рѐч - единствено число, нечленувано речта̀ - единствено число, членувано рѐчи - множествено число, нечленувано рѐчите - множествено число, членувано
- 1. реч
- - Връщам/върна реч
See more- - Дето има една реч
- - Мятвам/метна реч
- - Наклаждам/накладя реч
- - С една реч
РЀЧ, речта̀, мн. рѐчи, ж. 1. Само ед. Човешка дейност за изразяване (устно или писмено) на мисли, чувства, желания с думи. Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце. Д. Талев, ПК 1980 [еа]. Членоразделната реч разширила възможностите на човека за обмяна и предаване на опит. Биол. ІХ кл, 1981, 42. // Само ед. Способност на човека да говори; говор, език.
2. Само ед. Език2 (в 1 знач.). Радваше го и бързото облагородяване и обогатяване на българската реч под перото на рояк млади поети. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 208.
3. Само ед. С опред. Разновидност на общуването, която се отличава с избор на едни или други езикови средства в зависимост от условията и целите на общуването; стил. Гьоте е затова майстор на лириката, защото .. владее до съвършенство магията на художествената реч с всичко емоционално, музикално и живописно в нея. М. Арнаудов, Г, 76. Времето, в което живеем, налага да говорим все повече и повече по въпросите на българската книжовна реч. БЕЛ, 2007, кн. 4 [еа]. Разговорна реч. // Само ед. Разновидност на общуването, която се отличава с избор на специални езикови средства. Често Масалитинов споменаваше с признателност за своите учители Станиславски и Немирович-Данченко, които го научили на хубава сценична реч. Ив. Димов, АИДЖ, 73. Дебелянов рядко пишеше в немерена реч. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 45. Инверсията има голямо значение в поетическата реч. Л. Андрейчин и др., БГ, 267.
4. Само ед. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Устно, гласово осъществяване, проява на езика; говор, говорене. До нейния [на княгинята] слух долитаха откъслечни думи на непозната реч. Ст. Загорчинов, ЛСС, 140. Улицата се пълни с пияния смях и чуждата реч на нахалните завоеватели. Й. Йовков, Разк. ІІІ, 56. Родна реч, омайна, сладка, / що звучи навред край мен; / реч на мама и на татка, / що говорим всеки ден. Ран Босилек, Р, 23. Несвързана реч. Правилна реч. // В съчет. с прил., означаващи национална или етническа принадлежност. Устно, гласово осъществяване на определен език; говор. Тико нещо разпореждаше, в двора се носеше шумна циганска реч. Й. Радичков, СР, 110. Наоколо долита немска реч .. — Отечеството е пълно с чужденци! — казва тя. Бл. Димитрова, Лав. [еа]. Единият [орел] полетя над Цариград, а другият към север, там, където се чуе българската реч. А. Каралийчев, С, 38. // Звуци от говорене, от разговор. Всеки беше зает с работата си, рядко ще се чуе човешка реч. Д. Талев, Съч. VІІІ [еа]. Нечленоразделна реч.
5. Само ед. Говорене по определен начин, с определен тон, присъщо на даден човек. Добродушното и спокойно лице на главния учител Климента и благата му реч вдъхваха самоувереност у девойчетата. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 67. Беше му приятно да се съветва с него, да слуша остроумната му реч, изпъстрена с поговорки и пословици. Б. Обретенов, С, 105. Каменов седнал пред Кънчовата кръчма, .., с един разпален тон говори нещо живо и убедително, като придружава речта си с необикновени ръкомахания. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 61. Речта му се лееше гладко. Δ Речта му беше накъсана, нервна.
6. Само ед. Разг. Разговор. Старите се прибраха в двора, .., искаха да си кажат нещо, .., но никой не подхвана реч. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 9. В Черква Бачо Киро заговорваше най-напред за някой светия, па току обърне реч за наука или за живота в семейството. Д. Марчевски, ДВ, 35. В началото Динков се облещва и не проумява с какво го занимават, после трепва и се изпъва, кръвта се оттича от лицето му: — Чакай, за убийството на Захари ли е реч? Др. Асенов, ТКНП, 255-256.
7. Публично изказване по важен за обществото въпрос, проблем или по някакъв повод, обикн. тържествен; слово, сказка. Изборите наближаваха и в селото взеха да обикалят агитатори и от града, да събират мъжете и да им държат разпалени и дръзки речи. Г. Караславов, С, 134. Стори му се, че беше произнесъл дълга и пламенна реч и остана доволен от себе си. К. Петканов, ДЧ, 87. Той захвана да държи поздравителна реч с примижване и напевателен глас. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 138. Трогателни, но къси и прости са тия следсмъртни обреди на бойното поле. Няма речи, няма некролози, венци, тържествени служби. Й. Йовков, Разк. ІІ, 146. Величков произнесе в защита на законопроекта една от най-хубавите си парламентарни речи. В. Велчев, СбЦГМГ, 260. Ораторска реч. Политическа реч. // Самият текст на такова публично изказване, подготвен предварително. Като седна на трона, преди да почне да чете речта си, князът наложи калпака на главата си. С. Радев, ССБ І [еа]. Хаджидимов със спокойствие си е написал речта и дойде тук да я прочете. Б. Кастелов, ДХ, 281.
8. Юрид. Изказване на адвокат, прокурор и др. пред съда в защита или като обвинение срещу някого; пледоария. Строгият, безсърдечен, .. прокурор завърши обвинителната си реч не без известно красноречие. Д. Калфов, Избр. разк., 55. В подобен дух е защитната реч на адвоката Любен Данаилов, служебен защитник на проф. Богдан Филов. П. Мешкова и др., БГ [еа]. — Желаете ли да произнесете встъпителна реч, господин областен прокурор? М. Чучев, ПС (превод) [еа].
9. Остар. Дума, приказка. На младия държавен инженер Керов още звучаха в ушите сладките звънливи речи на прелестната му годеница. Ив. Вазов, Съч. Х, 127. От реч на реч изприказва всичко на дядо Ицо и бае Цоло. М. Георгиев, Избр. разк., 248. Блага реч железни врата отваря. Погов. П. Р. Славейков, БП ІІ, 43. Не казвай: празна реч е любовта. К. Христов, Т, 13.
◊ Косвена (непряка) реч. Литер. Чужда реч, възпроизведена откъм съдържание, но с езиково-стилистични особености на лицето, което я предава. Ние ще предадем по-нататъшния разговор в непряка реч, за да не предизвикваме обриви по кожата на читателите от технократските думи, с каквито по необходимост бяха наситени репликите на двамата ведущи инженери. А. Гуляшки, ДМС, 72. Непряката (косвената) реч се предава като реч на автора на художественото произведение. ГСБКЕ III, 1983, 443. Мерена (стихотворна) реч. Литер. Поетическа реч, която е организирана, разчленена на относително кратки, съпоставими отрязъци, подчинени на определен ритъм. В стихотворението „Хей пролет иде“ първият и четвъртият стих имат по единадесет срички, а вторият и четвъртият — по десет срички. Този размер е спазен до края на стихотворението. Затова стихотворната реч се нарича още мерена, а прозаичната — немерена. Христом. V кл, 70. Това [„Боян Магесникът“] е, доколкото ни е известно, първата българска пиеса в мерена реч, в която участва Будевска. Ст. Грудев, АБ, 82. Мерна реч. Остар. Литер. Мерена реч. От съчетанието на думите произхождат два рода речи, прозаическата, т. е. свободна, неподчинена на никакъв размер, и стихотворната, т. е. мерна, която има определени граници. Т. Шишков, ТС, 48. Писмена реч. Езикозн. Реч, която е фиксирана с писмо (в З знач.), която е в писмена форма. Постепенно .. винителната падежна форма почва да се изоставя .. и то не само в говорима, но и в писмена реч. Л. Андрейчин и др., БГ, 82. Писмена реч е тази, която е насочена не към слушателя, а към читателя. Псих. ХI кл, 69. Полупряка реч. Литер. Предаване на чужди мисли, чужда реч от името, чрез глаголното лице на автора разказвач. Полупряката реч по своята същност е вътрешна монологична реч. ГСБКЕ ІІІ [еа]. Пряка реч. Литер. Думи на говорещия в първо лице в художествен текст, графично оформени обикн. на нов ред след дълго тире, чрез които той предава своите мисли, чувства, преживявания. Все тъй отчетливо ясно тя продължи да чете нататък. Дори там, където имаше пряка реч, .., тя особено старателно изви гласа си. Л. Александрова, ИЕЩ, 269. Основни изисквания за създаване на преразказ: .. Употребената в художествения текст пряка реч се преобразува в непряка и/или в полупряка реч. БЕЛ, 2007, кн. 1 [еа]. Преобразуване на пряката реч в непряка. Устна реч. Езикозн. Реч, която е произнесена гласно, която е в устна форма. Диалектът съществува като устна реч. Ст. Стойков, БД, 257. Видът на препинателния знак изцяло се определя от характера на интонацията, с която те [изреченията] се оформят при устна реч. ГСБКЕ ІІІ [еа]. Части на речта. Езикозн. Класове от думи, обособени въз основа на общи морфологични, семантични и синтактични свойства, напр. съществително име, прилагателно име и др. Какви са тези думи като части на речта? БЕЛ, 2007, кн. 5 [еа]. Частите на речта са десет: съществително име, прилагателно име, числително име, местоимение, глагол, наречие, предлог, съюз, частица и междуметие.
~ Дето (що) има една реч. Остар. Употребява се обикн. вметнато, преди да се каже поговорка, пословица или след нея; както се казва, дето има една дума. — И с пръст не съм я докачил, що има една реч. Кой бие жена си — бие ангела си... Елин Пелин, Съч. ІІ, 21. Наклаждам / наклада реч. Диал. Разпространявам клюки, наклеветявам. С една реч. Остар. Обикн. вметнато. Накратко казано, с една дума. Пред него стоеше висок, смъртнобледен момък, мургав, с черни вглъбнати пронизителни очи, с дълга рошава коса, покрита с прах; сетрето му окъсано, омацано с кал и мокро, .. С една реч, човек, който е избягал от тъмница или ще иде в нея. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 24. Говорят, че г-н Струмски харчел много, пръскал пари по гуляи, отдето вземал, не връщал — с една реч, отивал към... Отивал към фалит, ха!... Й. Йовков, Събр. съч. V, 1978 [еа]. Става / стане реч. Остар. Споменава се в разговор за нещо, обикн. между другото. Не зная как стана реч и за пълномощното писмо, което ми даде Волов в Пловдив. З. Стоянов, Съч. I, 2010, 338.