сатанѝнски - множествено число, нечленувано сатанѝнския - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член сатанѝнският - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член сатанѝнска - единствено число, женски род, нечленувано сатанѝнската - единствено число, женски род, членувано сатанѝнско - единствено число, среден род, нечленувано сатанѝнското - единствено число, среден род, членувано сатанѝнските - множествено число, членувано
САТАНЍНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на сатана или произлиза от сатана (в 1 знач.); дяволски, дяволов.
Първата част на трагедията [„Фауст“] ни представя героя тъкмо в служба на сатанинските домогвания и при отказ от нравствената чистота. М. Арнаудов, Г, 66. Спасителят на света признава сатанинската върху хората власт и казва на спящите си ученици: „Бъдете будни, бдете и молете се да не впаднете в изкушение“. ГСБД, 1910, 21. Еретиците – говореше дворцовият свещеник – не се боят от бога, защото са сатанински изчадия. Обрекли душата си на пъкъла, те не се каят за греховете си, не ходят в черква, не се кръстят… М. Смилова, ДС, 242. – Без помощта на изкуството човечеството не ще може да издържи кървавия кошмар на войната. – Но и войната е изкуство – пресрещна го Елена Рилска. – Сатанинско изкуство. Аз говоря за онова изкуство, което води човека към съвършенство. К. Петканов, В, 15. Народът обичал повече да ходи по игри, да пее „бесовски песни“, да ходи по кукери, да вярва в сънища и във всяко сатанинско учение, нежели да ходи в църква. БР, 1931, кн. 6, 203. Сатанински козни.See more2. Който е като у сатана, присъщ е на сатана (в 1 знач.); пъклен, дяволски. Вероятно, той знаеше вече какво се готвеше в Бяла черква и с една сатанинска усмивка питаше, когото младеж срещнеше: „Как отива въоружението?“. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 26. Четири дни по-късно моряци, които минавали покрай развалините на градския затвор, чули грозен, сатанински смях, който смразявал кръвта. К, 1963, кн. 3, 16. И си записал ученият дявол / ей тоз евангелски пасаж: / „Недей прави на другите това, / което не желаеш да ти правят“. / .. / Но като всеки дявол / на писаното той придавал / свой – сатанински смисъл. Хр. Радевски, Б, 44.
3. Който е свързан с почитане на сатаната (в 1 знач.); сатанистки, сатанистичен. Питах се на какво сатанинско братство е принадлежал той в младините си с несъмнената цел да подхрани амбициите си и необикновените си мечти за бъдещето. Д. Казасов, ВП, 135.
САТАНЍНСКИ нареч. По начин, който е присъщ на сатана (в 1 знач.); пъклено, дяволски. Но всичко това се удавяше в страховитата глъчка на чуждия език, груби и диви гласове, ту задавени от злоба, ту безсърдечно и сатанински весели. Й. Йовков, Разк. I, 127. Сарафов бе създал повече от 200 големи образи и може би още 50 на по-незначителни герои. Двеста и петдесет роли – това е галерия от образи с необозримо широк обсег на характери: ангелски добри и сатанински зли. Ст. Грудев, ББ, 91. Те търсят само да запалят огъня, па после отдалече сатанински да се смеят и хилят. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 28. Два ангела има у мене, / .. / тоз казва ми с поглед детински: / „На, твои са тез небеса“. / А другий се смей сатанински / и шъпне ми ниско: „Лъжа!“. Ив. Вазов, БМ I, 93.