ръ̀ст - единствено число, нечленувано ръ̀ста - бройна форма ръ̀стът - единствено число, членувано - пълен член ръ̀стове - множествено число, нечленувано ръ̀стовете - множествено число, членувано
- 1. ръст
- - Надскачам/надскоча ръста си
РЪСТ, ръ̀стът, ръ̀ста, мн. ръ̀стове, след числ. ръ̀ста, м. и (остар.) ръст, ръстта̀, мн. няма, ж. 1. Височина на човек или животно.
Една тежка ръка се сложи на рамото му. Той вдигна очи — пред него бе застанал млад човек, юноша с исполински ръст. Д. Спространов, С, 31. Тя бе средна на ръст, слабичка, с живи и умни очи. К. Видински, НП, 46. Гошо бе с три години по-малък от мене, а от дете се източи строен и хубав и надмина всички по ръст. А. Михайлов, ДШ, 39. Момчил се изправи в цял ръст и прекрачи прага. Ст. Загорчинов, ДП, 471. Градината се изпълнила с роби. .. Имало от всички цветове, с всякакви дрехи, с различни ръстове. Н. Райнов, КЧ ІІ, 45. В откритата кошара овцете ядяха сенце и преживяха. .. Приличаха си по ръст и по едрина. Ст. Станчев, НР, 175. Две моми на една ръст, .., с най-сладка усмивка на устни, посрещнаха Мацка с една наивност и домашност, която го привлече. П. Р. Славейков, ЦП ІІІ, 13.See more2. Тяло, фигура на човек. Високият ръст на Бодура се заклати надолу измежду тръвните. Й. Йовков, ВАХ, 174. Младият селянин,.., беше на около двайсет години: ръст имаше тънък, строен и красив под простата си ожулена абичка. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 127. Разглеждаха златните му къдри, ..; оглеждаха и целия му ръст от глава до пети — той беше висок и строен. Д. Талев, ГЧ, 8. Личен момък беше Ценко .. Имаше едър ръст, хубаво лице. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 216. Стамат се надигна и преви ръст под ниския таван на скривалището. Д. Ангелов, ЖС, 280.
3. Големина, размер на готово облекло. Уточнените кройки се размножават по стандартни размери и ръстове. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 4.
4. Нежел. С несъгл. опред. с предлог н а. Нарастване, увеличаване по количество на нещо, посочено от определението; растеж, повишаване. С цифри ни сочат големия ръст на производство в сравнение с онова, което тя [мината] е имала преди войната. Н. Фурнаджиев, МП, 75. Моите специалисти по космически транспорт твърдят, че могат да се справят със запланувания увеличаващ се ръст на трафика… поне в обозримо бъдеще. Л. Спиров, ФР (превод) [еа]. Под влияние на започналия на 4 ноември ръст на атмосферното налягане .. в Централна Европа се оформи област на относително високо налягане. ВН, 1958, бр. 2245, 4. Ръст на селскостопанската продукция.
5. Прен. Само ед. Нежел. Развитие към по-висока степен в дадена област. Само една българска община .. би могла да помогне .. и да подтикне обогатяването на народната ни книжнина с учебници и други съчинения, които .. биха допринесли много за ръста на образованието у нас. М. Арнаудов, БКД, 28. Без Витоша мъчно софийският туризъм би можал да придобие днескашния си ръст и размах. П. Делирадев, В, 5. Паралелно с ръста на организацията трябваше да върви и въоръжението на членовете. П. К. Яворов, Съч. ІІ, 184. Ако ние се придържаме строго в правилото .., дали по тоя начин ние няма да осъдим партията да стои на едно място? Дали така ние няма да забавим нейния ръст? Г. Георгиев, Избр. пр, 133.
6. Прен. Само ед. Със съгл. опред. Степен на развитие или значимост в дадена област. За Сарафов са писани много статии, критики .. и книги, но все още липсва труд, който да отговаря на неговия ръст, на делото му. Ив. Димов, АИДЖ, 82. Без да бъде по-голяма от другите, тя [Будевска] остана първа и ненадмината между жените. Това вече е едно мерило и чертае нейния ръст. Ст. Грудев, АБ, 199. Тя [Дора Габе] се слива с мисълта, духовния ръст и въображението на малкия читател. А. Каралийчев, С, 268. Много мъже минаха пред очите ми, готови да умрат заради бъдещето на човека. Те бяха различни по характер, по духовен ръст. Всеки носеше кръста си по своему. Д. Жотев, ПМИ, 7. За художествения ръст на тоя концерт главен дял се пада на диригента. Пл, 1969, кн. 6, 95. Професионален ръст. Творчески ръст.
7. Прен. Само ед. В съчет. с глаголи като м е р я, п р е м е р в а м, м и н а в а м, н а д м и н а в а м. Обем, диапазон на умствени или нравствени възможности. Дори не се беше опитвал да премери ръста си в своята собствена наука — докъде бе стигнал, какво можеше да очаква. П. Вежинов, НБК, 29. Баща ѝ, виден административен служител, .., се почувствувал израсъл през тези добротворни .. години. Надхвърлил предишния си ръст. Б. Болгар, ОП, 97. Режисьорът би трябвало да взима ония форми от живота, които най-плътно прилягат на съдържанието на драмата и могат да бъдат одухотворени на сцената. Някои наши млади режисьори показват усет към такъв метод на работа, други бързат преди време на надскочат ръста си. ЛФ, 1958, бр. 48, 4. И нека избуи над теб тревата. / И нека се превърнеш в черна пръст. / Безсмъртни ще останат на земята / пак тия планини околовръст, / .., / с които някога си мерил ръст. Д. Методиев, ДПТ, 48.
◊ Човешки ръст. Разг. Приблизителна мярка за височина или дълбочина, равна на общоприетата средна за човек височина. Къщата на Емперов Георги се намираше на долния край на селото. Висока един човешки ръст, дълга от единия край на двора до другия, приличаше повече на плевник, отколкото на жилище. К. Петканов, СВ, 37. А един сняг — човешки ръст ви казвам! Наоколо всичко бяло. Не се вижда нищо. Ив. Карановски, Разк. І, 5. Войниците .. безпомощно гледаха ледената вода. Колко е дълбока, това и сам аз не знаех. Ами ако дълбочината надминава човешки ръст? Не значеше ли това да заведа на гибел хората, които ми бяха поверени. П. Вежинов, НС, 49.