сака̀т - единствено число, мъжки род, нечленувано сака̀тия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член сака̀тият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член сака̀та - единствено число, женски род, нечленувано сака̀тата - единствено число, женски род, членувано сака̀то - единствено число, среден род, нечленувано сака̀тото - единствено число, среден род, членувано сака̀ти - множествено число, нечленувано сака̀тите - множествено число, членувано
1 неловък - непохватен - нескопосен (разг.) - несръчен - неумел - вързан (прен.; разг.) - сакат (прен.; разг.) - схванат (прен.; разг.) - кьопав (разг.) - нескопосан (разг.)2 сакат - недъгав
САКÀТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има физически недъг, увреждане, деформация на крайниците, гърба, кръста и движенията му са затруднени; недъгав.
Недъгави и сакати просяци намесваха дрипите си сред яркоцветните болярски премени и плачливите им гласове за подаяние потъваха в шума от песните, свирките, виковете. Ив. Вазов, Съч. XIV, 23. Кина беше саката. Като дете тя се подхлъзнала край огъня, паднала и изгорила дясната си ръка. Тази ръка сега беше сбръчкана, зачервена и приличаше на бухалка. Г. Караславов, СИ, 91. – Виждаш ли онзи с патерицата – с един крак е останал. – Вай, лоша работа, сакат човек за нищо не е – вайкаше се Маджар. В. Нешков, Н, 167. Майка ѝ е саката с дясната ръка. Н. Хайтов, ШГ, 121. Няколко месеца Денчо лежа гипсиран, но остана сакат в кръста и понакуцваше. Ст. Марков, ДБ, 130. Казват, че момичето им било сакато от паралич — продума само жената. Ст. Даскалов, ЕС, 341. Сакати хора. // За животно, птица – който е с увредени, наранени части от тялото (крака, криле и др.) и движението му е затруднено. Изгуби се майчицата му [на лястовичето] в топлите страни. Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. А. Каралийчев, АТАР, 138. Половината от сакатите овце не можаха да се мръднат от мястото си, защото и здравите им крака бяха изпогорели в огънят. З. Стоянов, ЗБВ І, 27. Гъркинята привожда всичките пилета едно по едно при квачката и тя все ги разпъжда: едно било сляпо, друго сакато. Нар. прик., СбНУ VI, 222.See more2. За ръка, крак или друга част от тялото – който е с недъг, увреждане, деформация; осакатен. Той беше куц, единият му крак, сакат и сгънат в коляното, беше сложен върху тежка патерица. Й. Йовков, ЧКГ, 159. Ястребов намръщено записваше нещо в един бележник и така се беше съсредоточил, че дори не правеше неврастеничните си подръпвания с рамото на сакатата си ръка. Ем. Манов, ДСР, 123. – С тия сакати крака как ще ти стоя прав? – Няма нужда, няма нужда, ей тъй само ще стоиш на миндера: аз до пояса само ще те изрисувам. Чудомир, Избр. пр, 10. След тях на прага застана Дена със сакатия кръст и гледа с ръка на чело нейде. Д. Немиров, Б, 99. ● Обр. Сега бродехме из ниски изродени дъбови гори. Виждах само криви, сакати клони, сухи, жилави листа. П. Вежинов, ЗНН, 154.
3. Прен. Който има недостатъци, несъвършенства поради това, че не е направен както трябва. Тук не е сакат и сляп превод. И в сухите цифри и правила Христо е оставил блясък от своя талант. З. Стоянов, ХБ, 162. ● Обр. – Тя води един сакат живот и на нея самата ѝ е дошло до гуша. А. Гуляшки, ДМС, 139. // Диал. За работа – който не е извършен както трябва (Н. Геров, РБЯ).
4. Прен. В съчет. с нареч. За човек – който е неразвит или проявява ограниченост, деформация в определено отношение (означено от наречието). Любовта идва като вихрушка, грабва те и те отнася нанякъде. Но според мен човек, който не е изпитвал такава любов, е душевно сакат човек. П. Вежинов, МСХ 1979, 183. Те казват така: „колкото по-зле, толкова по-добре“ – едно схващане, което могат да имат само умствено сакати хора. ЧК, 1929, бр. 59, 1. Нравствено сакат човек. ● Обр. За здравия разум тие свети и незиблеми истини отдавна вече са доказани и приемени за аксиоми, а за сакатите мозъци тие и досега служат за предмет на двоумения. Хр. Ботев, Съч. 1929, 164.
5. Като същ. сакатия<т> м., саката<та> ж., сакато<то> ср., сакати<те> мн. Човек, който има недъг, увреждане, деформация на крайниците, гърба, кръста и др.; недъгав. Някъде през девет планини, чак в Долна земя, умрял свят човек. Болни и сакати получавали изцеление пред смъртното му ложе. М. Смилова, ДСВ, 41. Сакатият се дръпна учуден и закуцука към насрещния край на килията. Ст. Дичев, ЗС II, 599. – Седни, момченцето ми, не те видях. Сакатото поклати печално глава: – Моля ви се… аз бих могъл и прав. В. Цонев, НПП [еа].
◊ <И> куцо и сакато. Разг. Пренебр. Всички, включително и най-неспособните и негодните. В неделя, празничен ден, и куцо, и сакато е по реката. Не можеш въдица да хвърлиш от паплач. Д. Калфов, ИТШ, 76. Не съм млад и вие напразно ще дирите у мене първия весел и безгрижен Владимира – песнопоеца и шегобиеца, подир когото бягаше куцо и сакато у село. Ц. Церковски, Съч. ΙII 78. <И> кьораво (сляпо) и сакато; кьорав (сляп) и сакат. Разг. Пренебр. Всички, включително и най-неспособните и негодните. Уважавам ония младежи, които бягат от чиновничеството. Днес кьорав и сакат службаш иска да стане, тъй ли? Ив. Вазов, Съч. XIX, 22. И повикай / сляпо и сакато, / нахрани ги, мила мамо. Нар. пес., СбНУ ХХІІ-ХХІІІ, 89. Сакат в ръцете. Разг. Който е несръчен, непохватен. – Страхливец си ти! И сакат си в ръцете! Револвер ти дали – и пак те е страх, бре! Д. Подвързачов, ПКМС [еа].
– От араб. през тур. sakat.