свъ̀ршване - единствено число, нечленувано свъ̀ршването - единствено число, членувано
See more
СВЪ̀РШВАНЕ, мн. -ия, ср. 1.
Отгл. същ. от свършвам и от свършвам се. Кузов имаше голямо желание след свършване срока на редовната служба да остане на щатна длъжност в полка и затова понякога се престараваше повече, отколкото е необходимо. В. Нешков, Н, 340. Цуцунека поради свършване на зимата и почване на пролетната работа затвори бозаджийницата. Елин Пелин, Съч. IV, 142-143. След свършване на Николаевската реална гимназия, Алеко дохожда в Одеса и постъпва студент в Новоросийския университет. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 122. За щастие, видях те, за да ти пожелая щастливо пътуване и благополучно свършване науките. Ив. Вазов, СНЖ, 64.See more2. В съчет. с предл. на. Времето, когато нещо свършва. На свършване той заяви, че съюзът между Германия и Австрия ще се счита от неговата партия като едно европейско зло, ако то няма за задача да закрепи независимостта на балканските държави. С. Радев, ССБ II, 282.
◊ На свършване съм. Разг. За количество – много малко, почти към края съм. Тошка завъртя канелката и в паницата потече тънка изкривена струйка. Виното беше на свършване. Г. Караславов, Т, 256. – Чичо Златане, брашното е на свършване! Голямо добро ще ми направиш, ако ми заемеш три, четири крини ръж. К. Петканов, БД, 55. Нямам свършване. Разг. 1. За нещо – в много голямо количество съм. – Много са и картофите ми. Продавам, продавам – нямат свършване. Н. Фурнаджиев, МП, 61. Едната кофа е вече напълнена. Започвам да пълня втората, а окапалите сливи нямат свършване. К. Калчев, ПИЖ, 60. 2. За пространство – много голям, безкраен съм. Пуста, дълга и широка Добруджа няма свършване, няма край. Ил. Блъсков, ЗК, 129. Колко весело му става на Вишо, как окрилен се чувства, като гледа този блок, който няма край, като гледа тази дълга бразда, която няма свършване. Ил. Волен, МДС, 224. 3. За изразяване на досада, умора от нещо, което продължава непрекъснато, не се свършва. Жанката подскачаше, въртеше се ту наляво, ту надясно, редеше ръкойка след ръкойка и мърмореше наведен: – То работата свършване няма. Г. Караславов, СИ, 186-187. – Стига, господа! Бай Ганювите истории нямат свършване. Ал. Константинов, БГ, 85.