Основна форма: самохва̀лец - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

самохва̀лец - единствено число, нечленувано
самохва̀леца - единствено число, членувано - непълен член
самохва̀лецът - единствено число, членувано - пълен член
самохва̀лци - множествено число, нечленувано
самохва̀лците - множествено число, членувано

Results: Synonyms in Infolex:

1 фукльо (разг.; ирон.) - фукня (разг.; ирон.) - самохвалец - самохвалко (разг.) - хвалипръцко (разг.; ирон.)

Results: Dictionary of Bulgarian Language

САМОХВÀЛЕЦ, мн. -лци,

м. Остар. Самохвалко. Той [бай Ганю] е невежа, който по комичен начин иска да се изравни с интелигентите, патриотар, груб и самохвалец. П. Зарев и др., РБЛ I, 350. Бай Иван не беше от ония самохвалци, нищо не говореше той за себе си, не обичаше да казва: „Аз направих това и онова“. З. Стоянов, Съч. І, 338. – А как тъй изядохте мечката? – Мълчи, Теменужке. Не виждаш ли, че лъжат! Да ни плашат само. Как се яде тъй мечка! Самохвалци! Калина Малина, СЧ, 31. Голяма врява вдига / една чета от груби самохвалци. Ст. Михайловски, Мис., 1895, кн. 3-4, 186.

See more