свя̀т - единствено число, мъжки род, нечленувано свѐтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член свѐтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член свя̀та - единствено число, женски род, нечленувано свя̀тата - единствено число, женски род, членувано свя̀то - единствено число, среден род, нечленувано свя̀тото - единствено число, среден род, членувано свѐти - множествено число, нечленувано свѐтите - множествено число, членувано
свя̀т - единствено число, нечленувано света̀ - единствено число, членувано - непълен член светъ̀т - единствено число, членувано - пълен член световѐ - множествено число, нечленувано световѐте - множествено число, членувано свя̀та - бройна форма
- 1. свят
- - Бял свят
See more- - Вадя на бял свят
- - Видяла два свята
- - Виждам/видя <бял> свят
- - Ида си от този (тоя) свят
- - Виждам/видя свят
- - Вън от света
- - Върнах се от оня свят
- - Да не е света без хора
- - Докато свят светува
- - До оня свят
- - Дохождам/дойда на бял свят
- - Дохождам/дойда на тоя свят
- - Другия свят
- - Душа и свят ми е
- - Ега хванеш черния свят
- - Забивам/забия по света
- - За нищо на света
- - Заминавам/замина за онзи (оня) свят
- - Заминавам си/замина си от този (тоя) свят
- - За <пред> света
- - Идвам (ида) на <бял> свят
- - Идвам (ида) на тоя свят
- - Изваждам/извадя на <бял> свят
- - Извън света
- - Изкарвам/изкарам на бял свят
- - Изкарвам/изкарам на свят
- - Излизам/изляза на бял свят:1
- - Излизам/изляза на бял свят:2
- - Измъквам/измъкна на бял свят
- - Изнасям/изнеса на бял свят
- - Изпращам/изпратя на онзи (оня) свят
- - Като света (свят)
- - Като че ли на него ще остане света
- - Като че съм взел с тапия света
- - Кол ли ще побия на тоя свят (на света)
- - На оня (онзи) свят съм
- - Напускам (напущам)/напусна този (тоя) свят
- - Не виждам/видя бял свят
- - Не от тоя свят
- - Не показвам/покажа лице на бял свят
- - Не показвам/покажа лице пред света
- - Не съм със (за) света
- - Не ще побия кол на тоя свят (на света)
- - Няма ме по света
- - Няма свят за мене
- - Обръщам/обърна света
- - Оня (онзи) свят
- - Оревавам/орева света
- - Отваря ми се/отвори ми се свят
- - Отваря се/отвори се света за очите ми
- - Отивам/отида накрай света
- - Отивам/отида на онзи (оня) свят
- - Отивам си/отида си от този (тоя) свят
- - Откакто (откак) свят светува
- - Открай света
- - Откъсвам/откъсна от света
- - Откъсвам се/откъсна се от света
- - От света навън
- - Половин свят
- - По свят
- - Появявам се { появя се на бял свят
- - Пращам/пратя на онзи (оня) свят
- - Преселвам се/преселя се на онзи (оня) свят
- - Проглушавам/проглуша света
- - Прощавам се/простя се с тоя свят
- - Пътник за онзи (оня) свят
- - Разбрал съм от света
- - Света ми е крив и целият свят ми е крив
- - Света ми се вижда черен в целият свят ми се вижда черен
- - Света няма да се свърши
- - Света се върти около ми (мене)
- - Стария свят:1
- - Стария свят8
- - Със света ли съм
- - Тръгвам/тръгна по света
- - Улавям/уловя света
- - Хващам <си>/хвана <си> света
- - Черен (чер) ми е света
- - Чудото ми го няма никъде <по света>
- - Явявам се/явя се на <бял> свят
- - По четирите краища на света
- - Събирам, като че ще живея два свята
- - Трупам, като че ще живея два свята
- - Цял свят знае
- - Ще се върне, когато и баща ми се върне от оня свят
- - Ще ти свети кандилото на оня свят
- - <Ако ще> светът да се обърне!
- - <Ако ще> светът да се провали!
- - Артисал на света
- - Виждам/видя божия свят
- - Махвам се/махна се от света
- - Намирам се на край света
- - Отивам на край света
- - Накрая на света
- - На оня свят ще ме носиш на гърба си
- - Не знам на кой свят се намирам
- - Не знам на кой свят съм
- - Човек от оня свят
- - Отписвам се/отпиша се от тоя свят
- 2. свят
- - Вие ми се свят
See more- - Върти ми се свят
- - Завива ми се/завие ми се свят
- - Завъртява ми се/завърти ми се свят
- - Загубвам/загубя света
- - Замайва ми се/замае ми се свят
- - Мае ми се свят
СВЯТ, светъ̀т, светà, мн. световè, след числ. свя̀та, м. 1. Само ед. Цялата материална действителност, в която влизат всички звездни системи, включително и Слънчевата, междузвездната материя и всички останали космически тела; вселена, космос, мир2, всемир, мироздание, макрокосмос, универсум.
За опознаване на света древният човек има само едно средство – просто наблюдение. Ив. Хаджийски, БДНН I, 138. Произходът на света. ● Обр. Килимчето беше огромно, цял свят от цветове, шарки, фигури. С. Стратиев, СВМ, 143. Тази жена беше един свят. Омайващ и чужд. Т. Монов, СН, 204. // Обикн. мн. Отделна част от вселената; планета. Замигаха и първите звезди. Той заговори за тия далечни непознати светове, които изглеждаха като малки светулчици. П. Стъпов, ГОВ, 7. Съществуват някои необяснени факти, които сякаш дават основание да се предполага, че са следи от пребиваването на пришълци от други светове. Д. Пеев, ЖДП, 80. Когато човекът е тръгнал да изучава далечни светове, той същевременно си дава сметка, че още не е свършил работата си тук на земята, у дома. Хр. Одисеев, ТН, 3. Само палатката на Грънчаров светеше отвъд като голям кристален конус, паднал от незнайни звездни светове. Цв. Ангелов, ЧД, 139.See more2. Само ед. Земното кълбо, планетата Земя, върху която живее човечеството. Той беше скитал много по света, ходил беше в Америка, в Австралия, обиколил беше цяла Европа и най-много беше стоял във Франция. Елин Пелин, ЯБЛ, 11. Децата им пораснаха и се пръснаха по широкия свят да дирят прехраната си. К. Калчев, УЧС, 14. По-късно жена му умряла, като го оставила сам-самичък на света. К. Петканов, ЗлЗ, 107. Брей, че хубавец съм родила! – мислеше си тя. – Втори като него няма на света! Св. Минков, ПК, 26. Тя го обича от цяла душа и сърце, той за нея е всичко на тойзи свят. В. Друмев, И, 10. Обиколи половината свят. Δ Какво става по света? Най-хубавото момиче на света. Най-голямото животно в света. Страните в света. Карта на света. Четирите посоки на света. По целия свят. Нашият свят. ● Свят светува. Така е светувал светът от Адама до нине: всичко е шмекерлък и хитрина. А. Гуляшки, СВ, 259. // Всичко, което ни заобикаля, което реално съществува и можем да наблюдаваме. Звездна нощ. Светът замрял е. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 132. Нона не мислеше нищо, радваше се, че гледа, че диша, че вижда тоя хубав свят. Й. Йовков, ЧКГ, 210.
3. Само ед. Хората, човечеството. Душата му от нищо не се разклаща и леността му го е направила спокоен като добиче и равнодушен като камък към радостите и скърбите на околния свят. Елин Пелин, Съч. II, 9. Нека всякой брат наш да чете, да помни, / .. / че и ний сме дали нещо на светът / и на вси словене книга да четат. Ив. Вазов, Съч. I, 189. Светът е оцелял, защото се е смял. // Разг. Хора, обикн. много. Хубава мелница, що свят се трупа около нея. Й. Йовков, ОЧ, 156-157. В коридорите – свят, свят – претъпкано. Чудомир, Избр. пр, 58. Големият мегдан беше почернял от свят. К. Величков, ПССъч. I, 39-40. – Онази там картечница изтрепа сума свят. С. Северняк, ОНК, 192. // В съчет. с цял. Всички хора. – Всички болни ли са, дядо? – То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Елин Пелин, Съч. II, 35. – Хм, бива ли, кръстник, ще ни се смее цял свят. П. Тодоров, Събр. пр, 398. Илиева: – Боже мой, цял свят знае, че вий сте богат. Ст. Л. Костов, Г, 60. // Разг. Обикн. със съгл. опред. Хора, обикн. определена група. На Петровден е Коритенският събор. Занесете ги [кошниците], там разен свят, все ще се намерят купувачи. Кр. Григоров, ОНУ, 89. Лаком свят, мама му стара. Зинали за пари. А. Каралийчев, ТР, 190. Днешните млади нито в Господа вярват, нито баща и майка зачитат. То един свят се навъдил, пази боже. Й. Йовков, ЧКГ, 49. // В съчет. с пъстър, шарен. Хора, обикн. облечени в дрехи с всякакви цветове, с различно социално положение, професии и др. Отминаха и другите файтони с весел и пъстър свят. В. Геновска, СГ, 139. Хубаво нещо е да отидеш на събор. Свирджии надойдат чак от града, търговците надокарат какви ли не дрънкалки. Хора, песни, шарен свят... Кр. Григоров, ТГ, 102. Окичен е салона цял с трицвят, / вълнува се пред входа пъстър свят. Ем. Попдимитров, СР, 129. // В съчет. с женски, мъжки и под. Всички жени, мъже и под. на определено място. Чудесен град, интелигентно общество, красив женски свят. Ив. Вазов, Съч. XXI, 105. Но и тук [във Филаделфия] все пак не можах да изгладя онуй впечатление, което ми направи моминският свят в Ню-Йоркския парк по своето облекло, по своите своеобразно свободни маниери. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 62. Безспорно тя е много красива госпожица и успя да подпали главите на всичкия почти ергенски свят в бомонда на нашия град. Н. Попфилипов, РЛ, 114. Какви бяха тези поздрави с кимане на глава, които той получаваше от млади жени и девойки? Откъде тези връзки с женския свят на градчето? Б. Несторов, СР, 51.
4. Само ед. Обикн. със съгл. опред. Съвкупност от еднородни предмети или същества с всички техни особености и отношения; мир2. Птичият свят щъкаше весел из двора. Г. Алексиев, ДЦ, 116. Той фърли очи си, разтреперан, бляд, / към хаоса тъмний, към звездния свят. Ив. Вазов, Съч. I, 188. Неорганичен свят. // Със съгл. или несъгл. опред. Отделна сфера на живот в природата; мир2. Тоя манастир се белее и стърчи приветливо в самото сърце на великата планина; той един оживява тоя безлюден, ненаселен горски свят. Ив. Вазов, Съч. XVII, 56. Кой може, макар и във въображението си, да обхване многообразието на растителния свят – от бедните лишеи на севера до пищната растителност на тропиците? Хр. Одисеев, ТН, 7. – Митко, да не влизаш в реката! – предупреждава Маргаритка. – Тук е пълно с крокодили и анаконди. – Какво е това анаконда? – пита наивният, незапознат с тропическия животински свят Митко. П. Незнакомов, МА, 60-61. Лодката плуваше над гора от водорасли. Погълната от подводния свят, Ирина забрави спътниците си. Д. Димов, Т, 482. Светът на океанските дълбини. В света на насекомите.
5. Само ед. Със съгл. опред. Човешко общество, големи социални или народностни групи, обединени в развитието си от сходни културни, социални и исторически признаци; мир2. За председател е бил държан в течение на години Марин Дринов, човек на строгата научна мисъл, учен с признание в славянския свят. М. Арнаудов, БКД, 274. При всичко че не бях ни най-малко наклонен да се възхищавам от очарованието, което попството е запазило и до днес в католический свят, не можех да се не трогна, като мислех какво дълбоко вътрешно доволство трябва да усещат [поклонниците]. К. Величков, ПР, 5. Арабският свят. Цивилизованият свят. Капиталистическият свят. // В съчет. с античен, древен, класически, стар. Обществото на старите гърци и римляни с тяхната история и култура; античност, древност. В античния свят върху папирус пишели до III в., когато го изместил пергаментът. Ист. VII кл, 2008, 56. Водоснабдяването на Рим е било едно от чудесата на древния свят. В. Фильов и др., ХК, 6. Спомних си за далечната история, за фараоните, за тия, които построиха „седмото чудо“ на стария свят. Ив. Мирски, ПДЗ, 195. // В съчет. с външен. Човешките общества извън това на определено лице или кръг от хора. Предпазвайте се от излишен шум или каквото и да е, което би привлякло в наша вреда вниманието на външния свят. Д. Талев, ПК, 642. Дните минаваха, а аз нямах никаква вест от външния свят. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 222.
6. Само ед. Със съгл. или несъгл. опред. Човешко общество, група от хора, обединени от обща професия, интереси или принадлежност към някаква среда, кръг. Лина още от момиче обичаше артистичния свят. На нейните вечери идваха известният скулптор Джони Георгиев, оперната певица Надя Минева. М. Грубешлиева, ПП, 223. На уречения ден на означеното място се нареди официалният свят, между който личаха чуждестранните представители, делегат от страна на царя, министрите с госпожите си, областните управители, председателите на всички ловни дружества, кметовете от всички градове и пр., и пр. Елин Пелин, Съч. IV, 236. Шумът, който вдигнаха вестниците около името на професор Мартинов, беше напълно оправдан. Защото професор Мартинов – това беше гордостта на малка България пред учения свят. Д. Калфов, Избр. разк., 58. Видна личност от театралния свят. Представители на деловия свят. // Със съгл. или несъгл. опред. Група от хора с еднакво социално положение. Приятно се живееше в това господарско жилище, отделено с висока тухлена стена от света на работниците. Д. Димов, Т, 311. Насипът разделяше не само два квартала, но и два отделни свята. Светът на богатите и ситите от света на бедните и гладните. П. Здравков, НД, 66. Ние не си подхождаме. Ние сме от два различни свята. М. Кремен, РЯ, 346. // Със съгл. опред. Група от хора, свързани с престъпността. За какъв дявол сега ѝ бе дотрябвал морфин? Може би искаше само едно пакетче, за да го подари някому? Тя също имаше мрежа от предприятия и помощници от подземния свят, които трябваше да възнаграждава. Д. Димов, ОД, 27. Той има връзки с криминалния свят. Престъпният свят.
7. Само ед. Със съгл. или несъгл. опред. Съвкупност от признаци, характерни за дадена сфера на човешкия живот; мир2. Майката обичала книгите, литературата. Тя вдъхва тази любов и на своето момче. Отрано то свиква да чете, запознава се с необятния свят на книгите. Е. Каранфилов, Б III, 254. Сервантес представя своя герой в различни ситуации, в които се старае да възстанови фантастичния свят на рицарските романи. Д. Митов, БМД, 30. В света на изкуството.
8. Само ед. Съвкупност от представите и възгледите на отделния човек за живота и заобикалящата го действителност; мир2. За разлика от писателите индивидуалисти, които живеят предимно в своя собствен свят на идеи, чувства и стремежи и търсят тяхното въплощение в изключителни силни, „избрани“ личности, писателите реалисти са свързани повече с околната битова, обществена и политическа среда. М. Николов и др., БЕЛ, 64. Всеки е център на своя малък свят. К. Константинов, ППГ, 9. Ще отнеса във гроба свой / светът невидим на поета. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 135. // Със съгл. или несъгл. опред. Всички чувства, преживявания, представи и др. на отделен човек. В тези безлунни вечерни часове хлапаците потъваха в някакъв далечен приказен свят от мечти и видения. П. Здравков, НД, 5. Като че ли в това време, когато разумът ѝ беше спал, в нейното сърце се бе наслоил някакъв вътрешен свят от радости и скърби. Ст. Загорчинов, ЛСС, 9. Постепенно навлизам в сложния свят на човешките взаимоотношения и се оплитам в тях. К. Калчев, ПИЖ, 59. Тя мислеше, че светът на детството е невъзвратим и човек цял живот страда от несъответствието между детските представи и опита на възрастния. А. Наковски, МПП, 163. Да, верно, мъничкият свят / на нашата любов е тесен. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 102. Интимният свят на човека. Духовен свят. Емоционален свят. Свят на сънища. Свят на фантазии. // Действителност, реалност извън представите на отделен човек. То се връщаше в ъгъла при нея от другия край на стаята или откъм вратата, където го примамваше другият, външният свят. Беше послушно, кротко, бледолико дете, затворено и то между тия четири стени. Д. Талев, С II, 237. Тя [Ирина] четеше всичко безредно и страстно, поглъщайки отровните страници, които ѝ разкриваха чужди, недостъпни светове. Д. Димов, Т, 9. Трябваше да дойде един лек тласък отвън, който изведнъж разкъса тънката завеса пред мене, която съм смятал досега за непрогледна стена, и пред очите ми се разкри един нов, необхватен свят. Г. Райчев, Избр. съч. II, 17. // Обективната действителност, реалност, която съществува независимо от нашето съзнание. Стефчовото появление изтегли за малко душата ѝ от областта на мътните блянове и тя се озова в реалния свят. Ив. Вазов, СбНУ II, 91. Обективният свят.
9. Само ед. Животът и дейността на хората на Земята. Старият дядо Коце разбра накъде върви светът и затова реши да изучи сина си. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 358. Само за пет-шест години войните просто преобърнаха света. Г. Караславов, ОХ III, 54. Сегашното време е друго, па и светът сега е други. Т. Влайков, Д, 1891, кн. 2, 121. „Ех, лошо, / ех, лошо / светът е устроен! / А може, по-иначе може...“ Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 37. Парàта върти света, а правдата небето. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 43. // Животът, съществуването на човека. Юрталана си спомни оня момент, когато той се надвеси над падналото момче и разбра, че го е убил. За малко той се отчая и му се струваше, че светът за него се свърши. Г. Караславов, С, 71. От два деня той нямаше тютюн и затова му беше омръзнал целият свят. Елин Пелин, Съч. II, 101-102. Мене светът ми е опротивял! А. Гуляшки, МТС, 273. ● Свят светува. И докато в слога дядов Милков род свят светува, няма да дигне Господ ръка от него. П. Тодоров, И I, 14. – Мене вземи ти, ако искаш свят да светуваш – извика най-подир Минка. Ц. Церковски, Съч. III, 185.
10. Рел. Обикн. със съгл. опред. В религиозните представи на народа – земната действителност и животът на човека до смъртта. Всичко постарому си живее в ред и покорност на съдбата и се радва с благодарност на хубавия Божи свят. Елин Пелин, Съч. I, 189. – Добре дошел, пътнико! Седни и разкажи, да видим, добри ли вести ми носиш от греховния свят? А. Каралийчев, ПС III, 58. Краят на света. // В съчет. с прил. подземен, отвъден, задгробен. Битието след смъртта; отвъдното. Отговорете ил стрела ми вярна / ще ви докаже как в подземний свят / се плаща такваз смелост безпримерна. К. Величков, Ад (превод), 110. Сам цар Калоян! От задгробния свят / дошел е на своето ложе. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 34. Отвъдният свят.
11. Остар. Светлина. Тъмата сменя свят, зимата – пролет. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 214. Дор на небо ясно слънце, / дор на очи свят, живот, / ще обичам аз от сърце / таз земя и тоз народ. П. Р. Славейков, ЧВО, 45. // Остар. Зрение, очи. Изгубил съм и свят, и глас. П. Р. Славейков, Ч, 1871, бр. 3, 135.
12. Остар. Като нареч. Само ед. Само нечленувано. Много. – По седем хиляди и двесте. Че то свят пара трябва да се даде пак! – заклати глава Юрталанката. Г. Караславов, С, 93. На другата сутрин конете ни пак спряха пред голямата порта на Каратанасовите, но свят време мина, докато Търкулко оттъкне гърлото си и извика. В. Милев, РК, 111. Подир няколко дни заведоха дяда Йосифа в черква, та няколко си кардинали да го ръкоположат. Свят зрители ся стекоха в тая триумфална церемония. Г. С. Раковски, БВВ, 20.
◊ Горният свят. В религиозните представи на народа – неземният, нереалният, нематериалният свят; небесните селения, раят. Превърна се нещо в неговото сърце [на Теодосий]. И манастирът не беше вече само място за отдих и молитва, и градът – людска стъгда, а кръстопът на душите, указан нему от Божия пръст, между долния и горния свят. Ст. Загорчинов, ДП, 237. У по-голямата част от траките е съществувало вярването, че след смъртта човек продължава да живее. Според Юлин Солин, живял през III в., „едни от тях вярват, че душите на умрелите отново се възвръщат в горния свят, а други мислят, че душите след смъртта не загиват, а стават по-щастливи, отколкото са били приживе“. Е. Тодоров, ДНБФ, 155. Долният свят. В религиозните представи на народа – земният, реалният, материалният свят. – Не найде ли барем една праведна душа, заради която да пощадя долния свят? – Не найдох, Господи. А. Каралийчев, ПС III, 60. Кой кому трябва да прощава? Тоя ли, който всичко е прозрял и суетата човешка превъзмогнал, или оня, който седи в долния свят, не проумява Божия промисъл и живее по земному? Ст. Загорчинов, ДП, 227. Новият свят. Книж. Континентът Америка. – Аз пък си мисля за Америка... – каза Павлина, загледана в далечината, сякаш искаше да види дали някъде на хоризонта не се показват бреговете на Новия свят. Ал. Бабек, МЕ, 53. Половин час до тръгването почнаха да капят един по един, а сетне потекоха цели групи пътници за Новия свят. Какви не щеш нации и езици: французи, англичани, немци, италианци, испанци, поляци, руси, та и наша милост. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 27. Старият свят. Книж. Континентите Европа, Азия и Африка, противопоставени на Америка, която е открита по-късно за цивилизацията. Аз се прощавах мислено с приятели, с България, с Европа, със Стария свят. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 29. След други един век неговите владения са се простирали далеч навътре в трите материка на Стария свят и пристигнало бе до най-високия връх на големина и слава. С. Бобчев, СОИ (превод), 11. Третият свят; страни от третия свят. Иконом. Слаборазвити в икономическо отношение страни, държави, обикн. бивши колонии, чиято икономика е силно зависима от чужд капитал и се основава главно на селското стопанство и на добивната промишленост; развиващи се страни. В международен план така замисляната модернизация също „буксува“ – разривът между развитите капиталистически страни и Третия свят се увеличава, масовият глад в Африка и Азия продължава да бъде позорен факт, а авторитаризмът в политическите отношения на развиващите се страни не е рядко явление. А. Тодоров, МПМ, 205-206. В годините след Втората световна война се създават три социално-икономически системи – капиталистическа, социалистическа и недостатъчно определените като система страни от „третия свят“. С. Любенова и др., СИ, 64.
~ Ако ще светът да пропадне. Разг. Каквото ще и да става, при всички обстоятелства. Не се разделям аз от брат си – та ако ще светът да пропадне! Е. Борисова, ЛН, 184. Тя чака да иде [Юрталана] и да ѝ поднесе Голямата нива на тепсия, но няма да го дочака този ден, ако ще би светът да пропадне. Г. Караславов, С, 241. Бял (белият) свят. Разг. 1. Земята с хората, които я населяват. Подземното царство. Полумрак. В дълбочината вляво личи обрасла с мъх стълба, която извежда нагоре, към белия свят. Г. Райчев, ЕЦ, 5. Стоян си Ружи говори: / – Ружо ле, попова снахо, / не ми е жално за живот, / не ми е мило за бял свят. Ив. Вазов, Съч. XXII, 181. 2. Добър, щастлив живот. От люлката до гроба няма бял свят за роба. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 28. Видяла два свята. Диал. Ирон. Употребява се за мома, която не е девствена, или за жена, която се е женила два пъти. Блазе ѝ, че видела два свята, т.е. че водила два мъжа. П. Р. Славейков, БП I, 44. Вие ми се (върти ми се) свят. Разг.; Мае ми се свят. Диал. 1. Имам замайване, шемет, губя равновесие и ми е лошо. Вечеринката беше в разгара си и Костадин усети, че от играта и сгорещения въздух започва да му се вие свят. Ем. Станев, ИК I и II, 235. Лицето му [на Борис] стана бледно, виеше му се свят и често повръщаше, облян в студена пот. Това бяха признаци на остро отравяне с никотин у начинающите. Д. Димов, Т, 19. Почувства лек шемет от виното, разтърси глава и се изправи да види дали наистина му се върти свят. К. Петканов, ЗлЗ, 61. Добри крачеше в тъмнината, чак му се маеше свят от думите на абаджията. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 529. 2. Имам много работа, неприятности и под., объркан съм и се чудя какво да предприема. Виждам / видя <бял> свят. Разг. 1. Раждам се. Стринината Венковичина невяста роди. Видя бял свят малкото гостенче. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 266. 2. За писмено произведение и др. – излизам, бивам отпечатан, публикуван. – На младини пишех и пиеси. Написах пиесата „Роб на ралото“, която обаче не видя бял свят, тъй като ръкописът пропадна някъде. СбАСЕП, 227. Има и други романи, които, макар да са били завършени, не са видели бял свят. Б. Шивачев, Съч. I, 131. Цензурата обаче реши друго, тъй че списанието не видя бял свят. Б. Райнов, ТП, 244. 3. Доживявам щастлив живот или някаква радост, успех в живота си. Ще се преборим и с татарите, и с болярите, та и ний, отроците, да видим бял свят. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 257. Виждам / видя свят. Разг. 1. Посещавам, обикалям много и различни места, страни и се запознавам с живота и културата им. Ще ида в Бургас, ще се метна на чуждестранен параход и тръгвам да видя свят. Ив. Хаджимарчев, ОК, 404. Нашият клуб не върши нищо сериозно, само дето изпращаме по някой делегат да се разходи из Европа, да види свят. Г. Константинов, СбАСЕП, 461. 2. Срещам се с много и различни хора, запознавам се с различни неща там, където съм отишъл. – Ще идем в града – продължи Юрталана, – ще ги венчаем там, и толкова. Ние – назад, а те ще се качат на трена и ще заминат за София... Да се поразходят... да видят свят. Г. Караславов, С, 87-88. – Защото исках... защото и аз имам право да изляза от това душно село и да видя свят! И. Петров, МВ, 77. Връщам / върна от оня свят някого. Разг. Спасявам някого от смърт. И той [дядото] беше тръгнал вече да мре, ако не беше се решил един съсед да впрегне каруцата си и да го откара при докторите в града; докторите го върнаха от оня свят. Ил. Волен, МДС, 107. Върнах се от оня свят. Разг. Оздравях от тежка болест, след като бях на умиране. Докато свят светува. Разг.; Дорде (доде, додето, докле) свят светува. Диал. Докато има хора на земята. Да може, молех се, някой да го оправи, да го вчовечи, риза ще го дарувам, та да се знае и да се помни, докато свят светува. Г. Караславов, Избр. съч. II, 454. От глад никой не е умрял, но за свободата мнозина са гинали и докато свят светува, ще гинат. К. Петканов, ДЧ, 148. До края на света. Разг. На вечни времена, завинаги. Сега на тебе са в ръцете България и вековете до края на света! Й. Вълчев, СКН, 126. Дохождам / дойда (идвам, ида, явявам се / явя се, появявам се / появя се) на <бял (тоя)> свят. Разг. 1. Раждам се. Откакто малкото дойде на свят, Найден стана съвсем друг: порасна в собствените си очи, възгордя се. Г. Райчев, ЗК, 113-114. Щом Николчо се появил на бял свят, то Нено са свил на две дъги пред своята властолюбива жена и станал неин безответен роб и всепокорнейши слуга. Л. Каравелов, Съч. VII, 18. Детето се яви на бял свят, а родилката още се гърчеше и се премяташе. Г. Караславов, Избр. съч. II, 208. Подир една година и тате след мама си замина. Стана в същия ден, в който той беше дошъл на тоя свят, но след осемдесет и пет лета. А. Муратов, НТС, 20. Бе навършила [лисицата] едва девет месеца от деня, в който беше се появила на тоя свят и само шест – откак майка ѝ – старата въглищарка – беше я прогонила от родната гора. Ем. Станев, ПЕГ, 71. 2. За писмено произведение – бивам отпечатан, публикуван. Не зная дали е съдено на настоящите писма да имат читатели. Ако някога се появят на бял свят, то ония, които ще имат търпение да ги четат, няма навярно да ни се сърдят, че прекъсваме описанието на църквите, за да хвърлим един кратък и бегъл поглед върху историята на папството. К. Величков, ПССъч. III, 96. Касабов и Грудов са мислиле, че щом са появи на тоя свят техният мемоар, то България ще да бъде свободна! П. Xитов, МП, 71. Нека само така се изтълкуват тези редове, повикани от крайната необходимост да се яви на бял свят подобно четиво, от което се чувства такава въпиюща нужда. В. Цонев, НВЛ, 46. Другият свят; онзи (оня) свят. Разг. Според вярванията и религиозните представи на хората – задгробният живот, мястото, където душата продължава да живее след смъртта на човека. Погубеното момиче пристигна от другия свят да посрещне на смъртния одър своя брат. Преди да издъхне, чичо Йордан се надигна и втренчи очи към вратата: – Виждам го. А. Каралийчев, ПГ, 151. Изповедта е като този дъжд, измива замърсената душа и я приготвя за онзи свят. К. Петканов, ДЧ, 470. – На оня свет Тасо нема да бъде кръчмар, но ще ври в катран. М. Георгиев, Избр. пр, 124. Друг свят. Място или общество, което е съвсем различно от останалите известни или от това, за което става дума. Аз пръв път виждах Рила... Струвала ми се е като един друг свят, непознат и непристъпен. Ив. Вазов, Съч. ХV, 3. На братята си той гледаше като на хора от друг свят. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 13. Той е журналист, човек от друг свят, облагодетелствуван. Б. Болгар, Б, 17. Душа и свят давам за някого или нещо. Разг. Готов съм на всичко за някого или нещо. Уплашил се баща ми, че може завинаги да остане без жена и дете. А бил на деветнайсет години, душа и свят давал за дете. Й. Вълчев, РЗ, 11. Душа и свят ми е. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз да. Много ми се харесва, много ми се нрави нещо или много обичам да правя нещо. Обичаше Хаджи Дончо да чете, но душа и свят му беше кога накараше да чете малкия си син Митко, към когото питаеше особена любов. Чудомир, Избр. пр, 45. В моето ранно детство душа и свят ми бе да сложа глава на маминия скут и да се заглеждам в нея. Т. Влайков, Пр I, 58. Завива ми се / завие ми се (замайва ми се / замая ми се, завъртява ми се / завърти ми се) свят. Разг. 1. Обхваща ме замайване, шемет, загубвам равновесие и ми става лошо; прилошава ми. Свят се зави на Божура, нозете ѝ се подкосиха. Й. Йовков, СЛ, 73. – Не гледай надолу, ще ти се завие свят! П. Вежинов, СО, 62. Бабичката често се оплакваше, че от по-дълго навеждане отмалявала и дори понякога свят ѝ се замайвал. Г. Караславов, Избр. съч. I, 385. Бръчков остана като вкаменен. Светът му се завъртя, очите му се премрежиха. Ив. Вазов, Съч. VI, 44. 2. Имам много работа, неприятности и под., объркан съм и се чудя какво да предприема. Па помислих и за тебе, и за децата, пак ще останем без хляб, като ме изпъдят. Само като си напомня, Ано, това, светът ми се завъртява. Ив. Вазов, Съч. ХI, 99-100. Де ще е Пенчо? Де се губи? Де е закаран? Свят ѝ се зави. Дойде ѝ на ума пак за убийството и за разбойниците. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 89. Шивачките се надули, искат едни цени – свят да ти се замае. Г. Караславов, Избр. съч. II, 442. 3. Изпитвам изключително силно чувство от нещо, което ме е изненадало, смаяло. Толкова много неща правят от гума, че ако ги изброя всичките, свят ще ви се завие. Ив. Остриков, ОП, 22. – Всичко е нашо. – Мили! Завива ми се свят от щастие. Г. Стаматов, Разк. II, 149. – Билянке, ще ми станеш ли къщница? От тия думи свят ѝ се замайва, наклонява глава до коньовата глава и се изгубва в топли тръпки. К. Петканов, ОБ, 6. Завивам си / завия си света. Разг. Неодобр. Отивам си, без да се грижа за каквото и да е. Ако и ти, жена ми, не щеш да ми помогнеш, тогава ща си завия светът нанякъде, да се не чуя, не видя. Ив. Вазов, Съч. IХ, 154. Заминавам / замина (отивам / отида, преселвам се / преселя се) на (за) онзи (оня) свят; заминавам си / замина си (ида си, отивам си / отида си) от този (тоя) свят; напускам (напущам) / напусна този (тоя) свят. Разг. Умирам. Върнах се при Теня. Той беше отворил уста и с изплашени очи гледаше небето. Побутнах го, но главата му се заклати насам-натам и аз разбрах, че е заминал за оня свят. К. Петканов, МЗК, 52. – Който веднъж отиде на онзи свят, не се връща. Д. Шумналиев, ПЛ, 10. Тия дни Тошо Чорлавия разгласи, че Първан нямал майка. Тя отдавна била се преселила на онзи свят. Й. Гешев, ВТ, 11. – Ако беше ме послушала, ако избираше по-малко, сега да имам две-три внучета на коленете си. А то, ще си замина от тоя свят, без да ми каже едно ангелче „бабо“, без да видя и тебе наредена. Ст. Чилингиров, РК, 106-107. Старият Калинков мислеше и за друго. Отживяха си те живота, вижда се, и може скоро да си идат от този свят. Г. Караславов, Избр. съч. I, 375. – Баща ѝ, значи, бил навремето си доктор и си отишъл отдавна от тоя свят. Ал. Томов, П, 77. Нещастие обаче скоро сполетяло стария Трифкович – син му починал. За нещастния баща всички идеали се свършили: импулсът към труд изчезнал, бащата заохкал и след късо време напуснал този свят. БД, 1909, бр. 18, 1. За нищо на света. Разг. С отриц. изреч. В никакъв случай, по никой начин (за засилване на отрицанието). Жената го погледна с нескрита омраза: – Ако знаех, че вие сте директорът, за нищо на света нямаше да дойда. Л. Станев, ПХ, 65. Това беше възможност, която Левски за нищо на света не искаше да изпусне. Ст. Дичев, ЗС II, 488. За света. Разг.; За свят. Диал. Обикн. в отриц. изреч. Какъвто трябва, какъвто подобава; приличен, хубав. – А да ти се намира случайно цигарка? – Имам – казва той. – Но не знам дали са за свят. – Защо? – Много отдавна ги имам. П. Вежинов, НС, 167-168. А село Долняк – да не стъпиш в него! И магазин нямат за света, камо ли красива будка като нашата. Г. Краев, Ст, 1965, бр. 1005, 1. Изваждам / извадя (изнасям / изнеса, измъквам / измъкна, вадя) на бял свят нещо. Разг. 1. Правя да се узнае нещо от всички, да стане достояние на всички; разкривам1. Проследявах живота на обекта във всичките му измерения, понякога изваждах на бял свят неща, които той дори не подозираше. А. Наковски, БС, 95. Преди да изнесем на бял свят откритието на нашия учен, ние ще се изкашлим спокойно като Дикенс, ще потопим отново перото си в мастилницата и ще продължим нататък повествованието си в досегашния дух. Св. Минков, Избр. пр, 71. Колко ли негови дела и делца, дрямали с години под прокурорското сукно, ще измъкнат на бял свят тия две думици. Ал. Константинов, БГ, 97. 2. Обнародвам, публикувам. Захариев, който е намерил и извадил на бял свят тоя скъпоценен ръкопис, обяснявал това леко обръщане в мохамеданство чрез дълговременното непрестанно сношение на чепинци с турските войски. Ив. Вазов, Съч. XVI, 47. Подвоихме се тогаз именно връз това: дали ще да е навремно да изнесем на бял свят тозика епизод, или ще бъде по-добре да го спрем и да се смълчим. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 87. Извън света. Разг.; Вън света; от света навън. Диал. 1. Не какъвто трябва; недобър, лош, несвестен. Стана е свята и чиста душа, а майка ѝ и братята ѝ са извън света. Л. Каравелов, Съч. V, 200. Защо дядо Добри да го смята вън света и Койка да слуша одумки за него, мислеше си той. П. Тодоров, И I, 102. 2. Не както трябва, не както е редно; лошо. Всичко вън света тръгнало подир Емен-аа да трепе и плени. П. Тодоров, Събр. пр II, 36. Изкарвам / изкарам на бял свят нещо. Разг. 1. Правя да се узнае нещо от всички, да стане достояние на всички; разкривам1. Той реши: ще намери края на тази работа [убийството на кмета], ще изкара всичко на бял свят. А. Страшимиров, К, 62. – Имам ли пороци? Имам. Но ти пък ще има да вземаш, ако си мислиш, че току-тъй ще ги изкарам на бял свят. Ем. Манов, ПС, 29. 2. Обнародвам, публикувам. По подобен майсторски начин [издателството] откри и изкара на бял свят толкова други ценни текстове. Култ., 2009, бр. 3, 8. 3. Остар. Изобретявам, измислям. Левис изкара на бял свят чекръци на валове, с които се преде бързо. Лет., 1872, 252. Излизам / изляза на бял свят. Разг.; Излизам / изляза на свят. Остар. 1. За нещо неизвестно, тайно – ставам известен, ставам достояние на обществото. – Но това не е всичко – с въздишка продължи Христов. – Тези показания не излязоха на бял свят. Нешев ги запази за себе си. Х. Русев, ПС, 297. 2. Раждам се. – Момче е! – извика баба Вела, когато след големи мъки малката рожба излезе на бял свят и извряка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 766. 3. За писмено произведение – бивам отпечатан, публикуван. А какво ще бъде, когато излезе на свят романът му? Ив. Вазов, Съч. XI, 145. Не си отказвах скромната награда да мисля, че един ден, когато стихотворенията излязат на бял свят, а мене няма да ме има вече, ще се кажат такива думи: – Той, клетият, всичко е предчувствал... Като че ли за себе си е писал. К. Георгиев, ВБ, 20. Изпращам / изпратя (пращам / пратя) на онзи (оня, другия) свят някого. Разг.; Провождам / проводя на онзи (оня, другия) свят някого. Остар. 1. Убивам, умъртвявам някого или причинявам смъртта му. – Какви грехове? – запита сопнато Момчил. Събо се почеса зад ухото и стеснително погледна към болярина. – На, ей такива като негова милост, много ли сме им пакостили, па и на оня свят сме ги изпращали! Ст. Загорчинов, ДП, 102. – Разбойникът може да погуби хиляда души като тебе. – Не бой се, хубавице – рекъл юнакът, – аз ще го надвия ей сега и ще го пратя на оня свят. А. Каралийчев и др., ПСН I, 15. Отровите на Борджия са толкова изкусно приготвени, щото провождат хората на онзи свят, без да ся чуе нещо. К. Величков и др., ЛБ (превод), 36. – А ето един, когото аз не познавам. А, той беше шпаньолец, един дон, синьор, който щеше из един плет да ме проводи на другия свят. Xр. Драганович, НБ (превод), 68. 2. С поведението си, с действията си спрямо някого ставам причина за смъртта му; уморявам. Като света. Разг.; Като свят. Диал. Обикн. в отриц. изреч. 1. Както трябва, както е редно; добре, хубаво, свястно. Той бил толкова глупав, че не умеел да говори като света. Н. Каралиева, ЗБ, 12. – Сега втасахме... Откъде ще намерим ядене да ги нагостим като света? А. Каралийчев, ПГ, 171. Пролетта идеше гладна и суха, житата не поникнаха като свят, не братиха. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 131. – Старотия, чедо... неволия! Ни крака държат, ни ръце, ни очи виждат като свят. Чудомир, Избр. пр, 216. 2. Какъвто трябва, какъвто подобава; приличен, хубав. – Че един панаир като свят не можем направи в Сливен от две години, бе! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 522. Като че ли на него ще остане светът. Разг. Много алчен, ненаситен човек е. Лъжовен свят. Разг. В религиозните представи на народа – животът на земята, който е краткотраен, недействителен в сравнение с вечния живот след смъртта. – Кажи ми какво пише в Тайната книга? Как е създаден този лъжовен свят? – попита неочаквано императорът. А. Каралийчев, В, 125. „Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.“ Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 123. Защо ли са тия мъки, патила и борби на този лъжовен свят? М. Георгиев, Избр. разк., 163. – Славата и величието не са трайни, те сега светят, а след малко увяхват. Лъжовен свят. Ив. Вазов, Съч. XIII, 118. На другия (оня) край на света; на (до) края на света; накрай света. Разг. Много далече. Маргаритка обича много своите две баби: тукашната и „морската“, която живее далеееч в Бургас, чак на другия край на света. П. Незнакомов, МА, 29. И ние, като сме при гората, не сме на оня край на света, я! Ив. Вазов, Съч. IX, 217. – Ние ви изпратихме, един вид заточихме ви там, на края на света. Ст. Дичев, ЗС I, 248-249. Хич не се канех да те водя до края на света, целта ми беше много по-близка. Г. Величков, НУ, 121-122. Толкова ми дотегна животът, че реших да се кача на една гемия и да избягам накрай света. К. Петканов, П, 32. На оня (онзи) свят съм. Разг. Умрял съм. – Ти ме избави от явна смърт. Как да ти благодаря? – Мене не трябва да благодариш – рече Пометко, – но на кучето си Глока; защото ако да не беше Глок, ти досега щеше да си на онзи свят. В. Друмев, НФ, 41. Не виждам / видя бял свят. Разг. Не живея добре, имам тежък, безрадостен живот, прекарвам живота си в тежък труд. – Може да ти е мъчно, синко; ама не може тъй. Пък и вкъщи трябва да се помогне. Оная там, що от утрин до вечер кръст не изправя, не е робиня някому, та и на свет ден да не вижда бял свят. Ц. Церковски, Съч. III, 104. „Откак помня – казваше той, – все тия разбойници управляват и все лъжат, че щяло да дойде по-добро. Няма да видим бял свят при тях!“ Г. Караславов, Избр. съч. V, 203-204. – Сто дена бял свят да не види тоя, който го е казал. Б. Обретенов, С, 45. Не от тоя свят. Книж. За човек, който е изцяло отдаден на отвлечена дейност и не го занимават делнични, ежедневни неща, грижи, радости, удоволствия. Хераклит Галилеев порасна и стана мъж. Беше човек не от тоя свят и не се интересуваше от нищо друго освен от науката. Св. Минков, Избр. пр, 67. Не <си> показвам / покажа лице<то> на бял свят; не <си> показвам / покажа лице<то> пред света. Разг. Не се явявам пред хората. Смях и веселби и калесани, и некалесани със сватбата ви месеци наред ще правят. Пък ти бари цяла година няма да можеш да покажеш лице пред света. П. Тодоров, Събр. пр II, 405. Не съм със (за) света; със света ли съм. Разг. 1. Побъркан съм, луд съм, не съм нормален. Хората още електричество не са видели, а той смукала седнал да ми прави от бучиниш. È затова хората казват, че не си със света. Ст. Даскалов, ЗС, 42. 2. Обикн. във 2 и 3 л. Не постъпвам разумно, не съм разумен (за изразяване на учудване, възмущение, укор). – Слушай го какво приказва, Тинче! Нивата за него била по-важна. Ти със света ли си бе? Я тръгвай! Ем. Станев, ИК III, 198. Не ще побия кол на тоя свят (на света); кол ли ще побия на тоя свят (на света). Разг. Няма да живея вечно. Аз ще умра, та ти кол ли ще побиеш на света. П. Р. Славейков, БП I, 5. Няма го по света. Разг. За нещо или някого, който се отличава с голямо своеобразие, особеност, изключителност. Пък и от тоя пусти загорец, дето се е допилял неканен в село, може ли жена да се опази! То един делия, брате, един халосник, дето го няма по света! Чудомир, Избр. пр, 14. Няма да пропадне светът; не ще пропадне светът. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че нещо не е от особена важност, значение и няма толкова съществени, фатални последствия, каквито му се приписват. Тя е убедена, че светът няма да пропадне, ако интернет прекъсне за един ден, но за повечето хора дори само този ден ще бъде ужасно неприятно преживяване. ЖДн, 2017, бр. 226, 12. Няма свят за някого. Разг. Положението на някого е много лошо и без изгледи да се подобри. – Това е да си победен... няма свят за тебе! Ст. Даскалов, ЕС, 218. Обръщам / обърна света. Разг. 1. Търся навсякъде най-старателно нещо, за да го намеря, открия или да се сдобия с него. „Ставай! Цял час те търся, обърнах света, пък ти си седнал с малки кучета да играеш!“ СбБПГ, 149. Ний се вратихме, та зехме един жандармин и с него влязохме в селото да търсим. Обърнахме света, нищо не найдохме. Хр. Ботев, Съч. 1929, 47. 2. Променям из основи обществения живот някъде. Иван Замбин се засмя – веселеше го тая чисто българска черта на приятеля му: да приземи и опрости огромните, неясните, заредените с неизвестност събития, които трябваше да обърнат света. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 92. Христо (нехайно): – С вашите черква и училище – ще обърнете света. П. Тодоров, Събр. съч. II, 1980, 293. Оревавам / орева света. Разг. Неодобр. 1. Рева много, силно, огласям с рев, с викове всичко наоколо. – Хванах го!... Питонът е хванат!... Елатеее!... Всичкиии!... Хванах го. Чими се появи и извика възмутено: – Голяма работа!... Хванал един питон и орева света! Б. Априлов, НПЛ, 304. 2. Оплаквам се шумно, вдигам много шум с оплакванията, протестите си. Қато им запечата общината частните чешми из градините, за да пусне вода в реката, бахчеванджиите ореваха света. Хр. Карастоянов, КП, 51. Отваря ми се / отвори ми се свят. Диал. Ставам радостен и доволен, засиявам. – Срам! От срам ли дядо Станкова Севдана оная вечер до среднощ късняла с чуждия ратай на белянката! – проточи врат баба Тръпка. – Плачела сега, казват, плачела... – Нека плаче сега, нека оня, планинецът ѝ помогне, че като видеше такива, свят ѝ се отваряше. Ц. Церковски, Съч. III, 44. Отваря се / отвори се светът за очите ми. Проумявам, разбирам, стават ми ясни нещата. Но знаеше [Казакът] едно: няма защо да мъсти за себе си, когато на земята се водеше такава велика борба... Откак заживя в партията на бедните, светът се отвори за очите му, той прогледна и му стана радостно и светло. Г. Караславов, СИ, 150. Отивам / отида <и> накрай света. Разг. Готов съм да направя всичко. Ако трябва, накрай света ще отида, но в коприна ще те облека, живот ще живееш с мене! В. Стаматов, Избр. пр II, 206. Ти, която си се клела, че ме обичаш съвсем чисто и че ще отидеш накрай света с мене, се осмеляваш сега да ми подхвърляш като някоя перачка просташкия намек за женитба? Св. Минков, РТК, 86-87. Мишо е светъл човек. Всичко у него е стих, песен... С такъв можеш да отидеш и накрай света. М. Грубешлиева, Избр. пр, 147. Откакто (откак) свят светува. Разг. От много години, откакто има живи хора на земята. След това започна пиянството и безчестието над жените. Това си беше обичай, откакто свят светува – по този начин войниците не се замисляха за убитите си другари и на другия ден бяха готови за нова смърт. Й. Вълчев, СКН, 198. Откакто свят светува, човекът е пътувал. И е разказвал за своите пътувания. Е. Каранфилов, СЛЖ, 61. Открай света. Разг.; Открай свят. Диал. Много отдалече. Ако в Цариград нямаше нищо друго – да беше само саркофагът на Александър Велики – пак заслужаваше да тръгне човек открай света, за да види едно чудо. А. Каралийчев, С, 53. Като че тоя момък идеше открай света: изпокъсан, издраскан, слаб като смъртник. Й. Йовков, ВАХ, 146. И до днес из пътя вървят немци към изток и араби към запад; и до днес пътническият глад води тук гости открай свят. В. Мутафчиева, ИКМ, 74. Откъсвам / откъсна от света някого. Принуждавам някого да прекъсне всякакви връзки с хората, да живее уединено. – Богородице дево, божия майко – зашъпна тя [калугерката], кършейки ръцете си, – спаси го, продължи му дните! Не му отнемай живота, не го откъсвай от света, за всички мои прегрешения ми въздай, владичице небесна, само него пожали, пощади го! Ст. Загорчинов, ДП, 169. – Я гледай хорските мъже. Жените им облечени, всичко оставили на слугините си, а те ходят където си искат. А ти, татарин, старомоден човек, си ни откъснал от света. Елин Пелин, Съч. IV, 150-151. Откъсвам се / откъсна се от света. 1. Живея уединено, затворено, почти без да поддържам връзки с хората. Селото напълно се откъсна от света. Междуселските куриери, които два пъти в седмицата носеха пощата, престанаха да идват. П. Здравков, НД, 147. 2. Изпадам в пълно уединение за известно време, забравям всичко, което ме заобикаля. На Пинтата се струваше, че отдавна се е откъснал от света, та заразпитва своя гост за политиката и за новините. Г. Караславов, ОХ II, 128. От сътворението на света. Много отдавна. Това е вечно ухиленият Сандо с немитите от сътворението на света ушенца. Г. Русафов, ИТБД, 239. Настана такъв глад по всички страни, какъвто не бе имало от сътворението на света. В. Йосифов, Избр. тв I, 141. По свят. Диал. Между хората, сред хората. – Не сме се скоро виждали. Откак се ожени, не излизаш често по свят. Елин Пелин, Съч. I, 82. Проглушавам / проглуша света. Разг. Обикн. с предл. с или със следв. изр. със съюз че, да. Говоря постоянно за нещо или някого на всички. Христо: – Не ми трябвате ни вий, ни черквата ви! Една дупка изровихте там – проглушихте с нея света. П. Тодоров, Събр. пр II, 21. – Ти беше проглушил света, че Павел учи за владика, пък то какво излезе... – той погледна Вучо и му смигна. Г. Белев, ПЕМ, 67. Прощавам се / простя се с този (тоя) свят; прощавам се / простя се със света. 1. Умирам. Ти ще кажеш ли / вашите где са? / Инак, знай – / със света се прости! В. Георгиев, ПП, 83. 2. Примирявам се със смъртта и съм апатичен към всичко. Най-крепък физически, но най-сломен душевно беше Димитър Миразчиев. Той изобщо имаше изглед на човек, който се е простил с този свят. Г. Караславов, ОХ II, 356. Пътник за (към) онзи (оня, другия) свят. Разг. Тежко болен човек, който няма да оздравее, скоро ще умре. Смъртта туряше вече печата си на лицето на пътника към другия свят. Ив. Вазов, Съч. XIII, 39. – Къде ще иде тая кранта? Не видиш ли, че е пътник за оня свят? Чудомир, Избр. пр, 253. – Прекарал съм един инсулт. Гледаш ме здрав, прав, а всъщност съм пътник за онзи свят. М. Бакалова, ШЯ, 52. Разбрал съм от света; ще разбера от света. Разг. Живял съм (ще живея) много добре, имал съм (ще имам) много удоволствия и развлечения. – Всеки ден от сутрин до вечер само дъги сглобявай и обръчи стягай – какво ще разбереш от света. П. Тодоров, Събр. пр ІІ, 245. Светът ми е крив; крив ми е светът; целият свят ми е крив. Разг. 1. В лошо настроение съм, много съм ядосан, огорчен от някого или нещо. През деня ми е кисело, нямам настроение и светът ми е крив. И. Петров, ЕР, 136. – Пак си недоволен. Абе вие, сатириците, изглежда все светът ви е крив, бе! Черемухин, ПД, 26. 2. За несполуките си, лошото си настроение търся неоправдано вината у другите и имам враждебно отношение към хората. – Аз бях зле, много зле – никъде не можех да се свъртя, никого не можех да понасям. Целият свят ми беше крив, всички мразех. Г. Караславов, Избр. съч. V, 254. Преди да ме пенсионират, морето ми беше натежало, натежало... като че го носех на гръб. И ревматизъм ме мъчеше. Крив ми беше светът. Ем. Манов, БГ, 53. Светът ми се вижда черен; целият свят ми се вижда черен; черен (чер) ми е светът. Разг. В много лошо настроение съм, гледам на всичко съвсем песимистично. Стамен: – О, аз знам какво нещо е главоболието!... Като ме скове понякога – целият свят ми се вижда черен. О. Василев, Л, 28. Черен ми беше светът. От „Хамлет“ се превърнах в „Младия Вертер“. Н. Стефанова, ПД, 43. Светът няма да се свърши. Разг. Не е фатално (при изразяване на примирение с някаква неизбежна случка, събитие). – Голяма работа. Един сиромах като мене щял да умре, светът няма да се свърши. Й. Йовков, ЖС, 67. „Ех, синко, познавам, че скоро ще умра. То, гдето ще умра, как и да е: всякой ще умре и с мене светът няма да се свърши, но страх ме е, като съм много греховен, и не зная на какви мъки ще бъда на онзи свят и къде ли ще ме хванат у пъкъла!“ Христом. КМ II, 189. Светът се върти около мене. Обикн. с отриц. След главно изреч. Най-главното лице съм, всичко трябва да се съобразява с моите желания, изисквания. – Докато не разбереш, че светът не се върти около важната ти персона, ще си останеш все това, което и сега си – едно закръглено нищо. П. Вежинов, НС, 224. Свят като цвят. Разг. Употребява се за подчертаване на нетрайността, преходността на нещата. Тури някоя пара настрана, зере не се знай – свят като цвят! Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 20. Кой може да рече какво ще бъдем утре – Божа работа; ний сме гости на тоя лъжлив свят... Напразно не са го казали: свят – като цвят. Ц. Гинчев, ГК, 87. Стар като света. Много стар. От гърдите и раменете ѝ [на Ирина] се излъчваше някаква магнетична сила, недостъпна за разума и стара като света. Д. Димов, Т, 681. Грамаден великан всред планините / издига се, тъй стар като света. К. Величков, Ад (превод), 135. Тръгвам / тръгна (забивам / забия) по света. Разг.; Хващам <си> / хвана <си> света; улавям / уловя <по> света. Диал. 1. Заминавам, отправям се за някъде без определена посока, обикн. надалеч и на различни места. – Аз ще го пусна свободен – да тръгне по света и да разказва, че царят на българите не вади очи. А. Каралийчев, ПС III, 68. Такива бяха и братята ѝ. Един хвана света, друг се пропи. Н. Нинов, ЕШО, 38. – Исках да запазим градинката, та все някое от децата да се завърти около мене. Но сега... сега – премрежи тя очи – няма какво... Можете да хващате по света, пък аз... ще се въртя тъдява, дорде стои къщата. Кр. Григоров, Н, 190. 2. Махам се. – Скорец, хайде хващай света, да те не гледат очите ми. И той му посочи вратата. Елин Пелин, Съч. I, 224. В църквата трябваше да чета и пея по гръцки, което ми идеше толкоз противно, щото дохождаше ми да си хвана света. Н. Бацаров, ЖМ [еа]. Тръгнал свeта да оправя. Разг. За изразяване на неодобрение към някого, който се занимава с обществени, а не със своите работи. – Пфу!... Глупак такъв! Не си гледа децата, а тръгнал света да оправя... Ще изгниеш в затвора, а децата ти ще изпукат от глад! Д. Ангелов, ЖС, 54. – Аз се чудех защо не се свърта в двора, а той света тръгнал да оправя. Г. Караславов, СИ, 155. Чудото ми го няма никъде по света. Разг. 1. Отличавам се с много лоши качества, които рядко може да се срещнат. Те са изключително неприятни хора, дето чудото им го няма никъде по света. 2. В изключително трудно положение съм, живея затруднено, имам тежки проблеми. Чудото ми го няма никъде по света, вече цяла година ходя по доктори и не могат да разберат какво ми е.
СВЯТ, род. -àго, дат. -òму, свя̀та, свя̀то, мн. свя̀ти, прил. 1. Рел. За Бог – който притежава святост (в 1 знач.); свет. Чрез религиозните си преживявания ние чувстваме свръхестествената същност на светостта на Бога. В абсолютен смисъл на думата само Бог е свят, защото е свят по природа. ПКШ, 2000, т. 5, 327. Светли ангели с босилек в ръце пееха, та чак се унисаха: „Свят, свят, свят, Господ Саваот!“. Елин Пелин, Събр. съч. I, 1958, 119. Пристъпвам към Тебе, Христе Боже, защото се надявам на Твоята неизказана благост. Затова ти се моля, понеже само Ти си свят, Владико, освети душата и тялото ми, ума и сърцето ми. ПМ, 98. Бог е Единственият, Който може да бъде наречен Свят Сам по Себе си. От всички хора единствено Богочовекът Иисус Христос никога не е грешил. Амв., 2010, бр. 2, 35. Исая осъзнава цялата чистота и святост на Бога. Той разбира своята греховност и нечистота, поради които не може да устои в присъствието на святия Бог. Проз., 2010, кн. 3, 5.
2. Рел. Постоянен епитет при назоваване на качества и др. на Бога; свет, свети. Призоваването на святото Христово име и Божието милосърдие трябва да бъдат част от вътрешния живот на всеки Господен ученик. ЗБ, 2007, бр. 25, 18. Един е бог на висши небеса, / над волите е волята му свята. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 164.
3. Рел. Постоянен епитет към някого или нещо, което е предмет на религиозна почит: а) към Св. Богородица, светец, светица, ангел или към църковен служител, обикн. висш духовник или монах; свет, свети. Тука гореше кандилото с образа на святата Божа майка. ЛГ, 1941, бр. 528, 4. Свети Йоан вдигна глава и погледна Луи право в очите. И кралят видя лицето не на съсухрения свят апостол, а на младия, гневен войник, който го бе заплюл в очите. Р. Маркова, В (превод), 257. Преподобни Мойсей Мурин пък, преди да се покае и посвети на Господа, бил разбойник, родом етиопец. Постъпил в манастир и завършил живота си като свят подвижник и мъченик Христов. ЦВест., 2002, бр. 15, 5. б) към част от тялото на Господ, Св. Богородица, светец, светица, църковен служител, обикн. висш духовник или монах; свет, свети. Господи, ние сме малки люде, но и ние страдаме за своят народ и мъчиме се за нашата свобода и отечество, и ние проливаме своята кръв за своите братя и сестри, както и ти пролея своята свята кръв за всичкото човечество и за общата свобода... Л. Каравелов, Събр. съч. II, 1965, 206. Монасите ходеха сред народа и разправяха чудни думи за новия светец, за неговия праведен живот, за целебната сила на неговото свято тяло, което не гние. Д. Талев, Съч. VІІ, 341. Отидох при св. владика, направих поклони, та му целунах святата десница. М. Кънчев, В, 166. в) към предмет, обред, християнски празник, църковна служба, място на поклонение, църковна институция и под.; свет, свети. Дохожда празник, дохожда свят ден, а няма черква да влезеш и като всеки човек да се прекръстиш и да запалиш една свещ. Й. Йовков, ПК, 205. Свята нощ е. Бъдни вечер. Нека бъдем по-добри. ЛИО, 2019, бр. 1-3, 22. Ние се покланяхме и целувахме святия ковчег с мощите на светеца. ИНИМ, 2006, т. 17, 173. Това Писание е книгата Божия: тя е свята книга. Псих. 1861, 109. Святият кръст Господен. Свята обител.
4. Който води благочестив живот, живее съобразно религиозните норми и е праведен, непорочен, чист; свет, безгрешен. Противоп. грешен2, греховен. Сляпата умряла и селяните превърнали нейния двор на черковище. Молели се за душата на оная свята и праведна бабичка. А. Каралийчев, ПС І, 128. Съдбата ме срещна с много добър и свят човек – дядо Владо. Той всичко вършеше на добра воля, без никакво заплащане. Ето затова казвам, че е свят човек. Лекува и помага на другите в беда. Вл. Бошнаков, МО, 541. След годините, прекарани в монашеските обители в дейно изпълнение на Христовите заповеди, в различни подвизи и духовни трудове, Господ извежда от пустинята този свят мъж, за да може той да послужи на спасението на мнозина. ПСл, 2006, бр. 3, 11.
5. Прен. Който е присъщ на благочестив, праведен човек; свет, свети. Затова Бог му [на преподобния Антоний] прославил святия живот, като го надарил с дарбата да предвижда и чудотвори. Д. Душанов, ИПХЧ, 226.
6. Прен. Дълбоко обичан и почитан, скъп, свиден, съкровен; свещен. Има ли нещо по-свято от майката – тя е самият живот! Т. Найденов, СЛР, 56. Що се отнася до българската революция, според Ботев времето ѝ е настъпило. Тази революция се определя като „свята“. Нека си припомним Левски, който не веднъж, а многократно нарича свята не само българската революция, но и бъдещата „свята и чиста република“. ГРИМС, 2011, т. 2, 87. В тайните, прикрити отделения на дисагите се спотайваха най-скъпите и святи книги, които отец Матей не предлагаше всекиму – бунтовническите. Зл. Чолакова, БК, 43. Бащина свидна и свята земя. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15. 43. Спокойни те са, чуките, де родна рат / с мощ чудна брани святите предели. ХудС, 1918, бр. 6, 3.
7. Прен. За чувство, идеал и под. – възвишен, благороден; свещен. Крайно време е нашият народ да се осъзнае и да издигне високо тези святи идеали: свобода, правда и народност! Г. Данчев, АК, 105. Нека те също бъдат готови за великия час, когато ще развеем знамената със святите думи „Свобода или смърт юнашка“. Ц. Родев, ИСД, 179. Скърбят те и печално таз годин изпровождат, / която им отнесе толкоз святи мечти. Ст. Стамболов, ЗМЖ, 58. Как дръзнахте да оскверните святите чувства на тоя народ? Или мислите, че той е призван само да ви избира през време на избори, да твори вашите несметни богатства? БЗ, 1923, бр. 39, 2.
8. Прен. Изключително важен, значим и необходим; свещен. – В тоя велик час всеки българин трябва да жертвува или да помогне нещо за отечеството. За такава свята работа който се жали, от бога ще бъде проклет. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІІІ, 1977, 347. В полза на санкюлотите е провъзгласено правото на въстание като „най-свято и най-необходимо задължение“, когато правителството нарушава правата на народа. Р. Ташева, Я, 104. Нужно е прочее да ся старае всякой да изпълнява тая си свята длъжност, като вдъхнува в детято си добро възпитание и ся труди за неговото усъвършенствувание. Н. Начов, Лет., 1873, 99. Все още с кирки, .. и лостове / откъртвате, ломите, дигате с ръце – / .. към святата ви цел: / да видите пред вас завода тук израснал. Е. Багряна, С, 1949, кн. 5, 32. Нека България са покаже достойна за тия жъртви и нека Бог ни помогне и да ни подкрепи да изпълним святата задача, предначертана от държавната воля на Царя Освободителя. Б, 1878, бр. 58, 2.
9. Като същ. Святата ж. Рел. Название на Света Богородица или на отделна светица (в 1 знач.). святите мн. Рел. Светии, светци. Не бива да се забравя по-висшата и от всички ангели и архангели Пресвета Богородица, оглавяваща сонма на святите. Амв., 2007, бр. 3, 31. Святият м. Рел. а) В християнството – Бог, Господ; Светият, Всевишният, Всеблагият, Всевластният, Всемилостивият, Всемогъщият, Предвечният. б) Название на отделен светец, монах и под. Имаше един клирик, който не можеше да се повиши в по-голям чин; той написа до Патриарха така: „Имам голямо множество пшеница, която искам да дам на Христа, а още обещавам злато, само ме направи дякон“. А светият укори го за светокупството му. Н. Жеков, ЖС I (превод), 335-336. святото ср. Рел. Всичко, свързано с Бога и с религиозните представи в противовес на земното, светското, обикновеното; сакралното, свещеното. Противоп. профанното. В религията човек търси връзка със святото. Чрез религията той си поставя за цел не само да се свърже и общува с Бога, а и да се извиси до Него. З. Захариев, ГО, 155.
◊ Святият Дух. Рел. В християнството – третото лице на Бога, на Света Троица; Светият Дух. „Като служеха на Господа и постеха, Святият Дух каза: „Отделете Ми Варнава и Савел за работата, на която съм ги призовал.“ Проз., 2010, кн. 3, 21.
~ Святата истина. Книж. Нещо безспорно, неопровержимо; светата истина. – С други думи, между баща ви и Шекспир няма особена разлика... Лицето на Жюл светна. – Именно. Казахте го най-после. Ето това е святата истина: между бездарния Антоан Ру и гениалния Шекспир в края на краищата няма никаква разлика... Б. Райнов, РП, 111.