реторѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано реторѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член реторѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член реторѝчна - единствено число, женски род, нечленувано реторѝчната - единствено число, женски род, членувано реторѝчно - единствено число, среден род, нечленувано реторѝчното - единствено число, среден род, членувано реторѝчни - множествено число, нечленувано реторѝчните - множествено число, членувано
РЕТОРЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до реторика; ораторски, красноречив, риторичен, реторически, риторически. Умело той премина към по-силни реторични ефекти. Д. Димов, ОД, 122.
2. Прен. Който се отличава с прекалена или излишна приповдигнатост, надутост; риторичен. Той не се впуща в реторични словоизлияния, не парадира с пищни фрази, не разточителствува с пъстри, звънки епитети. С, 1951, кн. 3, 179. Два вражи лагера засядат тука. / Умират от безделие и скука / и за утеха мятат си стрели: / одумки люти, епиграми зли — / едни с език мъгляв и символичен, / а други в стил надменно реторичен. Ем. Попдимитров, СР, 90.
◊ Реторичен въпрос. Литер. Художествено средство, реторическа фигура, представляваща въпрос, въпросително изречение, което не изисква отговор, а само засилва категоричността на подразбиращото се твърдение; риторичен въпрос. Реторично обръщение. Литер. Художествено средство, реторическа фигура, представляваща обръщение към въображаем читател, към неодушевен предмет или към абстрактно понятие, които не могат да участват в диалог; риторично обръщение.