сдъ̀ржам - първо лице, единствено число, сегашно време сдъ̀ржаш - второ лице, единствено число, сегашно време сдъ̀ржа - трето лице, единствено число, минало свършено време сдъ̀ржаме - първо лице, множествено число, сегашно време сдъ̀ржате - второ лице, множествено число, сегашно време сдъ̀ржат - трето лице, множествено число, сегашно време сдъ̀ржах - първо лице, единствено число, минало несвършено време сдъ̀ржахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време сдъ̀ржахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време сдъ̀ржаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време сдъ̀ржаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време сдъ̀ржай - второ лице, единствено число, повелително наклонение сдъ̀ржайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение сдъ̀ржащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сдъ̀ржащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие сдъ̀ржащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие сдъ̀ржаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сдъ̀ржащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие сдъ̀ржащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие сдъ̀ржащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие сдъ̀ржащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие сдъ̀ржащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие сдъ̀ржайки - деепричастие сдъ̀ржал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие сдъ̀ржалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие сдъ̀ржалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие сдъ̀ржала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие сдъ̀ржалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие сдъ̀ржало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие сдъ̀ржалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие сдъ̀ржали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие сдъ̀ржалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие сдъ̀ржан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие сдъ̀ржания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие сдъ̀ржаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие сдъ̀ржана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие сдъ̀ржаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие сдъ̀ржано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие сдъ̀ржаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие сдъ̀ржани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие сдъ̀ржаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
СДЪ̀РЖАМ, -аш, несв.; сдържà, -ѝш, мин. св. -àх, пов. сдръж, сдръ̀жте, св., прех. 1. Попречвам на някого или нещо да действа, не оставям някого да извърши нещо; задържам, удържам, възпирам1.
С мъка успяваше той да сдържи и своите буйни приятели. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 253. Изведнъж му се поиска да измъкне боздугана си и да го метне във водата, та да опръска старейшината, ала тайната почит към него, която боляринът не признаваше дори на себе си, сдържа ръката му. А. Дончев, СВС, 123. „Трябва да бъда силен, трябва да изглеждам силен!“ – повтаряше си той. И с усилие сдържаше зъбите си, които потракваха от студ. А. Гуляшки, МТС, 78. // Задържам на едно място, не позволявам, не давам възможност на кон да препусне; задържам, удържам. – Що искаш? – попита след дълго мълчание по-възрастният пътник, като сдържаше коня си, който неспокойно пръхтеше, изплашен от непознатия стрелец. А. Дончев, СВС, 9. По-дълбока ставаше чертата на челото му, а кърджалиите мислеха, че той крои как и отгде да удари селото, и едвам сдържаха разиграните си коне. Й. Йовков, СЛ, 120.See more2. Попречвам, не позволявам, не давам възможност на силно чувство, на душевно вълнение да се прояви; въздържам, овладявам, възпирам1. И говореше, и се смееше, като не можеше да сдържи радостта си, че вижда баща си. А. Дончев, ВР, 51. – Отвратително! – намръщи се Налбантов. – Да пренасяш чутото от едно място на друго... Отвратително! – Той едва сдържаше гнева си. Й. Попов, СЛ, 84. Сега Гроздан Мечар не можа да сдържи яда си и викаше тъй, че да го чуе и родилката: – Бездарница! С моми напълни къщата ми! Д. Талев, СК, 121. – Хайде върви! – каза той, като едва сдържаше желанието си да я погали по русата къдрава главица. П. Вежинов, СО, 132. // Стремя се да не давам външен израз, външна проява на свое психическо състояние, настроение, намерение и под.; възпирам1. Никога не ми е минавало през ума, че ще се извъдя такъв агитатор – помисли той и като помисли така, не можа да сдържи усмивката, която се разля от очите по цялото му румено лице. Н. Тихолов, ДКД, 108. Посрещна я вкъщи снаха ѝ Мария, почти навременила да ражда. Като я видя, баба Тана се опита да сдържи сълзите си да не я плаши. В. Геновска, СГ, 220. Той я гледаше как бе притиснала младото си лице до неговото рамо и не се помръдваше, сдържаше дори дъха си, за да не я събуди. Д. Талев, И, 311. // В съчет. с нервите си, страстите си. Успявам да запазя самообладание, спокойствие, обикн. в ситуация на силно емоционално напрежение, болка, опасност и под.; овладявам. – Неприятности..., служба – каза моят стар приятел, като останахме сами. – Не всякога може да сдържи човек нервите си... П. Незнакомов, СНП, 29. Всяко ново примигване усилваше яростта му към всичко германско. Засега обаче се налагаше да сдържа страстите си. Т. Стоянов, Ха (превод), 41.
3. В съчет. със същ. клетва, обет, дума, обещание. Изпълнявам, спазвам това, което съм обещал, за което предварително съм поел ангажимент да направя; удържам. Аспарух не се уплаши, че Лада е изчезнала. Мислеше, че щом оздравее, ще я намери; и се закле, че ще я намери, но не сдържа клетвата си, макар да не искаше да дава лъжлива клетва. А. Дончев, САСТ III, 268-269. Борис ще си сдържи думата. Ще го вземе при себе си. Й. Йовков, ОЧ, 138. – Добре! – каза той най-сетне. – Човек винаги и при всички обстоятелства трябва да си сдържа дадената честна дума... П. Вежинов, СО, 126. Обещахме да бъдем кратки, но не по наша вина не сдържахме обещанието си. Отеч., 1978, кн. 6, 20.
СДЪ̀РЖАМ СЕ несв.; сдържà се св., непрех. Не си позволявам да извърша, да кажа нещо или да проявя нещо; въздържам се, овладявам се, удържам се, възпирам се. Веднъж не се сдържах и го палнах по врата. Л. Петков, ПЛ, 41. На това място старата не се сдържа, заподсмърча и от очите ѝ капнаха сълзи и протекоха по сухите ѝ страни. Й. Йовков, ВАХ, 179. И като видя как той я гледа отдолу с полуотворена уста и как обикаля около дървото, едва се сдържа да не се разсмее. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 168. Да говори майката, имаше що да говори, нъ тя като разумна стара жена, умееше да се сдържа. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 14, 40.
СДЪ̀РЖА МЕ несв., непрех. С отриц. не. 1. Нямам желание, не искам да остана на едно място или на мястото, където се намирам, поради силно безпокойство, душевно вълнение, нетърпение, необходимост да разбера или да споделя нещо; свърта ме. Не го сдържаше в стаята. Христина владееше мислите му и сякаш ги дърпаше с невидими нишки към себе си. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 210. – Борисчо стана много неспокоен напоследък. Кара се с мене, не го сдържа никъде, не може да спи, мята се. Б. Болгар, Б, 74. След като се събуди, той изпуши четири-пет цигари лежешком, стана и излезе. Не го сдържаше – искаше да види дали гласуването е свършено. Г. Караславов, С, 185. Не изтрая дълго на едно място. Изправи се и пак тръгна да броди: по чардака, надолу по стълбата, до голямата соба, през кухнята и пруста... Никъде не я сдържаше. Как може да се примири? Ст. Дичев, ЗС ІІ, 96.
2. Не издържам, не мога да търпя някаква несправедливост, някаква неистина или как е направено нещо. Соса ми веке да тая, / пред людски хора да лъжа: / От страх ме, мамо, не сдържа, / какво да сторя не зная! Ив. Вазов, Съч. І, 17. Баща ми, старият, в ръка с мотика / бригадата обхожда – жив, чевръст. / Не сдържа го, пред някой се изпречи, / разбие буца и рече: „Така! / Като на свое работи, човече!“. Ив. Бурин, ПТ, 28.
◊ Не ме сдържа на едно място; не се сдържам / сдържа на едно място. Разг. 1. Изпитвам силно безпокойство, вълнувам се от нещо и чувствам необходимост да се движа, да изляза. Случваше се по цели дни да ходи весел. Но спореждаха се и бурни дни. Особено когато се забавяха Кириловите писма. Тогава не го сдържаше на едно място. Той бродеше като призрак от стая в стая, скиташе по града. Г. Райчев, В, 33-34. Отново скочи, не го сдържаше на едно място, защото съобрази, че ония двамата ще го търсят на колибата. Д. Фучеджиев, Р, 79. 2. С неспокоен нрав съм и чувствам нужда от непрекъснато движение, промяна, не мога да се задържа, да остана там, където се намирам, или на една и съща работа. Като настъпи пролетта и времето се стопли, Петкан бе обхванат от някакво особено безпокойство. Не го сдържаше на едно място. Постоянно летеше ту към ливадите, ту към реката. Елин Пелин, ПР, 80. Оставям на жената да разтовари царевичката, а аз тръгвам да ошетам селцето, щото на едно място не ме сдържа. Й. Радичков, ББ, 41. Сдържам си / сдържа си езика. Разг. Грубо. Внимавам какво говоря, въздържам се да говоря необмислени, неуместни или обидни думи. Стан знаеше, че брат му скита по кръчмите и пие, че лоши хора си устройваха с него шеги и че Дико не умееше да сдържа езика си. Г. Райчев, Избр. съч. І, 133. – Сърцето ми взеха тия айдуци, видите ли ги! – Сдържай си езика, Вихрушка! – обади се от ъгъла председателят. Ст. Даскалов, ЕС, 50.