ронлѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * ронлѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член ронлѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член ронлѝва - единствено число, женски род, нечленувано ронлѝвата - единствено число, женски род, членувано ронлѝво - единствено число, среден род, нечленувано ронлѝвото - единствено число, среден род, членувано ронлѝви - множествено число, нечленувано ронлѝвите - множествено число, членувано
РОНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който лесно се рони (във 2 знач.). На изток града заграждаха високи, изкъртени брегове и ронливи сипеи. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 114. Като се катерех нагоре по ронливия бряг, погледнах за последен път подире им и видях белите им гърбове да се сливат със снежната покривка. Ив. Мартинов, ПМ, 143. Земята се размръзна. Буците станаха ронливи, а угарите рохки — трудно се вървеше из тях. К. Петканов, СВ, 15. Кръстят се и целуват ронливия царевичен хляб. Л. Стоянов, Х, 166. В синя домашно тъкана кърпа имаше парче бито сирене, сухо и ронливо, като гасена вар. Г. Караславов, ОХ III, 167. Ронливи бисквити.