свя̀стно -
СВЯ̀СТНО нареч. 1. Остар. Съзнателно, разумно. Тя ме разпита за мама, каза да я поздравя, а аз отговарях не съвсем свястно, защото още не можех да дойда на себе си. Ем. Манов, МПЛ, 233. – Да я убивам! Виж какво намислила – завика той. – Ум ли е, чудо ли е! Я говори свястно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 329.
2. Както трябва, добре, прилично. Не можех нито една по-мъчна дробна задача да реша, нито един турски ред да прочета свястно. Ив. Вазов, Съч. X, 174. Дойдох да те викам да дойдеш вкъщи. Хайде облечи се по-свястно и ела с мене. К. Петканов, МЗК, 33. В прежните годишнини на „Български преглед“ чисто литературният отдел се водеше много по-свястно, отколкото тая година. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 231.
– Други (остар.) форми: с в я̀ с н о и с в è с н о.