рѝцарски - множествено число, нечленувано рѝцарския - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член рѝцарският - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член рѝцарска - единствено число, женски род, нечленувано рѝцарската - единствено число, женски род, членувано рѝцарско - единствено число, среден род, нечленувано рѝцарското - единствено число, среден род, членувано рѝцарските - множествено число, членувано
РЍЦАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на рицар (в 1 и 2 знач.). Той бе препасан със старинен рицарски колан. В. Геновска, СГ, 7. По това стълбище малкият Томас се е разхождал в пълно рицарско снаряжение от картон, боядисан като желязо, размахвал копие и щит над главите на сестрите си. В. Йосифов, Избр. тв І, 240. Той станал придворен художник на Чарз І Стюарт, получил дворянска титла и рицарско звание. Хр. Ковачевски, СК, 48. Рицарски доспехи.
2. Който е характерен за рицар. Иди търси романтизъм и рицарски доблести в нашата действителност. Ив. Вазов, Съч. Х, 16. Това ново поколение иде с отвращение към фалшивия патос. То избягва рицарските пози, героичните жестове. Бл. Димитрова, ПКС, 184. С този рицарски подвиг той, освен дето изпълняваше един свой дълг като офицерин, но смяташе, че печели и особеното разположение на госпожицата. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 4, 385. Защо ли бе взел под свое покровителство непознатата девойка? Дали само от рицарски подбуди? А. Христофоров, О, 114.
◊ Рицарски орден. Истор. Военно-религиозна организация, възникнала в периода на кръстоносните походи и просъществувала до края на Средновековието. Той беше член на Малтийския рицарски орден и му бе забранено да се жени, но това не му пречеше да ухажва актрисите и младите хубави жени на дипломатите. В. Геновска, СГ, 94. Рицарски роман. Литер. 1. Епически жанр на средновековната литература, възникнал във Франция през ХІІ в., първоначално в стихове, а по-късно в проза, в центъра на който е героят рицар с неговите подвизи в името на славата и на любовта към дамата на сърцето му. 2. Литературно произведение от този жанр. Томов знаеше, че криминалните четива никога не омръзват на шофьора, четеше ги, както са четели някога рицарските романи в Испания (преди появата на Сервантес). Ст. Поптонев, НСС, 8. Графът, .., четеше френски рицарски романи. Ив. Благоев и др., ЧА (превод) [еа].
РЍЦАРСКИ нареч. По начин, присъщ на рицар. —