сбѝто -
See more
СБЍТО нареч. Кратко, без излишни думи и подробности; стегнато, лаконично, накратко, накъсо, конспективно.
Във връзка с искането на съда да се запознае със съдържанието на разнасяните предписания Апостола излага твърде сбито основните положения на устава. Ив. Унджиев, ВЛ, 350. Разправям сбито, но изчерпателно таванските си приключения, без да скривам нищо. Б. Райнов, ГН, 203. Той сбито и ясно обясни, че е учил три години подковаческо училище. Н. Каралиева, Н, 51. Написано е [стихотворението] живо, сбито и прави впечатление. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 250. Той предаде сбито съдържанието на разговора си с директора. Δ Тя говори стегнато, сбито.See more