свя̀н - единствено число, нечленувано свя̀на - единствено число, членувано - непълен член свя̀нът - единствено число, членувано - пълен член свя̀нове - множествено число, нечленувано свя̀новете - множествено число, членувано
СВЯН, свя̀нът, свя̀на, мн. няма, м. 1. Чувство на стеснение, неудобство пред другите; срам.
В поетичното си и наивно въображение той си представяше първата любовна среща с Нонка тъкмо тъй: след като я целуне, тя трябваше да избяга от вълнение и свян. И. Петров, НЛ, 243. Стела обгърна с ръце коленете си и погледна Милко право в очите, а той почувства, че изгаря от свян. П. Проданов, С, 84. Жените падаха, смееха се, показваха без свян обутите си в копринени чорапи крака. П. Спасов, ХлХ, 376. По шията на Биляна, по лицето ѝ се дигна гъста руменина от свян пред тия непознати люде. Д. Талев, С II, 62. – Това се случи през младостта ми. Аз не познавах още жените. Може би моята неопитност и свянът на чистата девственост беше причината на това. Ив. Карановски, Разк. I, 73. Ако някога истината и съвестта го [учителя] задължат, за доброто на децата, да укори за някоя работа или за някое пръкление, той всякога го прави със свян и милост. Й. Груев, (превод) Н, 1881, кн. 4, 355. Момински свян.See more2. С гл. съм в 3 л. ед. и при крат. лич. местоим. във вин.: Свян ме е. Остар. Изпитвам чувство на стеснение, неудобство пред другите; срам ме е. Дуке: – Ех, Петре, на сърцето се с думи не говори. Сам Владимир не знае колко го обичам. Аз съм суров и строг към него, защото не ми е в нрава да галя и мълвя сладки думи. Свян ме е било – да помисли мое дете, че баща му омеква, когато мисли за него. Н. Райнов, ИЕВ, 30. Но пък пред вази наистина няма, не ща да се къпя. / Свян ме е да се откривам така пред моми дългокоси. Ал. Балабанов, Избр. прев. (превод), 72.