сбъ̀рквам - първо лице, единствено число, сегашно време сбъ̀ркваш - второ лице, единствено число, сегашно време сбъ̀рква - трето лице, единствено число, минало свършено време сбъ̀ркваме - първо лице, множествено число, сегашно време сбъ̀рквате - второ лице, множествено число, сегашно време сбъ̀ркват - трето лице, множествено число, сегашно време сбъ̀рквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време сбъ̀рквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време сбъ̀рквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време сбъ̀ркваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време сбъ̀ркваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време сбъ̀рквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение сбъ̀рквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение сбъ̀ркващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сбъ̀ркващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие сбъ̀ркващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие сбъ̀ркваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сбъ̀ркващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие сбъ̀ркващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сбъ̀ркващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие сбъ̀ркващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие сбъ̀ркващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие сбъ̀рквайки - деепричастие сбъ̀рквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие сбъ̀рквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие сбъ̀рквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие сбъ̀рквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие сбъ̀рквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие сбъ̀рквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие сбъ̀рквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие сбъ̀рквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие сбъ̀рквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие сбъ̀ркван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие сбъ̀рквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие сбъ̀ркваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие сбъ̀рквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие сбъ̀ркваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие сбъ̀рквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие сбъ̀ркваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие сбъ̀рквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие сбъ̀ркваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
СБЪ̀РКВАМ, -аш, несв.; сбъ̀ркам, -аш, св. 1. Непрех. Допускам грешка; сгрешавам, обърквам се.
– Ти какво си се опуйчила? – Защо пък опуйчила, все с такива просташки думи си служиш – каза тя, готова да се разсърди. – Е, сбърках, Райне. Трябваше да кажа: защо нямаш настроение, ама нà, отвикнах да се изразявам купешки, прощавай. Ем. Станев, ИК I и II, 38. Бистра свиреше на пианото и щом сбъркаше, трепваше с рамене. М. Грубешлиева, ПИУ, 22. Никога няма да забравя погледа му. Това бе същият мрачен, пълен с разочарование и болка поглед, който той ми отправяше открай време, когато сбърквах. Л. Станев, HX, 15. Другият, Иля Андреевич, рядко ще пророни по някоя дума и никога не сбъркваше, когато връщаше пари или трябваше да продаде някой предмет, поискан от купувачите. Д. Талев, ПК, 395. Хората сбъркали, та вместо да ядат клубените под земята, яли „барабонките“ по стеблата на картофа и щели да се изтровят. Н. Хайтов, ШГ, 255. Влезте вие в павилиона на Калифорния, че там вижте какво е лук, що е зеле и домати. Не зная дали ще сбъркам, но ми се чини, че ще излезе май три килограма един домат. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 50. // С предл. с, в. Допускам грешка с нещо, което правя, мисля; сгрешавам, обърквам се. – Ние ще направляваме всяка твоя стъпка и ти няма да сбъркаш в нищо. Д. Талев, С II, 9. Много сбърках с решението да замина.See more2. Прех. Неправилно помислям, вземам едно нещо за друго или някого за друг; сгрешавам, обърквам. Иван спря колата, поогледа се и каза: – Ний май че сме сбъркали пътя! Ами! Сбъркали сме го – каза той след късо мълчание. – Настрана сме зели. Ами сега! Й. Йовков, ПГ, 17. В този хотел беше много препоръчван и бръснарският салон, който се намираше в първия подземен етаж. Когато слязох по мраморните стъпала, които бяха noкрити с плътни килимени пътеки, мене ми се стори, че съм сбъркал входа! Г. Белев, КВА, 138. Кюрк си купил нов, въшкарникът му с въшкарник, дето го аз наредих за кмет, пораснала му, значи, работата и на келявата си глава сламена капа турил и в канцеларията си седи с нея да го не сбърка някой, че е селянин. Н. Хайтов, ДР, 141. Вече се стъмнило, / слънцето се скрило, / зайчето разбрало, / че е закъсняло. / Хукнало да бяга, / както му приляга, / но във тъмнината / сбъркало следата. Л. Милева, СбX, 189.
3. Прех. Обикн. неволно правя или пиша нещо неправилно, не както трябва; сгрешавам, обърквам. Скритом се опита да изплете от домашна прежда калпаче, но сбърка върха и после го преплете на шал. Л. Михайлова, Ж, 12. Сбъркаш някоя цифра и отиваш по дяволите. Пък ето нà, виж, аз съм вече разнебитен човек. И затуй съм решил да се махна оттам и да си потърся някое по-тихо местенце. П. Незнакомов, БЧ, 100. Тя беше винаги нащрек – да не сбърка нещо. Не можеше да се успокои, да отпусне сърцето си. Д. Талев, И, 380. Ах, как се вълнуваме двамата с Маргаритка – ами ако мама се смути, ако сбърка нещо. Чак когато завесата се затваря и се чуват силни ръкопляскания, сърцата ни се отпускат. П. Незнакомов, МА, 80.
4. Прех. Обикн. неволно нарушавам реда, последователността, в която се извършва или протича нещо; обърквам. Цяла седмица вече тя брои дните един по един и все ги сбърква. Елин Пелин, Съч. II, 112. Едно време католиците много държели на тая молитва и ако някой богомолец сбърквал реда на думите, светите инквизитори тутакси го пипвали за гушата, оковавали го във вериги и го изправяли на съд. А. Гуляшки, ДМС, 200. През ден, през два Евдокия получаваше бели пликове с буквите ВП. Ако не бяха клеймата на пощенската станция, щеше да сбърка последователността им. A. Михайлов, ДП, 126.
5. Прех. Разг. Нарушавам нормалното или обичайното състояние, развитие или протичане на нещо; обърквам, забърквам3. – Бре, тая жена как ни сбърка плановете! – завъртя глава Ралчо и като помълча, подвикна: – Слушай, Гано, тука в тая къща кокошка ли пее, или петел? Ст. Даскалов, СЛ, 32. Драго съвсем ми сбърка живота. Д. Шумналиев, ПЛ, 6. Това детище защо дойде толкова рано, та ни сбърка работата? – си помисли тя в ума. Т. Влайков, Съч. II, 118.
6. Нерех. Прен. Разг. Със следв. изр. със съюз да, та. Правя нещо, което е необичайно и неприсъщо за мен, а е очаквано, желано от някого; сбърквам се, излъгвам се. Как така сбърка, та се отби? Б. Болгар, Б, 119. Тук май не обичат културните работи, но все някой ще сбърка да дойде – вдигна рамене кметът. Г. Караславов, Избр. съч. II, 43.
7. Прен. Разг. Побърквам3 (във 2 знач.). Шефът им ги е сбъркал от работа. Δ Треньорът ни сбърка от тренировки преди състезанието. сбърквам се, сбъркам се страд. от сбърквам във 2, 3, 4, 5 знач. Сланинарче, голям синигер. Не може да се сбърка! С жълтите му гърдички и коремче, разделени на две от черната надлъжна препаска, големият синигер е добре познат. Ст. Стефанова и др., ПП, 46. сбърква се, сбърка се безл.
СБЪ̀РКВАМ СЕ несв.; сбъ̀ркам се св., непрех. 1. Разг. Преставам да съобразявам и да разсъждавам логично, точно, губя самообладание и не мога да действам правилно, обикн. поради смущение или необичайни обстоятелства; обърквам се. Дядо Нистор се сбърка и взе да чисти чибучката, доде да намисли какво да отговори. Ив. Вазов, Съч. VIII, 6. Смутен до немай къде от втренчения поглед на султана, сановникът се сбърка и заразгръща някакъв тефтер. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 309. Едно време, когато родителите ѝ [на Гана] се научиха, че се задява с Пинтата, така ѝ викнаха, че отначало тя се сбърка. Но сетне обръгна на караниците им, окопити се и не ги слушаше какво ѝ дрънкаха. Г. Караславов, ОX II, 15-16. По Кръстопоклонна неделя буля Богданица падна болна – на умиране. Сбърка се сиромахът Богдан, почуди се що да чини. Xр. Максимов, СбЗР, 23.
2. Прен. Разг. Със следв. изр. със съюз да, та. Правя нещо, което е необичайно и неприсъщо за мен, а е очаквано, желано от някого; сбърквам, излъгвам се. Мила: – Кажи по-добре как се сбърка да дойдеш. Чудомир: – За сбъркване – не се сбърках, защото трамваят ме тръсна тъкмо пред вашата врата. П. К. Яворов, Съч. I, 1993, 230. – Как си се сбъркал да излезеш, самотнико? Г. Караславов, ОХ, 181. Той ме посрещна с теманета, с чест: – Буюрун! Как се сбърка тоз път, брей, да се отбиеш тук. Д. Подвързачов, Б, 109. За в празник дядо Славчо си имаше и друга аба, и друга шапка – по-нови и по-чисти, които никога се не сбъркваше да носи в делничен ден. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4.
3. Остар. Допускам грешка; сбърквам, сгрешавам, обърквам се. И ако някой поп са сбърка в нещо, както то бива твърде често, то Хаджи Генчо сякога го поправя. Л. Каравелов, Съч. II, 3.
4. Остар. Обърквам се (в 6 знач.). Подигванието на отсамшните [българи] са сбърка малко чрез едно предателство у Горна Оряховица. А това побърквание окуражи някак мюсюлманското население. НБ, 1876, бр. 2, 7.
◊ Сбъркал съм адреса. Разг. Неправилно съм насочил намеренията, целите си или обвиненията си и оставам излъган. Добре си е научил урока – мислеше си Герган – само че е сбъркал адреса. К. Калчев, ЖП, 142. Казвам на преводачката: предай му, че съм спортист. Сбъркал е адреса. Долари не ми трябват. Л. Стефанова, ВМД, 127. Сбъркал съм си на гъза дупката. Диал. Грубо. Слисал съм се, объркал съм се. Сбърквам / сбъркам конците. Разг. 1. Изпадам в затруднено, тежко положение, от което не мога да намеря изход. Предвид на това развълнувано море, Бенковски не си направи даже труда да примири момчетата. И той, както синца, сбърка вече конците. З. Стоянов, ЗБВ II, 234. И Каравелов, и князът са разбрали, че са сбъркали конците, но няма какво да правят. СбЦГМГ, 247-248. 2. Обхваща ме силно смущение и не зная какво да кажа, да отговоря; слисвам се. Приближавам се, но шапка не свалям. Той ме гледа, гледа – сбърква конците! И протяга ръка към звънеца. М. Грубешлиева, ПП, 117. Минка сбърка конците. Заведнъж, уплашена, не можа да намисли що да излъже. Ил. Блъсков, СК, 64. Сбърквам / сбъркам пусулата. Диал. Обърквам се и не зная какво да правя, как да действам. Войска и полиция съвсем сбъркали пусулата и се разпръснали като пилци из улиците. К. Пандев и др., БМО, 539. Сбъркваме си / сбъркаме си шапките. Диал. Скарваме се. Сбърквам се / сбъркам се като гъска (патка, пате) в мъгла. Разг. Обърквам се, губя се много, напълно, съвсем. Сбърквам се / сбъркам се като куче в небрано лозе; сбърквам се / сбъркам се като куче (псе) в сливи; сбърквам се / сбъркам се като куче на (във) воденица; сбърквам се / сбъркам се като куче на бръв (мост); сбърквам се / сбъркам се като плъх в брашно. Диал. Извънредно много се изплашвам и не мога да намеря изход от неблагоприятното положение, в което съм изпаднал по моя вина (употребява се, обикн. когато някой е заловен при извършване на нещо нередно). – Сетих се за оня хаирсъзин, Коно… щеше да ме излъже; дава пари от девет царства, па каже нà, таман са. Броим, броим, тридесет гроша и двадесет и пет пари ексик. Па като му викнах: „Море сега ще ти изтръгнем циганската ти душица, скоро тука още тридесет гроша и двадесет и пет пари!“. Сбърка се циганинът като плъх у брашно, па да видиш как брои човешки. М. Георгиев, Избр. разк., 181. Сбърквам си / сбъркам си пътя. Не успявам да избера подходящата за мен професия, да подредя живота си по начина, който е най-добър за мен. – Не, не, ти си сбъркал пътя си! – настояваше той. – Напротив, много ми е добра професията. К. Калчев, ДНГ, 94. Човек от круша (магаре) падне, та (че) пак се сбърка. Диал. Шег. Употребява се, когато някой се обърка в нещо и не знае какво да прави, за да се извини и омаловажи объркването.