светлоо̀к - единствено число, мъжки род, нечленувано светлоо̀кия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член светлоо̀кият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член светлоо̀ка - единствено число, женски род, нечленувано светлоо̀ката - единствено число, женски род, членувано светлоо̀ко - единствено число, среден род, нечленувано светлоо̀кото - единствено число, среден род, членувано светлоо̀ки - множествено число, нечленувано светлоо̀ките - множествено число, членувано
СВЕТЛОÒК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Обикн. за човек – който има светли очи. Противоп. тъмноок.
Мичоната беше руса, белокожа и светлоока. Т. Монов, СЧ, 37. Тя бе мургава, а той рус и светлоок. Ст. Дичев, ЗС I, 73. Едното момиче било светлооко, другото било мургаво. Й. Радичков, СР, 203. Постепенно това име [„русите бради“] добива по-широк обсег и главно по времето на кръстоносните походи се отнася изобщо към „латинците“, т.е. пак хора, които идват от север и – общо взето – са по-руси и по-светлооки. В. Тъпкова-Заимова и др., ИАКВ, 94. Нему продума богиня в ответ / светлоока Атина: / „Аз съм дошла да смиря твоя гняв, / ако би ме послушал“. (превод) ПСп, 1871, кн. 4, 107. ● Обр. В дома ни е влязъл той – / светлоокият ден. Мл. Исаев, О, 68.See more2. Като същ. светлоокия(т) м., светлооката ж., светлоокото ср., светлооките мн. Човек със светли очи. Противоп. тъмноок. – Имате поздрав от вашия син Любен – каза светлоокият, – като тръгнахме насам, той ни заръча: идете в Копривщица и вижте моите родители, живи ли са, умрели ли са, как прекарват, разправете им за мен... Ф. Попова-Мутафова, ВС, 124.