са̀н - единствено число, нечленувано са̀на - бройна форма са̀нът - единствено число, членувано - пълен член са̀нове - множествено число, нечленувано са̀новете - множествено число, членувано
САН, сàнът, сàна, мн. сàнове, след числ. сàна, м. Книж. 1. Обикн. с прил. Степен в църковната йерархия; чин.
В столицата Плиска Климент, Наум и Ангеларий били посрещнати с голяма почит. Тук те получили одежди, които съответствували на техния свещенически сан. Д. Ангелов и др., ИБ II, 253. Той беше владика и се гордееше със сана си и само големците считаше за хора. Елин Пелин, Съч. I, 34-35. От тона на автора [Козма] се вижда, че когато е писал своята „Беседа“, той е заемал висш духовен сан и е бил може би епископ. Д. Ангелов, ББ, 24. Нашата св. черква никога не ся е съмнявала, че епископский сан (чин) [е] установен от самите апостоли, а следователно и от Бога. З. Петров и др., ЧБ (превод), 55. Вуйчо му [на Левски] обещал да го изпрати в Русия да учи по-дълбока наука, ако приеме монашески сан. УП, 1923, кн. 4-5, 219. Архиерейски сан. // Владетелска титла, звание. Багреницата на широки дипли падаше до краката му, обути в червени чизми, символ на царски сан. Ив. Вазов, Съч. XIV, 8.See more2. Чин, звание, титла на лице с високо обществено положение. Онзи мой прадед, издигайки се все по-нагоре по стълбата на придворните санове, е заел султанския престол чрез убийство. В. Мутафчиева, СД, 66. Оросий пише за того Константина, че бил долен войн, имащ сан градоначалника британскаго. Г. Кръстевич, ИБ, 527.