рода̀ - единствено число, нечленувано рода̀та - единствено число, членувано родѝ - множествено число, нечленувано родѝте - множествено число, членувано
РО̀ДА ж. Диал. Род, семейство, коляно2; порода, породица. —
Либе ле, катранджийо ле, / що ми се носиш, подносиш? / Дали те, либе, не знаем, / коя си соя и рода? Нар. пес., СбВСтТ, 857. Нас изпрати сам си Господ, / да ви видим и обидим, / почитате ли стара рода. Нар. пес., СбВСт, 43. — Я си имам рожба за гледане / и си имам рода за жалене, / та не можем да съм лепо пременена. Нар. пес., СбНУ XLIX, 17. ● Нар.-поет. Р о д а <и> п о р о д а; р о д а <и> п о р о д и ц а; р о д а <и> <р о д н и н а>. — Маро, лепа стваро, / имаш ли си рода, / рода и порода. Нар. пес., СбНУ XXІІ, 21. — Ко кя зовеш китени сватове, / да позовеш се рода порода. Нар. пес., СбНУ VI, 53. — Я си Бано не знам, либе, / нал го ора казват, / че много рода има, либе, / рода и породица. Нар. пес., СбВСтТ, 691. — Не ми ли виде некого, / некой през това да мине, / през това, през нашето село? / Ка не от рода роднина, / барем от чужда чуждинка. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 157.See more◊ Влача опашката си до девета рода. Разг. Продължавам да съществувам много дълго време. — Отколе не е имало случай съветът да съди свой събрат. В миналото .. никога не е бивало така изведнъж. Всичко се е знаело отнапред и всеки е имал сгода и време да се огледа, да претегли провиненията и делата му .. Такъв несговор влачи опашката си до девета рода. М. Смилова, ДСВ, 74. До девета рода. Разг. 1. До потомците от няколко поколения. Тежко въздишал и шушнел борът: „Не ме сечи! Рухна ли, добро няма да видиш до девета рода.“ Но слуша ли безумна глава! Ст. Станчев, ПЯС, 110. Всеки от селяните повтарял подир Дели поп клетвата, която изговарял той с гороломния си глас: „Проклет да е, който се отметне... Проклет да е и той, и внуците му до девета рода.“ Н. Хайтов, МЯ, 90. Да са повни и приказва до девета рода. БНТв ХІІ, 137. 2. Всички преки потомци на дадено лице от няколко поколения. Ако превъзмогнете тази първа пречка, вие се натъквате на втора и още по-ценна за него [шотландеца] преграда — .. привързаността към собственото му семейство — баща, майка, синове, дъщери, чичовци, лели, братовчеди и братовчедки — до девета рода. Т. Атанасова, РР (превод) [еа]. 3. В съчет. с г о н я, п р е с л е д в а м и др. Докато е жив някой и докато са живи най-далечните му потомци (гоня, преследвам и др.). — Никой с пръст не ме е закачил, а той да ме удари, .., ще го гоня до девета рода! Й. Йовков, Ж 1945, 44. — Изкарайте бъчви вино! И думам ви, който ни сватбата не зачете и който ни виното не пие, него ще да гоня до девета рода! А. Страшимиров, ЕД, 165. Рода, ни порода; рода, ни роднина, н я м а м. Диал. Никакви близки, роднини, никого (си нямам). — Нигде немам рода, ни порода! / Майка немам, конци да напреде, / .. / Сестри немам, кърпи да натъкат. Нар. пес., СбНУ XLV, 349. — Мен ми са Щерю не харесва, .., аз желая за сестра си по-добър мъж .. — Ами кого? — А на̀, Недялка, .. Какво искаме по-добро? — Недялка — извиках аз, — кой нема ни рода, ни роднина, ни кол, ни двор. Л. Каравелов, Съч. ІV, 89.
РОДА̀ ж. 1. Разг. Събир. Само ед. Род, роднини, семейство. Нашата рода е повече от четиресет и пет човека, отделно лелините и калековите. Н. Хайтов, ДР, 33. „Ванка, сега ти се удава великолепен случай да услужиш на родата. Направи един жест — настани на работа в плановия отдел момичето на шурея си.“ X. Бенадов, СбСт, 86. Изпращането на кума е цяла церемония. Изпращачи са младоженците, деверите, невести, чичовци, стрини, въобще цялата рода. Ив. Хаджийски, БДНН І, 161. Той беше свой човек, на баща ми брат, и не можеше да си остави родата в беда. С. Северняк, ВСД, 119. Как да каже всичко това на жена си? Как ще го разбере тя? Нали произхожда от чокойска рода, .. и снахи я насъскват .. срещу новото? А. Гуляшки, СВ, 305.
2. Неизм. С гл. с ъ м, с т а в а м и под. За означаване, че някой е в роднински отношения с другиго; род. — Ела да идем в манастира, при дякона Викентия. Рода ми е. Ив. Вазов, Съч. XXII, 25. — Не си ли рода с Продана, дето е при болярин Десимир?! Много му приличаш. Ст. Загорчинов, Избр. пр ІІІ, 384. — Аз сестра си няма да ти дам! — упорито повтори Стамат .. — Ще я дадеш! — каза Павлин. — И тя ме иска .. — С крадци рода не ставам! — рече възбудено и глухо Стамат. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 200. Те нещо гласяха да му дават пари за сватбата, .. Питаха мене какво ще река. Нали сме нещо рода. Зл. Чолакова, БК, 68. — Ние сме рода по мъжка линия, пък това е важното. Г. Караславов, Избр. съч. II, 69.
3. Диал. Роднина, родственик. Кога подбра Ненко двайсе и втора година, вуйчо му Димо .. свика всичките Ненкови роди в бащината му къща. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 20.