместяше ремъка на новата си, току-що купена ловджийска пушка. Елин Пелин, Съч. І, 88. Иде един човек. Той носи пушка, закачена с ремък на рамото му. Й. Йовков, ЧКГ, 317. На рамото му, преметната на широк ремък, висеше хармоника. Й. Йовков, АМГ, 55. Преди да напусне Цариград, при него дойдоха двама души турци и му донесоха .. кожена чанта със златни пулове по ремъка ѝ. К. Петканов, ЗлЗ, 265. Партизаните станаха и започнаха да затягат ремъците на раниците си. М. Марчевски, ГБ, 178. След Хузандай .. напето стъпваха тримата синове с три големи бъклици вино, провесени на ремъци от раменете им. Й. Вълчев, СКН, 104. ● С предл. н а. Той метна пушката си на ремък и се отправи нататък по билото на Дълги рид. Д. Талев, И, 582. В синкавия здрач .. вървяха взвод тъмни фигури с пушки на ремък. В. Андреев, ПР, 7.See more2. Дълга, здрава лента от обработена кожа, която служи за пристягане и прикрепване на дреха, панталон и под. на кръста; колан. Спуснахме се на по-долния етаж. Тук ми върнаха ремъка от панталона и връзките на обущата. Ем. Манов, ПЯ, 6. Червеният му пояс бе пристегнат с широк и изпъстрен с медни пулове ремък. Ил. Волен, МДС, 223. Имаше [старецът] сивобял вълнен закопчан елек, .. червенокафяв вълнен пояс, стегнат с черен ремък. Ив. Карановски, Разк. І, 187. Между колоните се зададе един старец с дълга, снежна риза, опасана с ремък. А. Каралийчев, ПГ, 82. Изкарал дългите великденски пости с тънка чорбица, .. полагаше му се на Великден да отпусне с няколко дупки ремъка на панталоните. Т. Харманджиев, Р, 51. // Такава кожена лента, закачена за колана и опасваща гърдите през раменете, като част от военна униформа. Тъничък ремък се промушваше под пагона на походната му униформа. Р. Сугарев, СС, 26. Гърдите му [на Динко] бяха препасани от ремъци и ленти с патрони, а на пояса му висяха бомби. Д. Димов, Т, 578. Момчето пристегна колана на кръста си, оправи двата ремъка, които опасваха раменете му и се кръстосваха на гърдите, сетне закопча пистолета на колана. М. Марчевски, МП, 187. Показаха се там .. трима въоръжени мъже .. Препасани бяха с ремъци, отпред с по две кожени сумки, през рамената им висяха навити шинели, торби. Д. Талев, ПК, 684.
3. Дълга, здрава кожена лента, за която се връзва, за да се води куче, кон или друго домашно животно; повод2. Посрещна го бясната врява на кучетата .. Около пет дузини ловни псета, навързани по три, по четири около един песяк, който държеше ремъците им навити около ръката си. А. Дончев, СВС, 133. — Другарю младши лейтенант, явявам се по ваша заповед! — рапортува граничарят, като обтягаше ремъка, с който бе вързано кучето. Б. Несторов, СР, 110. Хващам го [кучето] за ремъка, откачам камшика от чантата и започвам да го бия. Й. Йовков, (превод) 3, 1937, бр. 5423, 19.
4. Кожена здрава лента, която е част от различните принадлежности за впрягане или яздене на кон или друго животно. Дойчин хареса и една юзда с жълти ремъци. К. Петканов, ЗлЗ, 162. — Имах хубава каруца .. Конете тичат по мекия път, само ремъците им пращят и нищо друго не се чува. Г. Мишев, ЕП, 106. Нона опитваше тук-таме някой ремък, за да види дали е добре затегнат, оправи .. хамутя, .. посъбра по-накъсо и юздите. Й. Йовков, ЧКГ, 7-8. Златан се готвеше за път .. и пристягаше широките ремъци на седлото. К. Петканов, БД, 174.
5. Тънка и дълга кожена ивица, с която се привързват към краката цървули, навуща, сандали и под. Обичаше [Стоян] здрави, яки опинци, с дълги ремъци. Д. Талев, ЖС, 12. Босите ѝ крака бяха обути в дървени сандали, прикрепени с ремъци за ходилото и глезена. Д. Димов, ОД, 154. Дрехата падаше до коленете му .., а краката му бяха пристегнати от ремъците на кожените му навуща. А. Дончев, СВС, 8. // Ивица от кожа, която се използва за завързване, увързване на нещо. Той сега знаеше, че е богат човек .. Вечер, когато се прибираше в леглото си и разпасваше ремъците на кемерите, ставаше му леко. Д. Немиров, Б, 67. Черната му коса падаше на раменете, хваната през челото с ремък, къса черна брада обграждаше лицето му. А. Дончев, ВР, 13. Аврамчо изведнъж бръкна под леглото и извади оттам една неголяма дървена кутия, с грубо закован по нея ремък за опасване. П. Спасов, ХлХ, 77.
6. Техн. Гъвкаво свързващо приспособление от кожа, гума или гумирана тъкан, което служи за предаване на въртеливото движение от един вал (колело) на друг или други. Големият ремък на вършачката ненадейно се скъса. К. Петканов, МЗК, 77. Новите ремъци тихо пляскаха по шайбите, бумтяха устойчиво гатерите. Кр. Велков, СБ, 41. Предаването на въртящия момент от единия вал на другия става посредством гъвкава лента, наречена ремък. Ст. Михайлов и др., ГМ, 98. Ангренажен ремък. Трансмисионен ремък. Клиновиден ремък.
◊ На ремък! Воен. Военна команда, с която се заповядва да се окачат пушките или друго оръжие през рамо.
> Жилав като <волски> ремък. Диал. За човек — който е много здрав и силен. — А този, кой е? — Керим пехливан. .. Жилав е като ремък. К. Петканов, Х, 8. Започнаха надбягвания с коне, .. борба на тантурести отроци планинци с гърци рибари, сухи и жилави като волски ремък. Ст. Загорчинов, ДП, 29. Не ми трябва от мечка ремък; защо (що) ми трябва от мечка ремък. Диал. Не искам да се захвана с нещо, което може да ми донесе неприятности, от което може да си изпатя. — Я да си вървим ний. Не ти тряба от мечка ремък. Писаха ни за свидетели, ще налетим на друга беля. Й. Йовков, А, 143. Д я д о М о м ч и л: — Стой си тук, ти казвам! Що ти трябва от мечка ремък! Г. Караславов, Избр. съч. Х, 148. Не съм достоен да вържа ремъка на обувките (обущата) на някого. Разг. Стоя много по-долу от някого по личните си качества и възможности, далеч съм превъзхождан от някого. Йоан Кръстител говори за това кръщение, когато казва: „Верно е, че аз кръщавам с вода; но тоя, който иде след мене, е по-силен от мене, и аз не съм достоен да вържа ремъка на обувките му. Той ще ви кръсти с Дух Свети и с огънь“. Й. Иванов, БКЛ [еа]. От въшка ремък. Диал. Казва се на човек, който много лъже. Отпускам (отпущам) / отпусна ремъка на никулденската дупка. Диал. Много съм ял и се чувствам прекалено сит. Стягам / стегна (постягам / постегна) ремъка. Диал. Гладувам, не си дояждам. — Ти искаш сега и на Вангел ли толкова да дадем. Както ние по-рано гладувахме, така нека постегне сега той ремъка. Т. Григоров, ТГ, 103.