свирѐпо -
1 свирепо - зверски - кръвнишки - кръвожадно - стръвно - стръвнишки - яростно - люто 2 бясно - свирепо - яростно - разярено - гневно - настървено 3 жестоко - свирепо - зверски (прен.) - кръвожадно (прен.) - садистично - варварски
СВИРЀПО нареч. 1. С голямо ожесточение, необуздана ярост и жестокост; ожесточено, яростно, жестоко.
Майсторът се бе озверил. С всички сили той свирепо налагаше задницата на своя чирак. Ив. Мартинов, ПМ, 38. Огромен глиган се биеше свирепо с глутница вълци. Д. Фучеджиев, Р, 115. Остроумието на Спас вбеси полицаите. Заналагаха го свирепо. Разкървавиха носа и устата му. Д. Жотев, ПМИ, 16. Тук битката с дни продължавала... / Изригвала с трясък пръстта. / Тук двете страни се сражавали / свирепо за всяка врата. Р. Ралин, Избр. тв І, 92.See more2. С гняв, яд, злоба; гневно. – Долу Волтер!... – Мълчи там! – извика свирепо дядо Нестор, като замахна с чибука си да го [Иванчо Йотата] удари. Това внезапно застъпване за Волтера ободри учителя. Ив. Вазов, Съч. VIII, 42. Воймир с нищо не издаде тъгата си, само гледаше свирепо, от което погледът му помрачняваше, ставаше зъл. Й. Тодоров, ЗГ, 26. Поп Миладин го изгледа свирепо, но Дечо не забеляза. Разкрачи се, зина с голямата си уста и прие светото причастие. Чудомир, Избр. пр, 65. Карарски скокна свирепо на крака, почна да крещи срещу мазното лице на бае Петко и да удря по масата. Елин Пелин, Съч. IV, 125. Разсмяхме се тъкмо когато на екрана ставаше нещо тъжно. Свирепо ни изшъткаха. Ем. Манов, МПЛ, 96.